Доминикана - земя на контрастите: между екзотиката и бедността

Повечето хора си представят идеалната почивка на екзотичен остров, където плажът се къпе в кристално чисти води, няма нужда от чадър, защото сянката от палмата е повече от достатъчна, а най-ободряващата напитка е кокосово мляко... Всичко това го предлагат карибските държави, но сред тях има една, която те белязва за цял живот - Доминикана.
Първото нещо, което прави впечатление на човек, когато пристигне, е огромното желание на местните да помогнат. Разбира се, не го правят безвъзмездно, винаги очакват в замяна долар или два. Причината за това е голямата бедност. Страната дели един остров с Хаити. Това са най-бедните държави в района. Ако за Хаити донякъде е обяснимо, заради непрекъснатите икономически и политически кризи, ниската образованост, съчетана с висока престъпност и многобройните природни бедствия - причини, поради които и туризмът не може да бъде развит, то Доминикана разчита именно на него. Всяка година милиони туристи от цял свят отиват там да прекарат ваканциите си, а парите... те просто потъват някъде.
Населението е разделено на две класи - много богати и много бедни. Първите се къпят в разкош и си мислят, че всичко им е позволено, вторите - сами учат чужди езици, за да се разбират с чужденците. Много по-добре ще се разбереш на английски, руски, немски със самоук доминиканец, отколкото с някой, завършил частно училище. "Още от съвсем малки водим децата с нас и те слушат, и наблюдават, повтарят непознатите думи и с времето лека полека започват да общуват. Разбира се, не можем да пишем, но за какво ни е? Ние разговаряме с туристите!" - споделя местен екскурзовод.
Като цяло голяма част от посетителите на екзотичната държава рядко излизат от хотелите, защото те са ол инклузив, на първа линия на плажа, имат няколко басейна. Търсачите на силни усещания или любителите на историята и културата се възползват от предлаганите дестинации. По-притеснителните и предпазливите се записват на турове, предлагани от хотела - на цена между 80-150 щатски долара. Знаят, че им е осигурен автобус с климатик, гид с диплома и... спокойствие. Смелите и донякъде безразсъдните се доверяват на случайни чернокожи мъже, които се разхождат по плажа и предлагат същите дестинации, но на тройно по-ниска цена, а шофьорът и водачът на групата са местни, запознати с най-любопитните тайни на района.
Опасностите идват не толкова от факта, че могат да те оберат. Интересното е, когато на следващия ден дойде малко автобусче, което всеки момент може да се разпадне. Посреща те скромно облечен шофьор, който, без да дава много обяснения, те подканя да се качиш. Ако си руса и пълничка жена, със сини очи, има от какво да се безпокоиш, защото това е най-харесваният тип в Доминикана. По някое време рейсчето спира по средата на черен път, буквално сред нищото, където има само един храст. От него излиза чернокож мъж и се сменят с шофьора. Същото се повтаря още няколко пъти. На един кръстопът карат всички пътници да слязат, вероятно това е най-страшният момент, защото не знаеш какво те очаква. Нужни са няколко минути, за да разбереш, че всъщност се изчаква по-голям автобус, с туристи от други хотели. При вида на повече европейци, човек се успокоява и с леко сърце продължава приключението. А то си заслужава. С яхта се отива до самотен остров, незастигнат още от цивилизацията - Саона. Водите са спокойни, топли и примамливи. "Тук е сниман филмът "Карибски пирати", а преди това и "Синята лагуна", обичат да се хвалят гидовете. През цялото време не спират да черпят пътниците с екзотичната напитка "МамаХуана" - направена от ром, мед и местни билки. В този момент осъзнаваш как всичките страхове са били безсмислени и не съжаляваш, че си дошъл и си се докоснал до земния рай. За съжаление, престоят продължава само два-три часа. Когато слезеш отново на мястото, откъдето си тръгнал - се връщаш към мрачната действителност. На плажа те чакат невръстни негърчета, които веднага започват да ти мият краката, дори и да не искаш, и в замяна очакват долар, два. Други, по-добри в танците, хващат през кръста туристите и започват да ги учат на салса. Накрая казват: "За това, че танцувах с теб, трябва да ми платиш!"
Екскурзоводите са помислили за всичко: приятното изкарване, правене на професионална фотосесия и - разбира се - сувенирите. Водят ни само при "свои хора" и задължително слагат на всеки човек отличителен знак. Той служи не само в случай, че се изгубиш, но и да знаят продавачите "кой те е довел". В зависимост от това правят "промоционална отстъпка". От дрънкулките за спомен най-впечатляващи са куклите без лица. Причината е, че няма "чиста раса" на острова и, за да не се сърди никой, че чертите му не са изобразени, местните са взели решение да не пресъздават очи, нос, устни.
Столицата Санто Доминго също представлява загадка. Предполага се, че тук е един от четирите гроба на Колумб. До ден днешен не се знае къде точно е погребан.
Почивката задължително включва и един уикенд. Това е моментът, когато туристите се сблъскват с истинския доминикански характер. Тогава идват "богатите" и за секунди преобръщат реда в хотела. Започват да викат, вдигат врява, скачат в басейна с дрехите, с които са дошли, и няма секунда покой. Ако някой реши да се оплаче на рецепцията - служителите вдигат рамене и казват: "Те са си в собствената държава, могат да правят, каквото си искат!"
Човек си тръгва със смесени чувства от Доминикана, но в никакъв случай не остава безразличен.

Снимки авторката

Кристалните води са магнит за туристите

Децата в Донимикана още от малки се учат сами да изкарват пари за прехрана