Глобус
Сатанинското оцивилизоване на индианците в Канада
Цял век в тази северноамериканска страна е било извършвано етническо прочистване спрямо децата на коренното население
/ брой: 132
Едва ли има човек, който да не е чувал за поне едно извращение на Ватикана, винаги прилежно обосновано с "божията воля". Примери могат да се дадат още от времето на Светата инквизиция, където всеки неугоден е обявяван за "дете на дявола", измъчван e, а в някои страни дори изгарян на кладата. Користният бял европеец, възползвайки се от този инструментариум, е "раздавал правосъдие" според изгодата си.
Както "Дума" неведнъж отбеляза, в цивилизована Канада до момента са намерени 1500 останки на индиански деца, очаква се броят им да достигне 6000. Но нека започнем поетапно.
Повечето хора, израснали с романите на Карл Май и Майн Рид, остават с една романтична представа за образа на северноамериканския индианец. Не за представител на цивилизациите на маите или ацтеките, обитавали земите на съвременно Мексико, а за съседите им от днешните територии на Канада и САЩ. "Когато отидох в Канада, очаквах да видя с нетърпение някой индианец", коментира наш сънародник. "За моя най-голяма изненада, те са оказаха наркомани, пияници и просяци пред търговските центрове. Разочарованието беше голямо!" Причината за това не е мързел или желание за "лесни пари". В началото на 90-те години по медиите дават първия случай на индианец, получил университетска диплома. Бърз поглед към недалечното минало ни помага да обясним поведението на коренните жители днес.
През 1883 г. премиерът Джон Макдоналд подписва указ, с който се отварят над 130 интерната из цялата страна. 60 на сто били под контрола на Ватикана. Целта им била да "цивилизоват" местните индианци. Известен с националистическия си уклон лидер, разчитайки на благословията на Римокатолическата църква, одобрява насилственото отнемане на наследниците на коренните жители. Казвали на родителите, че са лоши и неспособни да отглеждат и възпитават малките. Властите твърдели, че ако останат при тях, ще се превърнат в престъпници. Уверявали ги, че в интернатите ще имат не само покрив над главата си, различен от палатковото жилище, наречен "типи", но ще имат и топли дрехи, храна и най-важното, ще се научат да четат и пишат, за да могат да станат пълноправни членове на канадското общество. Действителността била съвсем различна. Главната цел била да се убие индианеца в детето.
Тъй като учрежденията се намирали далече от домовете на децата, връзката със семейството им веднага приключвала. Било им забранено да говорят на родния си език, да носят типичните за тях дрехи, да спазват традициите и културата си. Отделяли братя от сестри и не им позволявали да се срещат и общуват освен по празниците и можели да говорят само на английски език. Лишавали ги от най-съкровените им неща - името и дългата коса, свещен символ за тях. Без значение дали били момчета или момичета, всички били късо подстригани, а с това действие им отнемали самоличността. "Пречупват индианската ти същност и те превръщат в това, което те искат да бъдеш", споделя днес оцеляла от ужасите жена на средна възраст.
Името било заменяно с англосаксонско, но често учителите в лицето на божите служители не гледали на индианците като на човешки същества и им давали просто един номер. Вечерно време ги оковавали с вериги към леглата и дебнели за най-малкото нещо, за да заведат децата в стаите за мъчение. А те много напомнят помещенията, където по време на Инквизицията са издевателствали над "децата на дявола".
Следствие на психическия, физическия и сексуалния тормоз много от жертвите не оцелявали, труповете им били заравяни в задния двор. Затова днес откриват останките от 3-годишни деца до 18- годишни юноши. А тези, които забременявали, били принуждавани да правят аборт и пребивани, защото "са допуснали това нещо". Ако в близост имало семинария, на бъдещите свещеници им било позволявано да "се забавляват", преди да се посветят на благочестив живот. Това е и една от причините предимно момичета да бъдат настанявани в тези интернати.
"Индианците не са хора. Това, което правим, не е грях!" Така твърдели всички.
Кошмарът продължил до затварянето на последния интернат през 1996 г. Въпреки че Църквата се "оттегля" през 70-те години на миналия век и учителите не били вече монахини, нито пък носили расо, наказанията останали все така сурови.
Да оцелееш се превръща във фикс идея
Към нечовешкото отношение се добавят и системното гладуване, на децата не им била давана храна като наказание и под претекст, че няма пари. По същата причина липсвало и качествено здравеопазване и в интернатите имало различни болести. Хигиената била занемарена.
Днес, когато са намерени над 1500 безименни гроба, индианците отказват да мълчат и да стоят със скръстени ръце. Острият социален отговор спрямо тъмното минало се изразява в палене на католически черкви, заливане на паметници със червена боя, символ на насилствено пролятата невинна кръв и събарянето им.
Премиерът Джъстин Трюдо заяви, че разбира гнева срещу Ватикана, "имайки предвид срамната история, която все повече се изяснява". Той осъди миналото отношение на Канада, наричайки въпросните училища "срамно напомняне за системния расизъм, дискриминация и несправедливост, с които коренните народи са се сблъсквали и продължават да се сблъскват в тази страна". Няма как самият Трюдо да не изпитва вина, предвид факта, че интернатите са работили и по време на управлението на баща му през 70-те години на XX век. Поискал е извинение и обяснение от Ватикана. До момента такова не е получено. Макар че папата е обещал през декември да приеме оцелели от ужасите и да разговаря с тях. Въпреки това лидерът призовава да спрат палежите, защото те няма да намалят или изцерят скръбта. "Изгарянето на храмове не е нещо, което трябва да правим като канадци", твърди политикът. Изглежда, все още не си дава сметка, че именно идеята за приобщаване стои в основата на културния геноцид и днешните палежи и събаряне на паметници. Що се отнася до определението "срамна история", то е прекалено меко казано. Както представител на индианците беше заявил още при откриването на първите 215 останки, "когато загина канадски отбор по хокей, бе обявен тридневен траур в цялата страна. А сега? Нищо. Сякаш 215 тела са нищо."
Вождът на племето Пентиктон Грег Габриел напомня, че извинения на думи не са достатъчни и осъди нехайството на държавата по отношение на липсата на питейна вода през XXI век. Липсата на елементарни условия за живот, както и кошмарът от миналото е превърнало хората в зависими от наркотици и алкохол. В резерватите пристрастяването достига епидемични нива.
Всички пожари са възникнали на територии, където преобладават местните племена, а около черквите са намерени запалителни течности, които само потвърждават умишления характер на палежите. Католицизмът и белият човек могат само "да се гордеят" с постигнатото. Възпитали са коренно население според догмите си, всеки плаща за греховете си тук, на земята и човекът е този, който раздава правосъдие. А раздаването на правосъдие, едва сега започва. От останалите 7 племена с общ брой население от 1.4 милиона души, индианците са готови за възмездие.