Естония влиза в еврозоната, а България?

В началото на юни финансовите министри на страните от еврозоната по време на тяхната ежемесечна среща в Люксембург дадоха зелена светлина за влизането на Естония в общоевропейския валутен съюз. По този начин бившата съветска република ще стане 17-а страна, която ще въведе еврото, след като през 2004 г. се присъедини към валутния механизъм ERM II - т.нар. чакалня за еврозоната, и първата държава, която ще се приобщи към еврозоната в система на валутен борд, който е от 1992 г.
Председателят на групата на страните от еврозоната Жан-Клод Юнкер потвърди, че Естония ще влезе в еврогрупата въпреки изразените притеснения на Европейската централна банка (ЕЦБ), че бившият балтийски тигър, който силно пострада от кризата, в бъдеще може да се затрудни с поддържането на инфлация на достатъчно ниско ниво. Причината за това опасение е, че страната бързо излиза от кризиса и растежът на естонската икономика се очаква да надмине средния за еврозоната, което от своя страна ще се отрази и на инфлационните процеси в страната.
Решението за това дали да се приемат нови членки в еврозоната се взема от правителствата на страните, които членуват в нея, докато ЕЦБ играе само ролята на съветник. Решението на финансовите министри за присъединяването на Естония към еврозоната бе разгледано по време на срещата на върха на страните от ЕС на 17-и юни и формално бе потвърдено въвеждането на еврото от 1.1.2011 г. в тази балтийска страна.
Но какво означава приемането на нова държава в еврозоната днес, във времето на най-тежката криза на общата валута, когато дори някой от старите страни-членки на еврогрупата са пред финансов колапс?
Допускането на Естония в еврозоната е замислено стратегически като положителен сигнал към финансовите пазари за нормалност въпреки кризисните процеси, като и за това, че еврото въпреки всичко все още не е загубило от привлекателността си. Освен това ЕС сигнализира с този акт, че не възнамерява да позволи на дълговата криза в Гърция и в други средиземноморски страни да спре разширяването на валутния блок, което от своя страна е и насърчителен знак към останалите страни, кандидатки за влизане в еврозоната. Решението може да бъде тълкувано и като предупреждение към Русия, тъй като Естония, най-източната страна-членка на ЕС, граничи с Федерацията, че няма да бъде допуснато малката държава под каквато и да е форма да се върне в икономическата орбита на Москва.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Естония от около 15 млрд. евро прави страната втората най-малка икономика от еврозоната, след Малта. Според последните оценки на ЕС тази година бюджетният дефицит на Естония ще бъде 2,4%, а дългът й едва 9,6% от БВП. Показатели, за които преобладаващата част от Европа днес само може да мечтае, имайки предвид че средната държавна задлъжнялост в страните от еврозоната вече гони 80%, а усреднения бюджетен дефицит в ЕС за една година е набъбнал на почти 7%. И това при положение, че Маастрихтските критерии допускат максимален дълг до 60% от БВП, и дефицит под 3%, показатели, които днес се изпълняват само от 3 страни-членки на ЕС, между които е именно Естония.
Затова тя най-вероятно засега ще остане и единствената държава, присъединила се към еврозоната през идните няколко години, като следващи по ред се очаква да бъдат Литва и Латвия евентуално през 2014 г. Други страни кандидатки като Полша, която е най-голямата източноевропейска икономика, и Чехия, все още не са получили дати.
А България, която също е изявила желание за въвеждане на еврото, дори още не се е присъединила към валутния механизъм ЕRM II. Но имайки предвид факта, че Естония, която е с по-бързо растяща и по-динамична икономика от нашата - с около 50% е по-висок БВП на глава от населението, отколкото у нас, средно ниво на заплащане от 800 евро месечно, което е близо 150% над това в България, както и два пъти по-нисък бюджетен дефицит от родния, както и с 1/3 по-ниска държавна задлъжнялост, стигаме до извода, че Естония играе в съвсем друга лига. И въпреки това на нея й бяха необходими цели 7 години след присъединяването към ЕRM II до пълноправно членство в еврозоната.
Освен това България днес е конфронтирана със съмнения относно достоверността на подаваните от институциите й статистически данни за нивото на инфлация, за размера на бюджетния дефицит и за общото икономическо състояние. Имайки предвид всички тези фактори, не е реалистично да се очаква влизане на страната ни в еврозоната в близките години. Това би било възможно едва към края на десетилетието, ако, разбира се, еврото дотогава въобще се запази като обща валута, което вследствие на днешната криза въобще не е гарантирано.