Нужна е повече социална ориентация в икономическата политика

В сложната политическа ситуация сегашното правителство има един-единствен шанс да оцелее - като спечели доверието на трудовите хора. Това може да стане, ако изпълнява програмата на своя мандатоносител - БСП. Основното в икономическата част на тази програма е да се създадат условия за стопанско оживление и да се засили социалната ориентация на икономическата политика чрез постепенно повишаване на заетостта и доходите на трудовите хора и на пенсионерите. Така ще се коригира допуснатата крещяща несправедливост спрямо тях през последните 20 години - бедните станаха още по-бедни, а богатите още по-богати.
    Засега правителството не се придържа достатъчно към предизборната платформа на своя мандатоносител и към необходимостта от спешни действия за смекчаване на бедността и социалната поляризация, като изключим някои ограничени социални мерки в началото на своето управление. От последните изявления на премиера разбирам, че не възнамеряват да предприемат значими социални мерки до края на годината и през идущата година. Те още не си дават сметка за сериозността и спешността на проблема. Фискалните им съображения засенчват социалното им мислене. Това ме тревожи сериозно.
И нека бъдем наясно. Аз не препоръчвам форсирана мащабна социална политика от типа на западноевропейските, което е непосилно за хилавата ни икономика, а скромна, но все пак забележима политика, която да защити 1,3-1,5 млн. най-бедни българи през тази и следващите 2-3 години, тъй като тези хора не могат да дочакат по-далечните резултати от структурните реформи. Правителството не проявява необходимата решителност за по-категорично дистанциране от рестриктивната политика на Дянков. Странно, но факт! Кое ме кара да мисля така?

Максимално допустим бюджетен дефицит

    Преди две години по инициатива на Дянков Народното събрание реши бюджетният дефицит да не превишава 2% от БВП, макар че ЕС допуска до 3%. През 2012 г. средният дефицит за ЕС беше 3,6%, а 11 страни членки имаха дефицит над 4%. Наложеният от Дянков таван за дефицита целеше у нас да се провежда трайно по-строга ограничителна политика от тази в ЕС, дори и в негово отсъствие. Защо и пред кого се перчим? Това не е оправдано, първо, защото сме най-бедната страна членка и такава политика в условията на криза е "икономическо самоубийство", по думите на нобелистите Дж. Стиглиц, Пол Кругман и много други.
Второ, България има рекордно нисък държавен дълг (18% от БВП при очакван 87% в ЕС за 2013 г.) и нищо не налага поддържането на почти балансиран бюджет по време на криза. Безпроблемно можем да увеличим дълга до 25-27% през следващите 3-4 години. Друго е положението в седемте силно задлъжнели страни членки с държавен дълг 90-100 и повече процента. Ние имаме далеч по-голяма зона за бюджетно маневриране.
    Ако таванът за дефицита беше 3%, можехме още сега да увеличим дълга безопасно с около 800 млн. лева и да го използваме за финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата и някои социални програми. Затова препоръчвам таванът за дефицита да се промени веднага на 3% и през последното тримесечие на тази година да се заделят още 250-300 млн. лева за социални програми. През следващите 2-3 години по време на кризата да поддържаме дефицит плътно до 3%. След излизането от кризата и постигането на растеж от 4-5% можем да поддържаме  балансиран бюджет, а ако е нужно, дори и с малък излишък.

Минимална работна заплата

    В предизборната програма на БСП е предвидено повишение на минималната работна заплата. Когато правителството започна работа, имаше ориентация тя да се повиши от 310 на 340 лева от 1 октомври 2013 г. Това би засегнало пряко около 160 хил. души, без да разстройва финансите на фирмите. Работодателите са против такова повишение и плашат, че щяло да породи голямо увеличение на безработицата. Тази догма на консервативната школа не е вярна. Няма причинно-следствена връзка между минимална заплата и заетост. Заетостта зависи и от много други фактори. Несериозно е да се твърди, че повишението на минималната заплата с 30 лв. на месец на ограничен брой работници в дадена фирма може да я дестабилизира.
    Не са верни и твърденията, че такова повишение щяло да влоши нашата конкурентоспособност. Това е друго клише на консервативните икономисти, което може да има някакъв смисъл само за трудоемки производства с много високи заплати. То обаче не може да влияе върху конкурентоспособността у нас, понеже трудът не превишава 15-20% от производствените разходи. Други са причините, които обуславят нашата ниска конкурентоспособност: ниско качество на продуктите, големи разходи за материали и енергия, раздут персонал, остарели технологии, лошо управление на фирмите, кражби и т.н.
    Работодателските организации напоследък напомнят за връзката между производителността на труда и работната заплата и че заплатите могат да растат само ако нараства производителността. Те обаче мълчаха през последните 20 години, когато производството и производителността на труда у нас нарастваха два пъти по-бързо от средната заплата, която те самите потискаха. Това се потвърждава и от сравнението с ЕС. БВП на човек от населението (обобщен показател за производителността) у нас сега е 47% от средния в ЕС, а средната ни заплата е около 25%. Ако се прилагаха европейските правила, средната ни заплата също трябваше да е около 45-47% от европейската. Тази крещяща несправедливост трябва да се поправи през следващите години. Надвзетото от работниците чрез потискане на заплатите и раздуване на печалбите трябва да се промени чрез по-бързо повишение на заплатите. Досега имаше масирано преливане от заплати в печалби. За възстановяване на справедливостта препоръчвам обратно преливане - от печалби в заплати. На това се основава предлаганото от мен повишение на заплатите и пенсиите през тази и следващите години.

Коледни добавки

    Коледните добавки за пенсионерите присъстват в предизборната платформа на БСП. Сега ни казват, че това няма да стане в края на тази година и че за такива добавки може да се мисли, когато започне стопанско оживление. Сякаш слушам отново гласа на Дянков, който в края на 2012 г. излъга цинично пенсионерите, оправдавайки се със "забавен превод на пари от ЕС".
    Наложително е да се дадат поне по 50-60 лв. на пенсионерите с най-ниски пенсии (до 300-350 лв.). Това може да засегне около 1,0-1,2 млн. души и ще струва на бюджета 60-70 млн. лева. Пенсионерите са мъчениците на реставрацията на дивия капитализъм у нас. Те създадоха богатството от 1945 до 1989 г., което политиците приватизираха по престъпен начин и оставиха над един милион от неговите творци да живеят сега в оскотяваща бедност.
    Тази есен трябваше да се направи скромно повишение и на най-ниските пенсии, но това не стана. А препоръката на чиновничката от Световната банка да не се повишават пенсиите е връх на социалния цинизъм на човек, който навярно получава 50-60 пъти по-висока заплата от средната българска пенсия.

Детски надбавки

    България е в демографска катастрофа. Намираме се на световното дъно по демографски показатели. Смъртността е висока, а раждаемостта ниска и продължава да спада. Емиграцията ни стопява допълнително. Опасно изтичат мозъци и генетичен потенциал. Застрашено е съществуването на нашия народ и държава. Наред с много други мерки, налага се от 1 октомври 2013 г. детските надбавки за семейства с до две деца да се увеличат с 15 лв. и да достигнат 50 лв., а от 1 януари 2014 г. с още 20 лв. Демографският и политическият ефект от това ще оправдаят допълнителните бюджетни разходи.

Данъкът върху лихвите от депозити

    БСП обещаваше отмяна на несправедливия данък върху лихвите от депозити, особено за малките депозити. Премиерът заяви наскоро, че данъкът остава. Аз препоръчвам такъв данък да остане само за големите депозити. Правителството засега продължава да мълчи.
Още по-силни възражения имам по антисоциалната и антиевропейска данъчна политика на правителството и неизпълнението на предизборни обещания на БСП в тази област, но към това ще се върна скоро в друга статия.

Структурни реформи

    Премиерът очаква големите резултати от неговата политика да дойдат от структурните реформи и други облекчения за бизнеса, които ще осигурят икономически растеж и увеличение на заетостта. Това по принцип е вярно, но ефектите по този път се получават след 3-5-7 и повече години. И то ако бизнесът се ориентира веднага към такива реформи и инвестиции. Това обаче не е сигурно на нашите географски ширини. Инвестиционното поведение на нашия бизнес през двете десетилетия не ми дава основание за оптимизъм. Споменатите вече 1,3-1,5 млн. души, които живеят сега в оскотяваща бедност, не могат да чакат толкова дълго. Те знаят, че чудеса не са възможни, но се надяват на някакво, макар и скромно, подобрение до края на тази и началото на следващата година. Това може да се постигне с помощта на 250-300 млн. лева. Боя се, че липсата на признаци за подобрение скоро ще породи отчаяние и ще отслаби подкрепата на трудовите хора за правителството. В такава нажежена политическа обстановка няма да има време за структурни реформи.
    Политическите и моралните последствия от страха на правителството да започне по-значими и бързи социални мерки ще бъдат тежки. Все повече хора ще се разочароват от правителството и от БСП. Досегашните социални мерки са полезни, но са ограничени по обхват и значението им не бива да се преувеличава. Те не засягат много хора.
    Като мандатоносител на правителството БСП носи главната политическа отговорност за неговата дейност. Спомнете си как всички атаки по управлението на Тройната коалиция бяха насочени срещу БСП. Така ще бъде и сега при евентуален неуспех на правителството на Орешарски.
    Ръководството на БСП трябва да настоява за по-осезателна социална ориентация в икономическата политика на правителството. Това трябва да проличи с по-значими мерки още преди края на 2013 и в началото на 2014 г. БСП разполага с инструментите на властта и трябва да покаже категорично, че започва да изпълнява предизборните си обещания. Всяко отлагане, протакане и отмятане ще има тежки политически последствия. Все още не е късно да се предотврати подобен политически провал на БСП!