Рождество - искрица от светостта на небесния мир

Коледа (Рождество Христово, Божич) е най-богатият обреден зимен празник. На този ден се коли жертвеното коледно прасе. Стопанинът отсича дебел крушов пън - "бъдник", който се запалва в огнището и трябва да гори непрекъснато цяла нощ. Според поверието горящият бъдник пази домочадието от демоничните същества, които бродят на воля от Коледа до Водици. Пепелта от бъдника жените изсипват в нивите и градините за плодородие.
Трапезата на Бъдни вечер е постна. Жените приготвят пълнени чушки и постни сарми. Правят и малки кравайчета, които дават на коледарите. Свещта, която гори върху обредния хляб, и паницата с вареното жито се запазват. С нея жените гонят градоносните облаци през лятото.

Коледа е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни - пожелание за щастие в семейството. Първата песен обикновено започва с думите: "Стани нине, господине! Тебе пеем, домакине! Добри сме ти гости дошли, добри гости коледари!"
Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. След песните водачът на групата изрича и коледарската благословия: "От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!"
После даряват щедро коледарите (колаци, пари, брашно, лук, орехи, ракия, вино, сушени плодове). С част от събраното дружината на другия ден си прави угощение, друга част продават и парите подаряват на читалището.

Рождествена песен
Йордан Стубел
 
Дърво елхово зеленее,
над него чудна птичка пее...
По клоните му наредени
свещички светят позлатени.
И таз нощ от тук полека,
по тази бялата пътека,
ще минат ангели дечица,
а рано с ясната зорница,
ще екне песента им свята
и в бяла пелена земята
навред ще възвести отново,
че днес е Рождество Христово!


Ангел възвестил, че е дошъл Спасителят

Малко преди раждането на Исус майка му Мария заедно със съпруга си дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем - родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издал заповед за преброяване на населението в империята - в границите й тогава била и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му.
Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемницата и се подслонили в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Там се родил младенецът. В пещерата било студено, волът и магарето топлели с дъха си майката и детето.
В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителя. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почели и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото раждане се отбелязва началото на новата ера.
Една от най-важнитe светини, почитани от християните, са Витлеемските ясли, където Мария родила Исус. Черквата Рождество Христово във Витлеем е сред първите на Светата Земя, построена на рожденото място на Спасителя.
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнували на 6 януари още по времето на император Константин Велики, Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в V век.

Цвете-звезда пленява с красотата си

Доскоро цветен символ на коледните празници у нас беше нежното коледарче, което зацъфтява точно по това време. Обаче една пищна красавица го измести от призовото място. Това е коледната звезда. С настъпването на студовете тя се окичва с необикновени едри прицветници, подобни на звезди. Многоетажните "звезди" могат да бъдат и нежни -  кремави, розови, и ярки - алени, лимоненожълти. Обрамчени от тъмнозелените листа те изглеждат приказно на фона на зимния пейзаж, привличат погледа, омагьосват.
Коледната звезда предпочита светло, но не слънчево място и температура около 18-20 градуса. Ако градусите паднат под 12 листата пожълтяват и окапват. Водата за поливането трябва да е със стайна температура и да се дава умерено, за да не загниват корените. В средата на май цветето се пресажда в добре дренирана саксия. През лятото коледната звезда може да се изнесе в градината на полусенчесто защитено място, а когато температурите паднат до 17 градуса, се внася в стаята.

Сладък подарък

В нощта срещу Коледа се ражда Младенецът и се слага край на постите. По традиция коледната трапеза се подрежда за обяд на 25 декември. Поднася се пълнена птица (да е лека годината), но най-вече се яде печено прасе, пие се червено вино и се пеят коледни песни. Сервира се и кървавица, наденица, кюфтета, дроб, сланина, зелеви сарми с месо, кисело зеле. Традиционни за празника са десертите. Ето рецепта за все по-популярния у нас

Кекс с бяла глазура
Направен е в Дрезден, където го изпекли за първи път през ХIV век.

Продукти: 3 яйца, 200 г захар, 250 г брашно, настъргана жълтата част от кората на един лимон, 1/2 ч. л. смлян карамфил, 1/2 ч. л. смляна канела, 1/2 ч. л. смлян кориандър, щипка сол, по 50 г накълцани орехи и лешници, 50 г ситно нарязани сушени смокини, 100 г стафиди, 80 г озахарени цитронови кубчета (продават се в магазините за ядки), 30 г разтопено масло, 5 с. л. коняк, 1 бакпулвер; За глазурата: 1 белтък, 100 г пудра захар, 1 с. л. лимонов сок.
Разбиваме яйцата със захарта, прибавяме брашното и разбъркваме добре. Слагаме всички останали продукти и отново разбъркваме. Изсипваме в правоъгълна форма, леко намазнена, и печем във фурната 40-50 минути на 180 градуса, като проверяваме с клечка дали кексът е готов. Докато кексът изстива, приготвяме глазурата. Разбиваме 1 белтък до леко побеляване и прибавяме 100 г пудра захар и 1 с.л. лимонов сок. Намазваме кекса и изчакваме 2 часа да изсъхне глазурата.

Знаете ли, че...

Германците посрещат празниците с дивеч - сърна или глиган.
Французите - с гъши дроб.
Англичаните наблягат на пудинга.
Италианците предпочитат печени или готвени свински наденици.
Чехите са рибари.
Скандинавците масово купуват маринована херинга.