Необходима е радикална данъчна реформа
Модернизацията на данъчната система е средство за стимулиране на икономическия растеж и за възстановяване на социалната справедливост
/ брой: 243
В програмния документ, приет на конгреса на БСП през март тази година, се предвижда отказ от "плоския" данък върху доходите и замяната му с умерено прогресивен данък с необлагаем минимум, а също и въвеждане на семейно данъчно облагане. Подобни обещания има и в предизборната платформа на БСП.
В "Управленската програма на правителството", представена през септември 2013 г. обаче, няма и дума за провеждане на обещаните данъчни реформи. В отделни изказвания на премиера и на министри се споменава в неангажираща форма за евентуално въвеждане на семейно данъчно облагане към края на мандата на правителството. Като се има предвид, че данъчната реформа ще стимулира икономическия растеж и по-справедливото разпределение на доходите, а също и условностите около пълния мандат на правителството, това отлагане буди сериозна тревога. Очевидно правителството не желае да прави данъчна реформа.
Мащабна данъчна реформа
не може да се проведе за една година
особено в сегашната сложна политическа и икономическа ситуация. Тя обаче може и трябва да започне сега и да се проведе за няколко години. Правителство, което обещава да възстанови социалната справедливост, в това число и по-справедливото разпределение на доходите в обществото, е длъжно да проведе такава реформа. Ако то се отказва от нея, по какво ще се отличава от Симеон Дянков?
В рамките на радикалната данъчна реформа предлагам:
1. От 1 януари 2014 г."плоският" данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 340 лв. и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода. Важното е да се остави достатъчен необлагаем минимум за най-бедните. Следващите доходи, примерно до 2000 лв. месечно (което е масовият случай), да се облагат с 10%; превишението от 2000 до към 5000 лв. - с 15%; горницата над 5000 лв. - с 20%. Това е умерена прогресия, като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки между 45 и 55%.
По-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи. Ако в тричленно семейство работи един човек със средна брутна заплата от 800 лв., само от въвеждането на необлагаем минимум и при 10% данък ще му остават допълнително 408 лв. годишно. Ако работят двама - 816 лв. Това не е драматично подобрение, но все пак ще се почувства като първа стъпка в правилна посока в сегашните тежки условия и ще повиши покупателната способност на домакинствата. То пък ще увеличи потребителското им търсене, предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за растежа, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета. С въвеждането на необлагаем минимум и данъчна прогресия бремето се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават най-бедните. Това е икономически оправдано и социално справедливо.
Може да ми се възрази, че вече е късно да се подготви и приложи от 1 януари 2014 г. такава реформа в данъка върху доходите. Това може да е така, но вината за забавянето е на правителството поради досегашното му бездействие, въпреки многократните препоръки от мен и други автори през през първата половина на тази година.
Възможен е обаче компромис -
въвеждане на необлагаем минимум от 1 януари 2014 г. при запазване на пропорционалния характер на данъка до края на юни и преминаване към умерена прогресия от 1 юли 2014 г. Това няма да разстрои бюджета, а ще го улесни с увеличените постъпления от прогресивното облагане на високите доходи. Само възстановяването на необлагаемия минимум ще остави на българските домакинства около 650-700 млн. лева, които ще бъдат използвани за по-голямо потребителско търсене. Това ще даде допълнителен тласък за растежа и ще има силен социален ефект. Българските граждани ще оценят положително такава стъпка на правителството в сегашната трудна обстановка.
2. От 1 януари 2015 г. да се премине към семейно облагане на доходите. Общият доход на членовете на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, той няма да се облага. Горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите. Оставеният още по-голям доход в семейството ще стимулира потребителското търсене (и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата.
3. От 1 януари 2015 г. "плоският" данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка 20%. Желателно е и тук да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките фирми (предимно семейни); да се запази 10% ставка за средните по размер печалби и да се въведе 20% за големите и най-големите печалби. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване. В ЕС пробладаващите ставки за този данък са между 25 и 35%.
Тези основни ставки следва да се съчетаят с:
а) въвеждане на нулев данък за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за следващите 10 години; б) право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през следващите пет години.
Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството. Фирмите, които инвестират активно, ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите и данъчните постъпления. То съдържа и повече икономическа и социална справедливост.
4. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2016 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък, утвърден от Народното събрание, да се повиши на 25%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни консуматори на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата. При наличие на политическа воля то може да стане и от 1 януари 2015 г.
5. От 1 януари 2015 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Тук предстои да се уточнят някои технически подробности във връзка с плащането на данъка.
6. От 1 януари 2015 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
7. От 1 януари 2015 г. да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100 или 150 хил. лева по данъчна оценка, а може би и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, лимузини, яхти и други подобни.
8. От 1 януари 2015 г. да се преразгледат данъците за наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и се повиши за големите.
Искам да споделя и някои
тревоги по проектобюджета за 2014 г.
който ще има изключително значение за развитието на икономиката през близките години и за излизането на страната от сегашната остра социална и политическа криза.
Нужен е повече реализъм при съставянето на бюджета за 2014 г. От медиите научавам, че се предвижда нашата икономика ще нарасне с 1,8% през 2014 г. в резултат на сегашната политика на правителството. Конкретните мерки на тази политика още не са приложени. Като се имат предвид лаговете от задействането на мерките и реакцията на стопанските субекти, в най-добрия случай забележими резултати могат да се очакват към края на 2015 и началото на 2016 г. Освен това нашата икономика зависи от състоянието на европейската икономика. А тя все още не е излязла от кризата.
Тревожи и намерението на правителството по бюджетния дефицит. При планиран дефицит за тази година до 2% от БВП, през 2014 г. се предвижда 1,8%. С оглед на аргументите ми, изложени в предходни статии, при настоящата ни рекордно ниска публична задлъжнялост и сегашната кризисна ситуация, политиката за намаление на дефицита ще бъде груба грешка с тежки последици. С намаляване на дефицита се засилва рестриктивният характер на бюджета, а се очаква по-висок растеж. Двете мерки взаимно се изключват.
Плътното придържане към 3% бюджетен дефицит би осигурило през 2014 г. допълнителен ресурс от около 1 млрд. лева, част от които могат да се използват за финансиране на по-активна социална политика: повишение на реалните минимални заплати и пенсии, повишение на заплатите на някои очевидно ниско платени професионални групи, на детските надбавки и добавките за отглеждане на деца, коледни добавки за възрастните хора и т.н.
В медиите се появиха съобщения, че пенсиите ще се повишат през юли 2014 г. с 3%, а минималната пенсия с 5 лв. от началото на годината. Като се има предвид очакваната инфлация, реалното повишение ще бъде нулево. Нека политиците знаят, че пенсионерите ще приемат подобна мярка
като социална подигравка
Това показва, че правителството не чувства как живеят над два милиона пенсионери. БСП и ДПС ще платят висока политическа цена за закърнялата си социална чувствителност спрямо мизерния живот на възрастните хора.
Очертаващото се пълно бездействие на правителството по данъчната реформа през тази и следващите години ще запази мизерното равнище на доходите на милиони българи и изострената социална поляризация в резултат на безотговорно рестриктивната политика през изминалите 24 години и особено през последните четири години. Очакванията на хората за някакво, макар и скромно подобрение в доходите и потреблението, няма да се сбъднат. Тесните фискални съображения на правителството затъмняват напълно социалните.
Искам отново да напомня за социално-икономическия характер на предлаганата данъчна реформа. С нея не се засяга първичното разпределение на създаваните блага между натрупване и потребление. Нито се увеличава опасно бюджетният дефицит и държавният дълг. Предлаганата реформа цели промяна в разпределението на благата между труда и капитала, нарушено грубо през последните 24 години в полза на работодателите, особено най-едрите, и във вреда на наемния труд. Продължаването на тази несправедливост ще бъде източник на нарастващо социално напрежение и свързаната с него все по-голяма нестабилност в обществото. Това ще бетонира икономическата стагнация и ще изостря още повече социалната и политическата нестабилност. Възстановяването на социалната справедливост е ключът към ускорено догонващо икономическо развитие и бъдещо благоденствие.