С вкус на уран

Великденски празници с вкус на уран осигури държавата на жителите на Хасково. Когато през 1992 г. кабинетът на Филип Димитров затвори уранодобива - общо 48 мини, имаше уверения, че те ще бъдат надеждно консервирани. Може и да са били. Към онзи момент. Какво е състоянието им сега, няма кой да ни каже. То с язовирите, дето могат да се обходят и наблюдават, два кабинета на Борисов не успяват да се справят, та с мините ли, които са скрити и не "бодат" очите ни всекидневно.
Още от октомври миналата година, оказва се, държавни чиновници знаят за замърсяването на водата на Хасково с уран. И си траят. Получават си заплатките и си мълчат. Мушмороците. Нали не е на техните глави. Което ме върна в първите години на прехода. По време на режима на водата в София при кметуването на хидроинженера Янчулев исках да направя анализ на проби от вода, взета от три столични района. Лабораториите отказваха. Съгласиха се само в една. Когато резултатите бяха готови, ми ги предоставиха само за мен, без подпис, без печат. Превишение на нормите имаше в пъти, но нямаше как да го докажа. За почти четвърт век нищо не е мръднало към по-добро по земите ни. Информацията, свързана със здравето на гражданите, продължава да е труднодостъпна. Защо?
Някой си е свършил работата, някой не е. Докога ще крием страхливите нищоправещи некадърници? Вижте само колко институции и ведомства са в това престъпно безхаберие - Басейнова дирекция, Регионална здравна инспекция, че и три министерства. Има да си прехвърлят топката на отговорността. А в това време Хасково меси козунаци с уранова вода, в училища и детски кухни готвят с нея, къпят се с течност, в която уранът е в пъти повече от допустимото. И от Семерджиев не разбраха опасно ли е, не е ли. Всяха паника, а какво ще се прави - никой не казва. Като да нямаме учени като слънце, които всичко могат да проверят и да направят. Ама кой да ги извика?