Игра с глада
/ брой: 228
Има три вида глад: от недоимък, от егоизъм и за власт. Макар и напълно различни на пръв поглед, в действителност те са много тясно свързани. Наскоро излязоха данни на ООН, че Гватемала е най-бедната страна в Латинска Америка. Там всеки ден умират деца от недохранване. Тези дни стана ясно, че на остров Мадагаскар вече е изядено всичко, което може да се възприема като храна, дори скакалци и буболечки. Общото между двете страни е, че са бивши колонии. Първата е принадлежала на Испания, а втората - на Франция. Двете европейски сили са се възползвали от богатствата им, а днес са ги оставили на произвола на Съдбата. Получава се така, че едни страдат от истински глад заради нечий глад за власт и влияние.
Великобритания прояви връх на наглостта, егоизма и капризите, когато разпространи из световните медии "новината", че вероятно няма да има пуйки за коледната трапеза. Пуйки! А има хора, които дори няма да преживеят до Коледа. Нямат представа дали ще дочакат утрешния ден и дали днес ще успеят да сложат нещо в празния си стомах. Да не говорим и колко са местата, където изхвърлят храна в кофите, защото "не могат да ядат два пъти едно и също". Или срещите на високо равнище, където се поднасят какви ли не скъпи ястия, от които почти никой не опитва, за да "не си развали талията".
Да видим положението на България. Колонии нямаме - нито бивши, още по-малко - настоящи. Но и тук не са малко хората, които едва успяват да си купят хляб. Отново в резултат от глада на политици. За власт.
Докато едните могат да заситят глада си с малко храна, то другите такава уста са отворили, сякаш стомасите им са бездънни. Земята има достатъчно ресурси за населението, но прекалено малко за алчността на част от него. Ще продължаваме да даваме невинни жертви на тези, които заиграват с глада - в прекия и в преносния смисъл.