Краш! Бум! Бенг!*
Случаят със "Северен поток-2" показа ограниченията пред САЩ, мястото на Русия и възможностите пред Германия
/ брой: 112
Германия и Русия са основните победители в сагата със "Северен поток-2". Всяка от двете страни получи по нещо от това партньорство, на което мнозина в Европа и отвъд океана не гледат с добро око. Русия потвърди статута си на велика сила, Германия получи нови лостове за влияние в Европа.
Украинското разузнаване се оказа този път на висота. Още на 19 февруари Службата за външно разузнаване на страната пусна съобщение, че "Газпром" бърза да завърши газопровода "Северен поток-2" до 12 юни - Денят на Русия, за да спази старата съветска традиция важни обекти да бъдат откривани на бележити дати.
Действително, на 10 юни разположената в Швейцария компания "Норд стрийм 2 АГ" съобщи, че специализираният кораб "Фортуна" е съединил двата края на първата тръба на "Северен поток-2". На следващия ден започнаха процедурите по пробното й пълнене с природен газ. Очаква се към началото на отоплителния сезон в Европа - 15 октомври Германия да получи първите количества руско синьо гориво. В същото време другият тръбополагащ кораб "Академик Черски" продължи работата по втората линия на "Северен поток-2" и към септември се очаква и този участък да бъде готов, за да заработи в зимния период.
"Северен поток-2" бе натоварен с толкова много разностранни и конфликтни интереси, обгърнат в такава информационна вакханалия, че в един момент се превърна едва ли не в съсредоточие на световната политика и от неговата съдба зависеше накъде ще тръгне тя, поне в европейската си част.
Разбира се, докато всичко не бъде приключено, нищо не е приключило и пред "Северен поток-2" има още ред препятствия, но техническата готовност на първата тръба е добър повод за някои изводи.
Първият, философски извод, го направи вече известният руски енергиен експерт, главният редактор на сп. "Геоенергетика" Борис Марцинкевич и той гласи следното: "Всяка държава може да си позволи антируска политика, но това е скъпо удоволствие."
Вторият извод го направи президентът на Украйна Владимир Зеленски. В интервю за американското издание "Екшъс" от 7 юни той обвини САЩ, че с отказа си да спрат строежа на "Северен поток-2" са дали истинско оръжие в ръцете на Русия. "Аз определено не очаквах, че куршумите за това оръжие може да бъдат дадени от такава велика страна като САЩ", диви се той, но за учудване е политическата му инфантилност.
Третият извод е интерпретация на една известна фраза приписвана на Бисмарк - нито САЩ изглеждат толкова силни, колкото ни се струва, нито Русия толкова слаба, колкото им се иска на мнозина, нито Германия е толкова хрисима, както се самоубеждават всички.
Построяването на "Северен поток-2" въпреки антируската санкционна истерия на американския Конгрес, въпреки на усилията на клиентите на САЩ в Европа, въпреки негативното отношение на структурите на ЕС, е доказателство за великодържавния статут на Русия. Президентът Владимир Путин ще отиде на срещата в Женева с колегата си Джоузеф Байдън със силна позиция. Руснаците изпълниха замисленото. Американците не изпълниха заканите си.
"Държавата-бензиностанция", "умиращата-държава", каквито етикети се опитаха навремето да й лепнат покойният сенатор Джон Маккейн и президентът Барак Обама бяха и си останаха чиста проба глупости за тяхна сметка. САЩ загубиха и сега ще убеждават света, че не се е случило нищо особено, но освен най-отчаяните им адепти, няма кой да се върже. Фактите са прекалено очевидни.
Големият печеливш обаче е третата страна, както често става, когато двама се карат. "Северен поток-2" усилва още повече позициите на Германия в Стария свят. Освен най-голямата икономика тя ще стане до година и най-големият разпределителен център за природен газ в ЕС. Вентилът на основното гориво на "зеленото бъдеще" на съюза ще бъде в ръцете на Берлин и това е прощалният подарък на Ангела Меркел за германците.
Има разни люде, които изумено (подобно на Зеленски) се питат как е възможно САЩ да не спрат "Северен поток-2" като окажат натиск върху Германия, от която в крайна сметка зависи дали ще има такъв проект. За политиците, които живеят в обективната, а не в медийната реалност, в която американоцентричността минава разумни граници, този въпрос никога не е стоял реално. Основното правило за големите извън Европа винаги е гласяло, че който губи Германия, губи европейския континент. С това се съобразяват и руснаци, и американци, ще се съобразяват и китайците. Поради туй администрацията на Байдън се отказа да въвежда санкции непосредствено срещу компанията-оператор на проекта "Норд стрийм 2 АГ" и нейният директор, германецът Матиас Варниг. Националните интереси на САЩ, с които беше обяснено решението, не позволяват Германия да бъде "загубена".
Какво получава насреща Берлин
за това, че държеше фронта на "северните потоци" срещу САЩ и европейската им клиентела. От 1 октомври т.г., разказват специалистите като споменатия по-горе Марцинкевич, в Германия започва работа обединената газова борса THE (Trading Hub Europe), която ще бъде конкурент на досегашната водеща западноевропейска газова борса TTH, която е разположена в Нидерландия и търгуваше с газ от гигантското находище "Грьонинген". Холандците обаче закриват "Грьонинген" от началото на 2023 г. поради множеството земетресения, свързани с газодобива, които са особено рискови за "Ниската земя". Това между другото отваря дупка от 25 млрд. куб м в европейския газов баланс, която ще трябва да се запълва вероятно с руски газ.
Така, само след година и половина, центърът на ценообразуването на природния газ в Западна Европа ще се премести в Германия. Това ще засегне най-вече пазарите в самата Германия, Холандия, Дания, Полша. На практика това ще означава, че Холандия и Полша, които са известни с антируската си реторика ще получават руски природен газ с германска надценка. Нещо като България, която в изпълнение на чуждата поръчка спря "Южен поток", за да купува сега пак руска газ, но с турска надценка.
Мащабите на случващото са доста сериозни. Само по двата "северни потока" във ФРГ могат да влизат 110-120 млрд. куб м руски природен газ и то без да броим мощността на стария газопровод "Ямал-Европа" (над 34 млрд. куб м), при собствено потребление около 90 млрд. куб м.
Към картината трябва да добавим и другия крайно важен Централноевропейски газов хъб - CEGH край австрийския град Баумгартен. През него досега минаха една трета от руските газови доставки за Западна Европа, преминаващи през украинската газотранспортна система. В CEGH в края на годината трябва да опре и втората тръба на "Турски поток". В крайна сметка двете немскоговорящи страни в ЕС, които за раздразнение на други поддържат ако не добри, то поне сносни отношения с Русия и защитават тези отношения под натиск, се
оказаха от печелившата страна
Тук идва четвъртият извод, който можем да направим от сагата със "Северен поток-2", а и с "Турски поток". Редовият гражданин се сблъсква тук с две реалности - медийна и обективна. В едната като експертно се цитира мнението на хора като небезизвестния и в България енергетик Михаил Крутихин, който твърдеше в руската опозиционна преса: "Северен поток-2" умря през декември 2019 г., когато Конгресът на САЩ въведе санкции против него." И още. "Северен поток-2" е мъртъв, тръбите ще лежат на дъното". Това е от 19 януари пред "Новая газета". Чак ти е неудобно да го коментираш в момента, а този персонаж го докараха навремето у нас да кълне "Южен поток".
В медийната реалност, например, Литва се бори с Русия и това е една жестока борба, в която литовските граждани плащат по-висока цена, за да не купуват руски газ. Дори терминалът за втечнен природен газ (ВПГ) в Клайпеда се нарича "Независимост" (ясно от кого). Но в обективната реалност само за май "Незвисимост" е била заредена от четири танкера с руски ВПГ.
В медийната реалност "Турски/Балкански поток" е "тръбата на руското влияние" и обект на критики за корупция и неефикасност. В обективната реалност тя е продукт на собствения ни клиентелизъм, но ни оставя на газовата карта на Европа. В същата тази реалност имаме интерес по нея да преминава по-бързо и повече руски газ за други страни, за да си изплатим кредитите.
В медийната реалност Европейската комисия говори за ненужността на "Северен поток-2", за това, че той е "политически проект". ЕК се показва като откъсната от реалността.
Според априлския ѝ отчет за газовите пазари при общо потребление от около 400 млрд. куб м газ страните от ЕС са добили за 2020 г. само 54 млрд. (през 2000 г. - 240 млрд. куб м). Вносът е бил 326 млрд. куб м, от който 48% е доставен от Русия и 24% от Норвегия. Но! Добивът в Норвегия пада вече четвърта година, Нидерландия ще остане без собствена газ, Румъния през 2020 г. купи 1 млрд. куб м руска газ, а тази година се готви да купи три. И това без да се отчита "Зелената сделка", която ще доведе до затваряне на въгледобива, което пък води до неизбежно
по-голямо търсене на природен газ
"Флотилиите на свободата" от американски втечнен природен газ в основни линии си останаха илюзорни. При общ внос на ВПГ от 84 млрд. куб м на САЩ се падат 19 млрд. куб м, на Катар 18 млрд. и Русия - 17 млрд. куб м. При това Русия тепърва ще увеличава предлагането на ВПГ.
В медийната реалност уж всичко бе заради Украйна и спасяването ѝ от руската агресия. В истинския свят Украйна е безкомпромисно заобиколена и вече няма да бъде заплаха за доставките на руски газ за европейските страни. Доставчикът и клиентът се освободиха от диктата на естествения монополист-транзитьор, какъвто бе Украйна. Добре е Зеленски да слезе на земята, умората от неговата страна само нараства в света.
Общият извод за всички нас пък трябва да е съзвучен с трепетите на лиричния герой от песента "Краш! Бум! Бенг!", който пее: "Научих, че всъщност нищо не трае вечно". Включително американоцентричният свят.
Снимка fleetphoto.ru
Построената в Китай специализирана баржа за полагане на морски тръбопроводи "Фортуна" е руският герой на сагата "Северен поток-2". Нейният екипаж завърши едната от двете линии на газопровода и по последна информация ще замени другия кораб "Академик Черски", за да довърши и втората линия до началото на есента .
- * Буквално "Тряс, бум, бам" от англ. Crash! Boom! Bang! Това е заглавието на петия албум и песен от него на шведската поп-група "Роксет". Фразата може да се преведе свободно и като "Всичко се руши", "Всичко се разваля".