Нуждаем се от нова данъчна политика

Като член на ЕС България има добър ориентир за модела на своята данъчна система. Тя е длъжна да се придържа към философията на данъчната система на ЕС и по-специално на страните, които са гръбнакът на общността. Фундаментална черта на тези данъчни системи е прилагането на прогресивно облагане. Най-ранното такова облагане е правено във Великобритания в 1435 г., а в САЩ през 1862 г. по времето на президента А. Линкълн. Идеята за прогресивен данък се поддържа от политици и икономисти от целия спектър - от Адам Смит до Карл Маркс. А. Смит е считан за основоположник на съвременните принципи на прогресивното облагане.
Този тип облагане има

вековна история в Европа

Например данъците върху личните доходи в Дания сега са 26,5% от БВП, в Швеция - около 13,5%, Финландия - 13,2%, Белгия - 13,0%, Италия - 11,8%, Великобритания - 10,5%, Норвегия - 10,2%, Австрия - 9,9%, Германия - 9,5%, средно за ОИСР - около 8,9%, а в България - 3,0%.
От гледна точка на икономическата целесъобразност, на социалната справедливост и на солидарността България прилага най-консервативната, икономически неефективна, антисоциална и антиинтеграционна данъчна и осигурителна политика. Опитите за оправдаване на ниските преки данъци със стимулиране на стопанската активност, привличане на чужди инвестиции, подобряване на събираемостта и повишаване на конкурентоспособността се провалиха. Когато се позовават на миналото, пазарните фундаменталисти лъжат, че с въвеждането на ниски "плоски" данъци нараства масата на данъчните постъпления. Когато говорят за бъдещето и предричат финансова катастрофа, ако се премине към прогресивно облагане, те пак лъжат, разчитайки на неинформираността на хората.
Световният опит показва, че въвеждането на ниски данъци в повечето случаи е водело до намаление на бюджетните постъпления и повишение на бюджетния дефицит. Така стана и в САЩ по времето на президента Рейгън, а също и на двамата президенти - Буш старши и Буш младши. Да не говорим какво става на нашите географски ширини, където доминира максимата, че "и нулев да е данъкът, пак няма да го плащам". То се потвърди от данъчните ревизии у нас през последните години, установили хиляди нарушения, въпреки ниските данъци. Потвърждава се и от обобщените данни (виж таблицата).

Постъпления в републиканския бюджет от корпоративен данък и от данък върху доходите на физическите лица - в млн. лв.
Години    Корпоративен данък-постъпления    Корпоративен данък-прираст    Данък в/у доходите-постъпления    Данък в/у доходите-прираст

2005    932,4    -    1248,6    -
2006    1206,4    +274,0    1324,6    +76,0
2007    1676,6    +470,2    1808,7    +
484,1
2008    2059,6    +383,0    1950,6    +141,9
2009    1617,4    -442,2    2029,8    +79,2
2010    1242,5    -374,9    2012,7    -17,1
2011    1356,0    +113,5    2162,2    +149,5
2012    1395,3    +39,3    2282,2    +120,0

Източник: Сайт на Министерството на финансите, раздел Статистика.
Пояснения: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година. "Плоският" корпоративен данък действа от началото на 2007 г., а "плоският" данък върху доходите на физическите лица - от началото на 2008 г.

Няма права причинно-следствена връзка между въвеждането на ниските "плоски" данъци и размера на постъпленията. С премахването на необлагаемия минимум при ДОД бремето се премества от богатите върху бедните. Това е единственият важен резултат от въвеждането на този данък. През 2007 г. (преди въвеждането на "плоския" данък върху доходите) прирастът на постъпленията е бил 484,1 млн. лв., а през 2008 г. (с въвеждането му) е 141,9 млн. лв., главно от премахването на необлагаемия минимум. През 2009 г. прирастът на постъпленията намалява рязко, а през 2010 г. има спад. Увеличението на постъпленията от ДОД през последните две години се дължи главно на подобряване работата на данъчната администрация и въвеждането на преки електронни връзки с данъчните субекти.

Равнището на събираемост

обаче продължава да е ниско, особено за ДДС и акцизите върху горивата и алкохола, поради огромната толерирана от властите контрабанда.
Може да се говори по-скоро за обратна връзка - въвеждането на "плоския" корпоративен данък намали постъпленията от 2059,6 млн. лв. в предкризисната 2008 г. до 1395,3 млн. лв. в 2012 г., когато, според твърденията на правителството и на пазарните фундаменталисти, вече сме излезли от кризата и обемът на БВП превишавал предкризисното равнище.
Необходима е данъчна реформа.
1. От 1 януари 2014 г."плоският" данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 340-360 лв. и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване от данъчните органи. Може да се мисли и за намаляване броя на таваните и на необлагаемия минимум до 310-320 лв. Важното е да се остави достатъчен необлагаем минимум за най-бедните. Следващите доходи, примерно до 1500 лв. (което е масовият случай), да се облагат с 10%; превишението от 1500 до към 3000 лв. с 15%; горницата до към 5000 лв. с 20% и над 5000 лв. с 25%. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки между 45 и 55%. То е важна стъпка към сближаване с облагането на доходите в ЕС.
По-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще увеличава потребителското търсене на домакинствата, предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за растежа, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета. Чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия бремето се премества към заможните и богатите слоеве. Това е икономически оправдано и социално справедливо.
2. От 1 януари 2014 г. да се премине към семейно облагане на доходите. Общият доход на членовете на семейството се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той не се облага. Горницата се облага по скалата на данъка върху доходите. Оставеният

по-голям доход в семейството

ще стимулира потребителското търсене (и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата.
3. От 1 януари 2014 г. "плоският" данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка 20%. И тук да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките и средните предприятия; да се запази 10% ставка за средните по размер печалби и да се въведе 20% за най-големите. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване от данъчните власти. В ЕС преобладаващите ставки за този данък са между 25 и 35%.
Тези основни ставки следва да се съчетаят с:
а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за следващите 10 години; б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2014-2018 г.
Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството. Фирмите, които инвестират активно, ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 5-10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите и данъчните постъпления.
4. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2014 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък, утвърден от Народното събрание, да се повиши на 25%. Това също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 5 страни-членки на ЕС стандартният ДДС вече е 25 и 27%, а в 7 страни е 23 и 24%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни консуматори на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата.
5. От 1 януари 2014 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лв. на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени.
6. От 1 януари 2014 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
7. България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
8. От 1 януари 2014 г. да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100 хил. лв. по данъчна оценка, а може би и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, лимузини, яхти и други подобни. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
9. Да се преразгледат данъците за наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средните наследства, а за големите - да се повиши. Това е икономически обосновано и социално оправдано.
10. Да се отмени така нареченият данък "колиба", тъй като разходите по неговото администриране превишават евентуалните му постъпления. Освен това този данък е антисоциален.
11. Да се забрани отнемането за бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). От 1 януари 2014 г. дивидентът за държавата да се намали от 80% на 20%. Това ще остави допълнителни ресурси на държавните фирми за финансиране на тяхното развитие.
И още нещо. Уважавам религиозните чувства на хората, но за да съм честен с тях, ще кажа:    

бедственото положение

на няколко милиона българи не може да се подобри с молебени и с подхвърляне на жалки еднократни трохи от по 50-60 лв., а само с мащабни извънредни мерки на правителството за подпомагане на бедстващите и с разумно държавно управление, в това число и със справедлива данъчна система, която да прехвърли част от бремето от бедните към богатите. Кризисната ситуация го налага. Така правят сега и много други страни по света.
Загрижен за народа си президент е длъжен да изисква от правителството бързи и мащабни антикризисни мерки, а не да го залъгва с молебени. Призивите за смирение днес правят лоша услуга на българския народ! Ако икономическите проблеми можеха да се решават с молебени, нямаше да има кризи и бедстващи хора по света. Реалните мащабни икономически мерки ще ни изведат от кризата, а не молебените. Защото живеем в XХI век, а не в Средновековието.