Доверието на трудовите хора е по-важно от спестяването на някой милион

По-високият бюджетен дефицит през тази и следващите 2-3 години е цената, която трябва да се плати за икономическа, социална и политическа стабилизация, за спечелване доверието на трудовите хора.
    Общоизвестно е, че Европейската комисия (ЕК) допуска бюджетен дефицит до 3% от БВП, а в досегашния бюджет дефицитът у нас е 1,3%, при 3,6% средно за Европейския съюз в края на 2012 г. Известно е също, че ЕК допуска публичен дълг до 60% от БВП, а нашият е около 18%, при 86,2% общо за ЕС в края на 2012 г. България - най-бедната в ЕС, е между страните с най-нисък бюджетен дефицит и с рекордно нисък публичен дълг.
Тези номинални показатели можеха да се приемат като управленско постижение, с което да се гордеем, само ако бяхме между първите страни по икономически растеж, заетост, доходи, умерено доходно и имуществено разслоение, висока продължителност на живота, ниска обща и детска смъртност, ниска заболеваемост от опасни болести, добри демографски и екологични показатели, ефикасни социални програми за защита на най-нуждаещите се, справедлива данъчна система, подходящ икономически климат за стопанска дейност. Ние обаче не сме такива. Плащаме с оскотяващата си бедност за ниския бюджетен дефицит и ниската задлъжнялост. И непонятно защо някои политици се гордеят с това!
    Сегашното правителство постъпи правилно с актуализацията на бюджета, оставен ни за спомен от Симеон Дянков. Отказът от актуализация би означавал одобряване на бюджетната политика на тази странна личност, която има наглостта сега да ни поучава от страниците на "Уолстрийт Джърнал", след като беше изгонен от България. Освен това, достатъчно е да напомня, че за първото полугодие бюджетът е изпълнен по приходите на 42,6%, а ни предстои още по-трудно второ полугодие. Следователно Дянковият бюджет е неизпълним в досегашния си вид.
    Новото правителство прие някои полезни икономически решения, но

трябваше да отиде по-далече с актуализацията

Какво имам предвид?
    Първо. Трябваше да се коригира член 20 на Устройствения закон за бюджета чрез отмяна на въведеното от Дянков ограничение за 2% допустим дефицит и да се възстанови трипроцентовата граница. За съжаление то не беше направено. В сегашната изключително сложна ситуация това връзва ръцете на правителството. При 3% от БВП допустим дефицит можеше да се осигури допълнителен ресурс от 800 млн. лв. за 2013 г., който да се използва за национално съфинансиране по европейските оперативни програми, за инвестиции в здравеопазването, образованието и науката, за подобряване на пътищата от втора до пета категория и за някои социални програми.
    Пазарните фундаменталисти ще възразят срещу използването на заемни средства за потребителски цели, защото щели да бъдат консумирани еднократно и без ефект през следващите години. Това обаче не е вярно. Използването на средства за насъщни потребителски цели повишава покупателната способност и потреблението на най-бедните. То пък е предпоставка за стопанско оживление на местната икономика с по-висок растеж, осигурява по-голяма заетост, доходи, постъпления в бюджета. Това е доказано отдавна в теорията за мултипликатора.
    Второ. Като говорим за нисък държавен и държавно гарантиран общ или външен дълг, не трябва да пропускаме брутния външен дълг на страната. Той се състои от държавен и частен външен дълг и възлиза на 91,4% от БВП в края на първото тримесечие на 2013 г., от които частният е 80,6%. От формална гледна точка корпоративният дълг не е грижа на правителството, а на съответните стопански субекти. То обаче не може да е безразлично, защото всеки верижен провал в частния дълг ще има тежки последици за националната икономика. Спомнете си какво стана в Южна и Югоизточна Азия през 1997-1998 г.
    Трето. В предизборната платформа на БСП се обещаваше повишение на минималната работна заплата. Беше уточнено тя да нарасне от 310 на 340 лв. от 1 октомври 2013 г. В последните програмни намерения на правителството това се премълчава. Като се имат предвид тези политически ангажименти, прекалено ниските доходи в България,

големият брой на работещите бедни

и липсата на равностойна конкуренция между търсене и предлагане на работна сила на пазара на труда, правителството трябва да изпълни обещанието си за повишение на минималната заплата. Това засяга частния сектор с около 130 хил. души и 11,7 млн. лв. за тази година. Засяга и бюджета с около 30 хил. души от държавния сектор и 2,7 млн. лева. При голямото психологическо, социално и политическо значение на този проблем 14 млн. лева са скромно число, което не създава бюджетни проблеми.
В този контекст веднага ще се включи клишето за увеличението на безработицата поради повишение на минималната заплата. 90 лева месечно на работник са пренебрежително малко, за да принудят българския частен сектор да пристъпи към уволнения или да се въздържа от назначения. А и фактите у нас през последните години не потвърждават наличието на пряка зависимост между заетост и минимална заплата. Заетостта се определя и от цял пакет други фактори.
    Четвърто. БСП обещаваше еднократна коледна добавка поне за най-ниските пенсии. Очакваше се и увеличение на помощите за безработни, искано от синдикатите. Сега и двете се премълчават. Като се имат предвид изключително тежките условия на живот на българските пенсионери, една добавка от примерно 50 лв. за най-ниските пенсии на около един милион пенсионери би отежнила бюджета за тази година с около 50 млн. лв. Ако е 70 лв. - със 70 млн. лв. Това не е голяма сума, която да дестабилизира бюджета, но ще има значителен икономически, социален, психологически и политически ефект. Не разбирам защо това не се оценява!
    Пето. В предизборната платформа на БСП се отделяше специално внимание на подобряване събираемостта на бюджетните приходи. Досегашните резултати не са окуражителни. А

събираемостта може да се окаже още по-трудна

през втората половина на годината, особено ако навлезем в рецесия. Досега не личи да се вземат достатъчно крути мерки за подобряване събираемостта на ДДС и акцизите, каквито извънредната ситуация повелява. Дано моите впечатления не са точни! Според оценки на компетентни специалисти, в тази област може да се разчита на около един милиард повече приходи, ако се вземат крути мерки срещу нарушителите.
Шесто. В програмата на БСП от пролетта на тази година и в предизборната платформа се обещаваше преход към умерено прогресивни данъци, а също и към семейно облагане на доходите. В мои публикации подчертавах многократно необходимостта от ускорена подготовка на цялостна данъчна реформа, която да задейства от началото на 2014 г. Предложил съм и основните принципи и контури на реформата: преустройство на "плоския" данък върху доходите на физическите лица в умерено прогресивен до 20% с необлагаем минимум от 340 лв.; въвеждане на семейно данъчно облагане на доходите; преустройство на "плоския" корпоративен данък в умерено прогресивен до 20%, съчетан с въвеждане на необлагаем минимум за печалбата на малките фирми; въвеждане на нулев данък за реинвестираната печалба за следващите 10 години; право на използване на ускорена амортизация за основни производствени средства, доставени през следващите 5 години; въвеждане на 5% ДДС за лекарства, учебни помагала и детски стоки и 25% ДДС за екстравагантни луксозни стоки и за хазарт; по-високо прогресивно облагане на големите недвижими имущества, а също и на прогресивния данък за големите наследства; преустройство на данъка върху лихвите от депозити само за сумарни влогове на едно лице над 100 хил. лева и т.н.
Може да се помисли и за

поетапно въвеждане на данъчната реформа

през следващите няколко години. Важното е да се започне. Такава реформа ще има голямо значение за по-справедливо разпределение на доходите, за подпомагане на възрастните хора - главни потребители на лекарства, за повишаване на раждаемостта и улесняване отглеждането и образованието на децата.
    Седмо. Много важно изискване за икономическата политика е да прилага балансиран подход спрямо интересите на труда и капитала, а не претоварване на бедните и средните слоеве и многобройни реверанси към богатите, както е у нас през последните 20-ина години. Небалансираната политика подхранва напрежение в обществото, особено в сложни ситуации като сегашната. Настоящата актуализация на бюджета не прилага достатъчно балансиран подход. Преките облекчения за капитала под различни форми са за повече от един милиард лева. Преките облекчения за трудовите хора и пенсионерите са 40 млн. лева и заедно с косвените облекчения (при евентуално повишение на заетостта и доходите, ако и когато бизнесът реагира на новите мерки с по-висока стопанска активност) може да достигнат 100-150 млн. лв. Следователно преките социални мерки са около 4%, а заедно с евентуалните косвени мерки - 10-12% от това, с което се помага на бизнеса.
    Социалният пакет от бюджетни мерки трябва да бъде увеличен с още 350-400 млн. лв. Имам предвид повишение на минималната работна заплата от 1 октомври 2013 г.; разширение на енергийните помощи до 500 хил. домакинства; повишение на детските надбавки до второ дете с 20 лв. от 1 октомври 2013 г. и с още 20 лв. от 1 януари 2014 г.; коледна добавка за ниските пенсии през декември 2013 г.; увеличение на помощите за безработни; активни мерки на пазара на труда; засилване регулацията на естествените и изкуствените монополи. Това е още по-важно като се има предвид, че голямата част от необходимите средства могат да се наберат чрез крути мерки за по-добра събираемост на ДДС и акцизите. В широките среди на българите се шири мнението, че сегашното правителство обслужва повече олигарсите, отколкото трудовите хора. В актуализирания бюджет не е направено достатъчно, за да се докаже обратното.
    Някои хора могат да сметнат предлаганите от мен мерки за твърде радикални и облагодетелстващи само бедните за сметка на богатите. Това не е вярно. По този въпрос вече съм изказвал аргументи многократно във връзка с пренебрегването на интересите на милиони трудови хора и на пенсионерите през последните двадесетина години в полза на заможните и богатите. Това направи България една от най-поляризираните по доходи.
С тези мисли не препоръчвам обратна политика. Най-здравословна е

балансираната политика към труда и капитала

Защото те зависят един от друг и се нуждаят един от друг. Още по-важно е то в сегашната изключително сложна обстановка. Това правителство може да успее, само ако спечели доверието на милионите трудови хора. Гъвкавата бюджетна политика, в това число и по-високият дефицит до 3% от БВП и другите форми на икономическа и социална политика са много важни инструменти за постигане на тази цел. Бидейки сега във властта, БСП може и трябва да докаже каква партия е - лява, на трудовите хора, или на олигарсите. Социалната справедливост и доверието на трудовите хора са далеч по-важни от спестяването на 300-400 млн. лв. бюджетни разходи или 0,4-0,5% по-голям временен бюджетен дефицит. Ще бъде фатална грешка, ако БСП не разбере тази очевидна истина СЕГА. Ако пропусне момента, след време ще е късно да се съжалява!
Боя се, че тази опасност е много голяма! Опровергайте ме с дела!