От юли ваучерите за храна ще са само електронни
Търговците ще приемат хартиените до изтичането на срока на валидност, изписан върху тях
/ брой: 103
Остава по-малко от месец до изтичането на преходния период, в който работещите могат да получават ваучерите си за храна - и на хартия, и в електронен вариант. От 1-ви юли те ще бъдат само електронни.
Главният секретар на Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България Таня Обущарова обясни, че търговците ще продължат да приемат хартиените ваучери - до изтичането на срока на валидност, изписан върху тях.
"Хората трябва да са спокойни, че ако на ваучера им пише, че той е валиден до 2025 г., няма опасност да загубят средствата си. При електронните ваучери срокът на валидност е същият, както е и на хартиените ваучери - в срок до една година след издаването. Така че хората трябва да следят тази валидност. Повечето оператори предлагат начини за проверка - най-често на мобилно приложение или по телефона. Първо се харчат, първо се "дърпат" средствата с най-кратка валидност", каза Обущарова.
Над 750 хиляди са ползвателите на популярната социална придобивка, а лицензираните оператори на ваучери са 11. С държавния бюджет се определя годишна квота за издаването им. Освободени от облагане с данък са до 200 лева месечно - за един работещ.
По-рано стана известно, че България е сред страните в ЕС с най-дълга работна седмица. Това показват данни на "Евростат" колко часа седмично работят европейците. При средно за целия ЕС 36,1 часа през 2023 г. най-дълга работна седмица имат Гърция (39,8 часа), Румъния (39,5), Полша (39,3) и България (39). На другия полюс са Холандия - с най-кратката работна седмица (32,2 часа), следвана от Австрия (33,6) и Германия (34).
В статистиката на "Евростат" се включва както работата на пълен, така и на непълен работен ден и засяга общия брой часове, които един човек е прекарал в трудова дейност седмично на основната си заетост. Т.е. включват се всички отработени часове, включително допълнителните, свързани с основната работа, независимо от получените компенсации. В същото време се изключват периодите на отсъствие от работа поради болнични, празници и времето за пътуване до работното място.
По дейности най-дълго се работи в селското, горското и риболовното стопанство (41,5 реални работни часа), минното дело и кариерите (39,1) и строителството (38,9), докато най-кратките работни седмици са регистрирани в домакинството (като работодатели - 26,7 часа), в образованието (31,9) и изкуството, развлеченията и отдиха (33).
В повечето страни от ЕС през 2023 г. самонаетите са работили повече часове на седмица от наетите служители, с някои изключения, като Кипър и Естония, където наетите са се трудили средно повече от работещите за собствена сметка (съответно +5,7 и +4,6 часа повече).