Четири подаръка за рождения ден на Зеленски

Случайно или не президентът на Украйна Владимир Зеленски получи около 43-я си рожден ден, който той отбеляза на 25 януари, няколко необичайни "подаръка", след което той самия направи "подарък" на украинското общество. 

Първо на самия ден улиците и площадите на десетки украински градове бяха залети от протести, вече известни като "тарифен майдан". Хиляди украинци, съсипани от непосилните сметки за ток и газ излязоха на митинги в Киев, Херсон, Житомир, в Полтавска, Харковска, Одеска области. Те преграждаха пътища, нахлуха дори в кметството на Житомир. "Предадоха ни!" С такова заглавие, като цитира протестиращите, вестник "Монд" илюстрира ситуацията. Пред изданието, работничка от родния град на Зеленски Кривой Рог, коментира, че той не е изпълнил своите обещания и тя иска неговата оставка. 

Жителите на най-бедната европейска страна, просто не могат да плащат повече за комуналните услуги. Печалното тук е, че когато се кандидатираше за президент през 2019 г., Зеленски активно 

експлоатираше темата 

с високите сметки, които още тогава душеха бюджетите на украинските семейства. От него се очакваше да намали това бреме, но вместо това от февруари се очаква ново поскъпване. 

Причините са както нежеланието на украинските власти да купуват открито енергийни суровини (на първо място газ) от Русия, така и изпълнението на поредното споразумение с МВФ, което може да се разтълкува като "заеми срещу увеличени сметки", впрочем традиционна за фонда процедура. Също така традиционно за Украйна, службата за безопасност на страна започна разследване на версията за руска намеса в "тарифния майдан". 

Вторият "подарък" му бе поднесен на 26-и от Киевския международен институт по социология (КМИС), който в свое изследване обяви, че ако днес се проведат избори за държавен глава Зеленски ще ги спечели едва с гласовете на 19,8% от хората, които са направили своя избор. На второ място ще отново старият му противник Петро Порошенко с 15,7%. За партията на президента "Слуга на народа" пък биха гласували сега едва 11,2%. Да напомним, че през лятото на 2019 г. тя спечели убедително парламентарните избори с 42 на сто. По-неприятното за управляващите, а и за украинските националисти, и за тези, които ги подкрепят от чужбина, е че опозиционната и сочена като проруска партия "Опозиционна платформа-За живота" (ОПЗЖ) е първа политическа сила с 20,7%, на второ място с 15,3% е "Европейска солидарност" на Порошенко, на трето е "Баткившчина" с 12,6% и чак на четвърто - "слугите" на Зеленски с 8%. Пълна електорална катастрофа за мнозинството в Радата.

Други социолози се опитват да оспорват тези данни, но е удивително какво падение за по-малко от две години е преживял рейтингът на Зеленски. През април 2019 г. той беше избран с гласовете на 73,2% от участвалите във втория тур. Впрочем трудно би могло да се очаква друго, след като Зеленски не оправдава надеждите на хората, които му гласува доверие. Освен въпросът с битовите сметки, друга важна тема за украинците е войната в Донбас, където за две години държавният глава 

не направи нищо 

за нейното трайно спиране. 

Нещо повече, дали поради неопитността на бившия комик или защото някой му подсказа, но в края на декември м.г., Зеленски заяви в интервю за изданието "Фокус", че ако зависи само от него, Украйна би напуснала Минските споразумения, които, по общо мнение, спират страната от нова ескалация на гражданската война. Зеленски се опасявал, че ако Киев излезе от Минските споразумения, "европейците" щели да свалят санкциите от Русия и от неконтролираните от централната власт територии в Донбас. 

Няколко дни по-късно бившият дипломат, а сега депутат от ОПЗЖ Олег Волошин припомни на Зеленски, че такива неща не е говорил дори войнственият Порошенко, и че смисълът на Минските споразумения не е в това дали ще бъде продължена санкционната политика спрямо Русия, а дали Украйна ще бъде във война или не. 

И тук, като продължение на темата, някак логично и непротиворечиво, дойде третият подарък за рождения ден на Владимир Зеленски. На 29 януари, в Донецк се проведе форум обявен като "интеграционен" и под надслова "Руски Донбас", с участието на общественици и известни журналисти от държавни медии в Русия, сред които и главния редактор на телевизия RT Маргарита Симонян. На него, макар Кремъл официално да се дистанцира, бяха направени редица много важни изявления, които би трябвало да притеснят украинската страна и да я накарат да пристъпи час по-скоро към преговори по същество, а не да мисли за излизане от Минските споразумения. Предложената доктрина на "Руски Донбас" предвижда седем стъпки за реализация. Сред тях са: спиране на войната, юридическото оформяне на Донецката и Луганската народни републики като "руска национална държавност", установяване на контрол над цялата територия на двете украински области, подкрепа на руснаците в Украйна. 

Александър Ходаковски, един от представителите на опълченците в Донецк, коментира пред руското издание "Взгляд", че след форума е станало ясно за еднозначно поет курс към 

присъединяване към Русия 

и че непризнатите републики имат намерение да разширят територията си за сметка на земите от двете области, контролирани от Киев. 

Два дни по-късно дойде четвъртият подарък за Владимир Зеленски. На 1 февруари социологическият център "Социален мониторинг" публикува обширно изследване за настроенията в украинското общество, от което държавния глава може би е научил, че за 71% от украинските граждани, животът в страната става все по-зле с всеки следващ президент. Тези данни корелират и с изследването на КМИС, според което 74% от хората са убедени, че страната се движи в грешна посока. 

Но най-неприятен за Зеленски се оказва отговорът на въпроса: "Президентът Зеленски независим ли е в своите решения и действия или на неговите решения влияят други държави, или международни организации". Само според 7% президентът е напълно независим, според 43% от анкетираните президентът е частично зависим, а напълно зависим е за 42%. Тоест 85% от украинците смятат, че чужбината, а това по очевидни причини не е Русия, влияе в различна степен на държавния им глава. Отговорите са нещо като диагноза за нивото на суверенитет на страната. 

Трябва да имаме предвид горните фактори, трябва да имаме предвид целия контекст, когато се опитваме да си обясним "подаръкът", който президентът на Украйна направи на своя народ на 2 февруари. 

Него ден, по думите на много популярният журналист и политик Анатолий Шарий, Зеленски е бил

поразен от "цезарска лудост" 

- психоза предизвикана от неограничена власт, защото само така можело да се обясни решението му да спре ефирното предаване на трите най-големи и най-гледани опозиционни телевизии в Украйна - "112 Украйна", "NewsOne" и ZIK, които сега излъчват в интернет. 

Обяснението с лудостта за това настъпление срещу свободата на словото, осъдено вече от Международната и Европейската федерация на журналистите, изглежда прекалено лесно и дори оправдателно за Зеленски. Луд, какво да го правиш? Всъщност става дума за нещо напълно осъзнато, много по-дълбоко и страшно за украинското общество.

Още в първите часове след безпрецедентното спиране на трите телевизии, в Украйна започна спор - разпоредиха ли американците затварянето им или не. В огромната си маса опозиционните среди смятат, че посолството на САЩ директно е наредило на Зеленски, който иначе нямал смелост, да заглуши гласа на опозицията, която е дамгосвана като "проруска". Можем да предположим, че на такова мнение е и голяма част от украинското общество, като имаме предвид резултатите от изследването на "Социален мониторинг". 

Един от най-уважаваните украински политолози Михаил Погребински коментира така: "Унижението е колосално. Искам да подчертая демонстративността на това (действие)". Пред "Взгляд" той заявява още, че фактическата намеса на Америка във вътрешните работи на Украйна е вече абсолютна и неприкрита и дава пример и със санкциите, наложени на китайската компания, която искаше да купи заводът за двигатели "Мотор Сич". 

Впрочем винаги трябва да помним как американците не се свенят на равнището на цял един вицепрезидент да обсъждат конкретни назначения в украинската власт, както ни показаха записите на разговорите между Порошенко и Джоузеф Байдън. Така, че подозренията към САЩ в този случай са нещо повече от обосновано предположение. Още повече, че последвалата реакция на три посолства - на САЩ, Канада и Великобритания не оставя много място за съмнения. В леко обтекаема форма, колкото за минимално приличие, 

те одобриха случилото се

Всъщност на въпросните западни посолства, а всъщност на техните правителства, изобщо и не им мигна окото, че Зеленски с указа си за закриването на тв каналите, е нарушил украинското законодателство. Иначе това са най-големите стожери в света на правовата държава и демокрацията. Работата е там, че за да закрие телевизиите Съветът за национална сигурност е наложил санкции на депутата от ОПЗЖ Тарас Козак, който е техен формален собственик. Реалният собственик, както пишат украинските медии, е Виктор Медведчук - съпредседател на ОПЗЖ, който е в близки отношения с руския президент Владимир Путин. 

По украинското законодателство обаче, санкции не могат да се налагат на украински граждани и така Зеленски е излязъл от рамките на своите пълномощия, което е основание както за съдебна отмяна на това решение, така и за процедура по отстраняването на президента от поста. Аргументацията за  спирането на излъчването е чисто политическа - облъчване на населението с руска пропаганда. В което число очевидно влизат и разговорите за бедността на украинците, за невъзможността да си плащат сметките, за некадърността на управляващите, за корумпираността им, за липсата на перспектива пред страната, за това, че тя е превърната в инструмент на чужди интереси. Изобщо всичко, което не се харесва на властта, е руска пропаганда. Трябва да признаем, че не само украинските власти вземат на въоръжение "руската пропаганда" за борба с инакомислещите и неугодните. САЩ наскоро ни представиха чудесни примери в тази посока. 

Веднъж като отвори "портите на Ада" и не срещне обществено противодействие, Зеленски може утре с укази заради "руска пропаганда" да закриe вестници, интернет-издания, социологически агенции, защото дават прогнози, които не му харесват. Дори Порошенко не направи навремето такива стъпки, макар сега да ги одобрява. 

Да, рейтингът на Зеленски пада и 

в дългосрочна перспектива ще пада

Да, рейтингът на партията му "Слуга на народа" е много нисък и предвид тежката икономическа и социална ситуация в страната няма основания той да се вдига. Да, неизпълнението на Минските споразумения може да доведе до нова ескалация в Донбас, но това не означа, че тя ще се разреши в полза на Украйна. Често оставаме с впечатлението, че украинските власти са петимни в страната им да има война, само и само това да е повод Запада да въведе нови санкции срещу Русия, а че ще загубят още територии и население, не ги вълнува особено. 

Да, усещането, че Америка се завръща (както обяви по принцип екипът на Байдън) в Украйна, за да воюва с Русия е особено силно, защото как иначе да си обясним самоубийственото действие на Зеленски, който лишава страната си от последните останки от субектност. Но нищо от това няма да помогне на Владимир Зеленски и неговата партия да поведе Украйна по пътя на просперитета и европеизацията. Решенията са съвсем различни.

През 2019 г., по време на дебатите с Порошенко, Зеленски беше изрекъл патетично: "Аз съм вашата присъда!" Изглежда Зеленски действително ще се  окаже присъда, но не над олигархичния строй, олицетворяван от Порошенко и Ко, а над украинското общество, което ако не намери сили да пречупи самоубийствените тенденции в страна, ще трябва да се сърди само на себе си.