Прогноза за времето...

Студ скова Америка. Ужас най-ужасен, както чисто поетично изръси по някой от TV-ефирите една нашенска плеймейтка, коментирайки нещо, което бе във връзка с природни катаклизми някъде по света, май в Ню Йорк.
Студ скова и Европа, нещо, което само истински метеоролог-гадател, достигнал върхово съвършенство в професионалното си развитие, би излял, да речем - в ефира, при това без желанието да смрази кръвта на неподготвения за подобни страхотии редови български слушател.
Загадката, че и България е обхваната от студ, мраз, наводнения и разруха обаче продължава да чегърта съзнанието и на най-непредубедения българин с един фундаментален въпрос - "Защо?"!
Ами така - зима е, все пак ("и не само...", както катадневно уважавани водещи в други родни ефири добавят към разни анонси за следващите новини). Странното в цялата тази лъхаща на арктически мраз информационна мътилка, която пък в други TV медии дават в последно време като приоритет на почти водеща, е вестта, че САЩ са сковани от виелици, преспи и убийствен студ. Което пък дава основание на зрителите, проследили многократно (МНОГОКРАТНО!!!) тъжната новина, да се поогледат със съмнения - радостни или не чак дотам, дали пък не сме се озовали целокупно някъде там, сред стихиите на Северна Америка.
Уви, но не. Тук сме си, у нас, треперим от местния си студ, газим и тънем в нашите си преспи, псуваме и ругаем по нашенски и докато го правим, хич и не се сещаме дори да помислим за причините, или поне една от тях - за Студената война, на която отново станахме неволна ("и не само...") жертва. Почти доброволно (пардон - доброзорно), както май се оказа.
Прогнозата за времето е полезно нещо, доколкото ще ни помогне да се подготвим добре, за не се превърнем в същински снежни човеци, по подобие на Йети или на Big Foot. А доколко можем да разчетем прогнозата и накъде ще поемем, ако мислим да оцеляваме, си остава въпрос на избор все пак и въпреки студа. За да не ни облее нещо горещо, ужасяващо горещо...