Точката над И-то
"Синята лампа" е само за малките началници
/ брой: 16
Навремето в един град, а сигурно и в много повече, се е случвало първият секретар да привиква директорите на заводи, за да се прецени какво да се направи и кой колко да даде, та да се уреди влизането на местния футболен отбор в "А" група. А накрая ги предупреждава всичко да си бъде законно. Шефовете възприемат последните думи като шега. Ако можеше да е законно, нямаше да се умува откъде какви пари да се отклоняват, та да се уговарят мачове и отборът да върви нагоре. Към края на първенството обаче "черната" каса е разкрита, ревизори и прокурори погват директорите. Те идват при първия да търсят защита, а той си измива ръцете, като им припомня, че им е казал всичко да е в рамките на закона.
Подобно измиване предстои в управляващата днес партия. Не, че досега не се е случвало, но мащабите вече ще бъдат доста по-сериозни. Това бе заявено на участниците в националната работна среща лично от лидера им. Той е недоволен и дори стреснат от факта, че много неща били решили, а доверието към тях слиза надолу. Струва му се, че това се дължи на пасивността на кадрите от различните управленски нива, които се ослушват и не излизат в медиите, дори и когато жълти новини им избиват зъбите. Защо било нужно той да ги ръчка, та да отговарят на нападките? И защо трябвало да се разчита само на неколцина, които да тичат по студията по всички въпроси?
Поне за последното премиерът е прав, но само донякъде. Тъй като участието на шепа хора по всякакви теми не е целият проблем, а само част от него. Другата, по-съществената, част е кои и какви са тези персони. Това са тъкмо онези, които настояваха елитът на ГЕРБ да бъде тикнат в затвора, защото управляващата върхушка била шайка, а премиерът - диктатор, а сега се надпреварват кой по-хвалебствен коментар да съчини. Такива славослагатели няма как да формират доверие, освен ако не става дума за съвсем елементарна аудитория. Защото мислещият избирател е наясно, че като се обърне палачинката, тези нагаждачи първи ще вземат завоя. Към дежурните пропагандатори на управленските действия принадлежат и няколко непреметнали се все още гербаджии, които обаче дотолкова са втръснали с присъствието си, че постигат по-скоро обратен ефект.
Но и това е само част от проблема. Защото мнозинството от разнокалибрените началници наистина се спотайват. Колкото и услужливи да са към тях медиите, няма как да ги заместят напълно в говоренето. А избягват да се изявяват, защото си знаят, че са уязвими. Отворят ли уста, ще предизвикат гняв, който ще смъкне още подкрепата. Започнат ли да се изясняват, ще изскочат неща и за собствените им прегрешения и премиерът ще смъкне пък тях. Знаят си, че нямат полезен ход, и се гушат. На партийна закрила могат да разчитат само най-приближените до върха. Те могат да театралничат с оставки, да се състезават по апартаменти и да се надпреварват за най-висок процент роднини, назначени на топли местенца. Към онези обаче, които едва-едва са нагазили суджука, Борисов е безцеремонен. Не защото са го сторили, а тъй като са се оставили да ги хванат. Ето как амбицията му да е целият в бяло парализира волята на мнозина да бранят партията си.
"Синята лампа" на премиера ще прониже пак само част от ниските нива. Навярно като наказание за неумението им хем да крадат, хем да е законно. Или пък, защото грабежът може да е общ, но ситуацията вече налага спасяването да е поединично. И в двата случая слизането надолу ще продължи.