С дъх на пуканки и старо кино

Още едно знаково кино в София - паметник на културата, е на път да стане хипермаркет. Кино "Европа Палас", по-известно като "Димитър Благоев" на ул. "Алабин" 35, се превръща в сив спомен от миналото - арт салонът, открит през 1938 г., е до основи изтърбушен и предстои да бъде преустроен.

Чиновниците от Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата с лека ръка разрешават радикалната промяна, без да изпитват каквито и да е сантименти към славната история на тази културна институция и без да се интересуват от нейния  защитен статут, отбелязват от сдружение "Кинопамет". То настоява НИНКН да финансира  изготвянето на паметна плоча, която да бъде монтирана пред бившето кино "Европа Палас", за да напомня, че в тази сграда някога се е помещавал легендарният столичен кинотеатър. 

Не останаха следи и от кината "Изток" и "Култура", където днес се подвизават супермаркети. "Била" превзе салона срещу хотел "Плиска", а друг магазин безскрупулно се настани в кино "Култура". "Москва" също бе превърнато в търговски център с магазини и офиси. Подобна е и съдбата на известното столично кино "Сердика" срещу паметника на Васил Левски, на неговото място в момента продължава строежът на хотел...

За съжаление, идентична е ситуацията и в  страната. Преди дни багер започна премахването на сградата на славното за Велико Търново кино "Полтава". На това място ще бъде изграден нов търговски център. Киното е построено през 1974 г. по повод 30-годишнината от победата на 9 септември. Сградата има две зали - със 760 места и малка с 250. Обзаведени с най-съвременната техника, акустиката била най-добрата за България. "Полтава" е екстра категория, според тогавашната категоризация на "Кинематография" - именно там се правели премиерите на новите български филми...  

Няма как да бъде оправдано безпардонното  поведение спрямо кината в София и страната. Не виждам някой да има желание или намерение да  съди виновните, защото на фона на другите посегателства това изглежда като неуспял флирт на хора, които освен страната мразят и киното си. Не пазим паметта си. Не знаем, че ако умре тя, умира и планетата, коментира пред ДУМА режисьорът Георги Стоянов, дългогодишен председател на СБФД. Няма държавни кина - те бяха разпродадени по времето на Иван Костов. Например в Русе 24 кинотеатъра бяха продадени след 10 ноември. След 2001 г., независимо кой е на власт, постепенно се възстановяват киносалони в моловете - модерни, с нова техника, обаче още липсват работещи кина в малките градове като Лом, Свищов, Троян..., коментира за ДУМА Невяна Малчева, главен експерт в Комисията по култура в Народното събрание. По нейните думи няма нищо лошо в частните кинотеатри, стига собствениците да спазват Закона за киното! Никой не го спазва! Няма контрол, а Законът дава възможност да бъдат наблюдавани и частните кина. НФЦ не използва тази си възможност, не контролира киноразпространението, а трябва да има санкции, категорична е Малчева. Според нея проблемът е, че излъчват български филми в неподходящ часови пояс - на обяд или в ранния следобед, когато хората са на работа или на училище. Вечер, след 18 ч., когато са най-гледаните часове, дават предимно американски продукции. Напоследък се правят хубави български филми, но няма къде да се излъчват. Съвременното ни кино е награждавано по различни европейски фестивали, но българската публика гледа филмите години по-късно и то по екраните. Забелязва се спад и в показването на европейски филми - италиански, френски, шведски... Чест прави на БНТ за филмовата й програма, която се отличава с много българско и руско кино, подчерта експертът. През 2001 г. има нулево производство. Сега излизат около 10-20 филма годишно, като от тях десетина са качествени. В момента държавата отпуска за кино 14 милиона лева на година, допълва Малчева.

Преди нашето кино произвеждаше годишно 25 филма за големия екран и 25 за телевизията. Това позволяваше бюджетът сам да се обслужва, даже да има и печалба. Човек лесно може да направи преценка какво се е случило. Живи свидетели сме как паметниците на културата са оставени да бъдат разнебитени и унищожени, за да може на тяхно място да построят казина, магазини, отбелязва режисьорът Г. Стоянов.  

Непокътнатите кина през годините се събират на пръстите на едната ръка. Филмотечното кино "Дружба" на бул. "Патриарх Евтимий" все още продължава да съществува, макар и под друго име "Одеон". За радост, е запазен и Домът на киното на ул. "Екзарх Йосиф", където любители се радват на автентична филмова обстановка и некомерсиални прожекции. "Люмиер" (в сградата на т.нар. Малко НДК), не затвори врати. Салонът бе реновиран преди две години и днес залата разполага с 370 места и прекрасна сцена, която позволява да се организират различни събития. Кино "Влайкова" на ул. "Иван Асен II" запазва духа, техниката и обзавеждането си отпреди половин век. Интересното е, че там още може да се позвъни на специален звънец. Тук се намира и едноименното читалище, което все още функционира. Друг положителен пример е бившето кино "Левски", бул. "Янко Сакъзов" 30, което има облик на Културен център. След дългогодишно прекъсване, един от първите и емблематични салони в столицата и съществен елемент от духовния сантимент на софиянци, посреща гости. Превърнат в модерна сцена за култура, "Сити марк арт център" стана основна творческа територия за изкуство, благодарение на неговите собственици арх. Теодора Джерманова-Кирова и Христо Киров. Кино "Витоша" също бе преобразувано, но в книжарница и така не последва тъжната участ на останалите салони, които бяха безмилостно ликвидирани и продадени за жълти стотинки! А тези, които оцеляха, продължават бавно да тлеят "никому ненужни", други пък  тихомълком ги трансформираха според нуждите на деня. Какво от това, че повечето от кинотеатрите са паметници на културата и са свързани с нашата история?! Процес, който, за съжаление, не само че не стихва, а е и необратим. А търговските центрове със сигурност не заменят уюта и комфорта на онези стари кина, които показваха художествено кино. С тях са израснали и нашите майки и бащи. Старите кина бяха неделима част от културата и бита на поколения българи. 

Днес в мола... дори ароматът на пуканки не е  това, което беше...