Кои да са приоритетите на програмното правителство

(продължение от миналия брой)

23. От 1 юли 2013 г. минималната пенсия след индексирането (по т. 20) да се повиши с 20 лв. месечно, а от 1 януари 2014 г. с още 30 лв. В съответствие с това следва да се повишават и пенсиите на по-горните етажи.
24. През 2013 г. да започне и през 2014-2015 г. да завърши връщането на отнетите в полза на бюджета и/или на фискалния резерв ресурси от здравната каса.
25. За смекчаване на негативните ефекти върху работниците при фалити на предприятия да се използва по-широко системата на гъвкаво работно време. Тя, наред с надомната работа, може да се използва и в други предприятия като средство за смекчаване на безработицата.
26. При ликвидация на предприятия изплащането на задълженията по заплати за работниците да се постави на първо място, наравно със задълженията към банки кредитори и бюджета.
27. От 1 януари 2014 г. да се криминализира укриването на осигурителни вноски.
28. От 1 септември 2013 г. да се осигуряват хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 180 лв. на член от домакинството. Тази сума да се актуализира в началото на всяка следваща година.
29. Да се преразгледат направените преди година и наложени едностранно от правителството промени в пенсионната система и да се извършат налагащите се актуализации с оглед на натрупания опит и сегашната обстановка. Да се вземат допълнителни мерки за подобряване събираемостта на пенсионноосигурителните и здравноосигурителните вноски, за да се ограничи бързо растящото финансиране от бюджета.
30. В края на 2013 г. да се предоставят коледни добавки на пенсионерите с ниски и средни пенсии. Това да се прави за всички пенсии всяка следваща година, като размерът им се определя ежегодно според възможностите на бюджета.
31. Да се запази сегашният таван за максималните пенсии до края на 2014 г. и да се повишава постепенно през следващите няколко години до пълното му премахване.
32. От 1 юли 2013 г. да се повишат детските добавки до две деца в семейство с 50% и с поне още 70% в началото на 2014 г. Да се повишат и възнагражденията за отглеждане на малки деца.
33. Да се предоставя нисколихвен кредит за млади семейства без собствено жилище. Разликата до пазарната лихва да се компенсира на търговските банки от бюджета.
34. От 1 януари 2014 г. пропорционалният (плоският) данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 310 лв. и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода. Това ще облекчи най-бедните, ще повиши покупателната им способност за произведени у нас стоки, а оттам и растежа на БВП, и ще пренесе част от бремето на кризата върху най-богатите. Преобладаващият данък върху доходите в ЕС е между 45 и 55%.
35. От 1 януари 2014 г. да се премине към семейно облагане на доходите. В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той не се облага. Ако е по-голям, горницата се облага по скалата на данъка върху доходите.
С този данък се оставя по-голям доход в семейството. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощите за отглеждане на деца, разширяване на детските ясли и градини и т.н.) е важно за смекчаване на все по-острата демографска криза.
36. От 1 юли 2014 г. пропорционалният данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка от 20%, диференцирана с по-ниски ставки според размера на печалбата, като и тук се оставя необлагаем минимум от 10-15 хил. лв. за печалбата на семейните и други малки фирми, запазва се 10% за средните по размер печалби и се повишава до 20% (за горницата) за най-големите печалби. Това да се съчетае със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната част от печалбата за следващите 10 години; б/ право да се ползва ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2013-2018 г. По тази формула средният данък върху печалбата ще падне под 10%, а за фирмите с активна инвестиционна дейност - до 3-4%. Това ще стимулира инвестиционната активност и технологичното обновление. То е особено важно, като имаме предвид срива на вътрешното натрупване и на инвестициите у нас през 2012 г. в сравнение с предкризисното равнище през 2008 г. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите и бюджетните постъпления. Преобладаващият данък върху печалбата в ЕС е между 25 и 35%.
37. ДДС да остане на сегашното ниво, но от 1 януари 2014 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък, утвърден от Народното събрание, да се повиши на 25%. В ЕС все повече страни повишават напоследък стандартния си ДДС до 25 и дори 27%.
38. От 1 януари 2014 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко депозита или банки са вложени.
39. Да се повишат умерено данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи в съответствие с въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
40. България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
41. От 1 януари 2014 г. да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100-150 хил. лева по данъчна оценка. Този данък сега е най-висок във Великобритания и най-нисък в България.
42. От 1 януари 2014 г. да се въведе по-висок умерено прогресивен данък върху наследството в съответствие с практиката на другите страни от ЕС. Основанията за това са очевидни.
43. В отговор на растящия основателен обществен натиск да се отворят досиетата от времето на така наречения преход. За целта да се направи цялостен преглед на недвижимото имущество (къщи, вили, земя и други подобни у нас и в чужбина) на най-забогателите българи през последните двадесетина години и да се поиска от тях да докажат произхода на парите, с които е придобито, и платените данъци върху тези доходи. В зависимост от резултатите от проверката да се предприемат съответните действия, като обществото бъде информирано за това. Подобни действия са предприемани в някои страни от ЕС. Нещо подобно беше обещано и започнато през втората половина на 2009 и през 2010 г., но беше прекратено и покрито с мълчание, навярно под натиска на заинтересовани среди. Откриването на тези досиета е далеч по-важно и по-актуално от досиетата на Държавна сигурност.
44. Предприемане на крути мерки за подобряване събираемостта на данъците през следващите години, особено на ДДС и акцизите, за ограничаване на корупцията, контрабандата и сивия сектор. По оценка на специалисти само от контрабанда бюджетът губи около 1 млрд. лв. годишно. Категорично да се отхвърли тезата, че не трябва да се повишават данъците, защото щяла да спадне събираемостта. Първо, световната практика показва, че това не е вярно, второ, то е открито признание за неефикасността на данъчната и митническата администрация и за наличието на мощни лобистски интереси, и трето - данъците се повишават през последните години в почти всички пазарни икономики по очевидни причини.
45. Незабавна отмяна на плановете на досегашното правителство да закупи самолети-изтребители - втора или трета употреба, които ще струват между 600 и 800 млн. лева. Сега не е време за такива разходи от второ- и третостепенно значение. Подобна постъпка би била предизвикателство спрямо бедстващите над 5 млн. българи.
46. Еднократно съкращение на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 10-12% до края на 2013 г. и с още 15-17% през 2014 г.
47. Прекратяване на практиката на забавено разплащане на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и забавено възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите и на юридическите лица към техните кредитори.
48. Да се прекрати отнемането в полза на бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). От 1 юли 2013 г. дивидентът за държавата да се намали от 80% на 30%. Това ще остави допълнително средства на предприятията за развитие.
49. Да се увеличи субсидията за здравеопазване, образование и наука като процент от БВП в бюджета за 2014 г. и постепенно до няколко години да се изравни с нивата в сравними с нас други европейски страни членки на ЕС.
50. Да се провери състоянието на работите в Националната здравно-осигурителна каса, да се вземат мерки за отстраняване на евентуални нарушения и наказване на виновните лица. Да се прецени целесъобразността от премахване или ограничаване на монополното положение на здравната каса.
51. Да се направи преглед на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят с държавна помощ. Особено внимание да се обърне на планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразни социални котви за предотвратяване на обезлюдяването им. Да се отмени веднага странният статут на болниците като търговски дружества и работата им да се оценява по качеството на лечебната им дейност, а не по финансовата им рентабилност. Здравето на хората не е стока!
52. Да се вземат бързи мерки за подобряване на профилактиката и на качеството на лечението на сърдечно-съдови, онкологични и други сериозни заболявания. Да се осигуряват повече средства за лечения в чужбина, които все още не могат да се извършват у нас.
53. Да се пристъпи към изработване на програма за бързо съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти продукти и на животновъдството.
54. Да се вземат бързи мерки за защита на българското земеделие срещу незаконен внос на плодове, зеленчуци и други продукти от съседни и други страни.
55. Да се отправят настойчиви искания пред Европейската комисия, заедно с други източноевропейски страни, за бързо изравняване на земеделските и други субсидии с тези на страните - стари членки на общността.
56. ЕС избърза с приемането преди години на редица бедни страни в клуба на богатите. Народите на тези страни сега плащат изключително висока икономическа и социална цена поради вековната си изостаналост и ниска конкурентоспособност в условията на общия европейски пазар. Общият пазар е изгоден за богатите, но е деструктивен за бедните страни членки. Еврофондовете не са достатъчни компенсатори, особено при ниското им усвояване. Правителството на България, заедно с други източноевропейски страни, да поиска от ЕС въвеждане на допълнителни вътрешнообщностни защитни мерки за следващите десетина години. При липсата на такива мерки социално-икономическото положение в бедните страни от общността се влошава. Това подхранва нарастващ евроскептицизъм и може да постави под въпрос съществуването на самия ЕС.
(следва)