Няколко думи
В дълг пред Девети септември
/ брой: 171
Девети септември е ключова дата в историята на нашата партия. И не само. Венецът на усилията на всички антифашисти у нас, изправили се с оръжие в ръка срещу фашизма и нацизма. Девети септември е и надеждата на поколения мечтатели за един по-добър и справедлив свят.
Осемдесет години ни делят оттогава. И ние трябва да сме Пазителите на паметта. Да предадем на следващите поколения светлия пример на онези идеалисти, които оставяха домовете си, семействата си, за да се борят с кафявата чума. На онези идеалисти, които гниеха по затворите, които бяха пребивани и измъчвани в полицията, преследвани, интернирани, разстрелвани, но вярваха в светлото бъдеще.
В момент на равносметка днес си задавам горчиви въпроси. Защо допуснахме развилнелите се бесни десни и наследниците на фашистката измет да очернят Девети септември и да обявят управлявалите следващите 45 години за престъпници? Защо допуснахме фашистките кръволоци да бъдат оправдани, а антифашистите, уважавани навсякъде по света, у нас да са обругани и забравени? Защо допуснахме да се отричат символите на цяло едно поколение, посветило се на добруването на България? Защо допуснахме и продължаваме да допускаме разрушаването на антифашистки паметници? Защо позволяваме пренаписването на историята? Толкова слаби и страхливи ли сме?
Днес чувам твърде елементарното и примиренческо твърдение: времето е друго. На пръв поглед изглежда така, все пак минали са 80 години. Но всъщност не е. Фашизмът, макар и скрит зад различни маски, надига отново глава в света. Капиталът обхваща с алчните си пипала живота ни. Живеем във време на чудовищно неравенство, в което шепа олигарси държат в ръцете си всички богатства, но заедно с това - съдбите ни. Във време на зловещо преобръщане на ценностите и фалшифициране на историята.
Нека помним, че благодарение на Девети септември България избягва поредната национална катастрофа и измива лицето си от срама да бъде съюзник на нацистка Германия. Благодарение на Девети септември от изостанала селскостопанска страна България се превръща в развита индустриална държава.
Затова нисък поклон към всички, извоювали Девети септември!
Партията е не просто понятие. Тя е жив организъм, в който тече кръвта на предишните поколения. Ние, днешните наследници на комунистите идеалисти, може би нямаме тяхната сила и воля, тяхната всеотдайност и вяра. Но имаме техния пример. От нас зависи дали ще го следваме или ще изберем удобното егоистично живуркане и приспособяване към днешното "различно" време.
Защото борбата за един по-добър и справедлив свят не е приключила. Тя предстои.