Стабилни в мизерията
/ брой: 208
Има нещо фундаментално сбъркано в държавата - докато земеделският ни министър се обяснява като ученичка по телевизията колко дълъг бил списъкът от стоки и храни, които не били поскъпнали, Световният икономически форум ни изненада с новината, че България се изкачила с цели 12 места в годишната класация по конкурентоспособност на икономиката. По този нечуван скок сме изпреварени единствено от Казахстан и Еквадор.
Дали пък ГЕРБ не са отворили в аванс чувала с чудесата, обещани от Цветан Цветанов чак за втория им мандат? Какво толкова се случи за една година, та е останало незабелязано от повечето българи? Дали заплатите са станали по 1000 евро? Или хората си купуват по две коли, само и само да се возят по новите магистрали, а пенсионерите се чудят на Майорка ли да ходят на почивка или на Сейшелите! Отдавна няма фалирали фирми, а броят на новорегистрираните расте главоломно...
Удобното за властта интерпретиране на фактите лесно увяхва при един по-внимателен прочит на показателя. От общо 12 индикатора в него, по които докладът определя конкурентоспособността, България се представя най-добре по макроикономическа стабилност. Което означава стабилност на публичните финанси и не е новина. Причината обаче не се корени толкова в доброто им управление, а по-скоро във факта, че повече от останалите държави се сриват точно по този показател.
Интересно е да се види в доклада перото "ефективност на институциите", където сме извън челната стотица от 144 държави (108-о място). На по-задни позиции се класираме и по иновации и бизнес развитие - 97-мо място, по ефективност на пазарите - 83-то място, на финансовия сектор - 80-то... Тоест във важните класации сме редом до Свазиленд, Мали и Тонга, защото цялостното ни "напредване" идва от ината на Дянков да отпуска пари, а не от координирани реформи и политики на кабинета.
Впрочем нека припомним и друга една прясна класация от началото на юни т.г., също изследваща показателя "Конкурентоспособност", но в 59 държави. Тя е на Института за развитие на управлението в Лозана (Institute for Management Development - IMD). Според нея страната ни е 54-та и спрямо миналата година се изкачва с едно място. Пред нас на 53-та позиция е Румъния, а изпадналата в дълбока криза Гърция пък е на предпоследното 58-мо място.
В комбинация с други едни класации, на които станахме свидетели в последно време - за влошаващата се бизнес среда, корупция, свобода на медии (Световна банка, Прозрачност без граници, Репортери без граници и др.) картинката за ситуацията у нас става страшна. Защото въпросните проучвания не се правят самоцелно, а отчитат тенденции. Именно те всъщност открехват и завесата защо в България няма ръст на инвестициите, а заетостта постоянно пада.
Излиза, че в нашия случай "стабилността" е евфемизъм на "устойчива бедност". Защото държава, чиято икономика не познава добавената стойност, няма как да постигне друго.