Как градът на операта остана без опера

Парадоксите в многострадалното ни отечество нямат край. Тук нищо немислимо не е невъзможно, особено в годините на Прехода, откакто ни сполетяха криворазбраната демокрация и съпътстващите я нови ценности. Дойде време да берем отровните плодове, които безхаберно оставихме да растат по земите ни - намерили благодатна почва, наторена с проповеди за "свободен пазар" и демокрация. Ама криворазбрани. Днес се чудим откъде избуя неграмотността, как ни заляха кичът, агресията и арогантността, защо зоните, свободни от чалга, са трудно откриваеми.
Докато бяхме заети да освиркваме поредния самозабравил се политически безобразник, да аплодираме новопоявил се спасител, да скачаме по площадите или просто да оцеляваме, се оказа, че сме останали без селско стопанство и индустрия, отказали сме се от конкурентно родно производство и сме се превърнали в непретенциозен пазар за стоки - западни, китайски, турски, презокеански. Всякакви, но не български. Лекотата, с която затрихме предприятията си, се оказа заразна. След заводите дойде ред на училищата (понеже трябвало, видите ли, да се оптимизира образователната инфраструктура), а сетне и на общинските болници (тях също ги наоптимизираха). Липсата на работа, а после и на училище, и медицина прогони младите и трудоспособните от селата и малките градчета. Днес този погром се отчита като грешка, макар и с половин уста, но какво от това. На територията на страната вече има 566 населени места (към 2016 г.) без жители или с едноцифрен брой обитатели.
Пазарните фундаменталисти не спряха да промиват мозъците ни, че пазарът е онзи, който ще подреди нещата и че държавата трябва да се освободи едва ли не от всичко. И тя се освобождава. От училища, болници, че дори и от културни институти. Оправданието беше едно и също - пари няма, нужни са икономии, оптимизация и прочие. Жертва на пазарния фундаментализъм в първите години на прехода падна и плевенската опера "Христо Бръмбаров".
Вероятно за мнозина ще е изненада да научат, че Меката на българското оперно изкуство - Плевен, почти четвърт век е без опера. Пет брилянта на световните оперни сцени са от Плевенския край - Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Катя Попова, Асен Селимски и Гена Димитрова. Като прибавим към тях учениците на Христо Бръмбаров, сред които ангелогласните Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стоян Попов, Стефан Еленков и десетки други с голяма кариера, няма как да не признаем, че Плевен е Йерусалимът на българската опера. Както и да се досетим защо точно тук културният институт Народна опера е закрит. За компенсация са оставени филхармонията, която е на държавна издръжка, и хоровата и балетната формация, които са към общината. През годините от балета не остава нищо, 1/3 от музикантите на филхармонията са уволнени и приютени от общината (вж. мнение на кмета Георг Спартански), но е оставена възможност за оперни спектакли, макар и с гастролиращи солисти.
През 2011 г. следва нов удар. С постановление на Министерския съвет първият кабинет "Борисов" лишава филхармонията от "откритата оперна сцена", което ограничава работата й и препятства съвместните изяви с Общинския хор "Гена Димитрова". Година след това, през 2012 г., денят на Плевен е отбелязан с концерт, в който участват филхармонията, общинският хор, финландските оперни певци Микко Нуоппинен и Аннулийна Икахеймо, Анна Дитри от Полша, Калуди Калудов. Адриан Павлов, тенор от Плевен. Той смята, че градът незаслужено е лишен от операта си и че не е невъзможно възстановяването й (вж. мнение на Адриан Павлов).
Обидно е град, който в далечната 1920 г. има своята първа оперна постановка, направена на доброволни начала; който 1971 г. вече е с общинска опера - от 1975 г. тя става държавна; който е дал творци, чиито имена са записани със златни букви в световната оперна съкровищница, днес да не може да прави оперни спектакли. На онези, които ще кажат, че пазарът и публиката искат друго, че харесват друга музика (например чалга), ще отговорим, че вкусът се възпитава. И още. Че тази година Летният театър в Плевен събра над 2000 зрители, дошли да гледат оперния спектакъл "Набуко". Това се случва 28 години след последното оперно представление на открито.
Изглежда възстановяването на операта в класическия й вид на този етап е трудно осъществимо, но връщането на "откритата оперна сцена" на филхармонията е постижима цел. Това си е поставил за задача директорът й Любомир Дяковски (вж. каре). Откритата оперна сцена ще даде възможност за създаване на разнообразен творчески продукт - симфонични концерти, мюзикъли, оперни, оперетни и балетни спектакли. На 30 март т.г. общинските съветници са гласували положително становище и подкрепа на действията за възстановяване статута на филхармонията като Плевенска филхармония с открита оперна сцена "Христо Бръмбаров". Сега всичко е в "ръцете" на Министерството на културата. 


Георг Спартански, кмет на Плевен:

Преди 7-8 години имаше решение на правителствено ниво - една трета от състава на Филхармонията да бъде съкратен, за да се пестят пари. Само че една филхармониния с над 70 човека състав, ако махнеш 28, вече няма да е филхармония, а ще бъде симфониета. За да запазим филхармонията като репертоар и институт, предложихме тези 28 човека да ги назначим като щат в общината. Получи се парадокс, че техен работодател е кметът, но трудовите си задължения те изпълняват в държавната филхармония, чийто директор де факто им е ръководител, но пък не може да им търси никаква административна отговорност. Бюджетът на община Плевен отделяше по 265 000 лв. годишно за заплатите на 28 музиканти. Сега нещата са променени. Щатът на филхармонията е възстановен, но тези 265 000 лв. общината продължава да й ги дава, за да подпомага дейността й.
Имаме и общински хор "Гена Димитрова", духов оркестър, Северняшки ансамбъл. Те са изцяло на общинска издръжка. В Плевен има и Държавен драматичен театър. И него подпомагаме със 195 000 лв. Всяка година подпомагаме и театъра, и филхармонията, защото смятаме, че те са знакови институции за града, независимо, че са държавни. Искаме да ги има и Плевен да запази културния си облик. 
Имаше опити да се предизвика дебат и да се стигне до решение на МС за възстановяване на операта в Плевен, но не се получи. На този етап директорът на Филхармонията Любомир Дяковски лансира идеята за открита оперна сцена, което ще позволи правенето на оперни представления с гастролиращи изпълнители, като се ползва и потенциалът на общинския хор "Гена Димитрова".

Любомир Дяковски, директор на Филхармонията:

Връщането на операта такава, каквато е била преди 25 години, е невъзможно. Да, закри се Плевен. Плевен беше опера от по-модерен вид. Тя нямаше свой оркестър - така, както оперите в Пловдив, Варна, Бургас, Русе. Те имаха опера с оркестър, отделно филхармония. Нас ни обслужваше плевенската филхармония, което за онези години беше доста напредничаво. Но събитията бяха много непредвидими. Сваляха се директори, имаше протести. Нужен беше бушон и изгърмя Плевен. Когато се закри операта, се създаде открита оперна сцена. Тя беше наследник на активите на плевенската опера. В смисъл имаше професионален хор, който запазихме и който е едно от решаващите звена, за да може да се прави опера. После и откритата оперна сцена отпадна.
Имаше период, в който министерството започна да налага рестрикции по отношение на репертоарите, т.е. филхармониите да имат предмет на дейност, канализиран в ораториално-симфонично-камерна музика. Не се признаваха билети за субсидия, ако си направил сценична реализация - опера, мюзикъл, оперета.
В последните години се стабилизирахме. Имаме два пъти повече публика и три пъти повече приходи. Успяхме да увеличим заплатите, да купим инструменти, каквито тук не бяха купувани от 40-50 години. Направихме прочути мелодии и песни от български филми. Винаги имаме и детски хор заради песните от филмите. Децата няма къде да чуят тези песни. Има вече поколение, което е изпуснато за тази музика. Желанието ми е да върна откритата оперна сцена. Целият Общински съвет подкрепи идеята и сега ще чакаме решението на Министерството на културата.

Адриан Павлов, оперен певец:

Плевен в момента е свободна пазарна ниша, запълнена от другите оперни театри, в което няма нищо лошо. Проблемът е, че ние нямаме свой театър, който да изпратим да направи постановка в Русе, Търново, Бургас, Варна, а защо не и в Букурещката национална опера например.
Традициите ни са унищожени. Ето ние сме в Певческата зала на Историческия музей в Плевен. Виждате костюмите на Катя Попова, на Христо Бръмбаров, на Гена Димитрова, тук дори има зала "Гена Димитрова". Като нямаме опера в Плевен, ние сме лишени от този голям държавен културен институт, чиято издръжка не смятам, че е непосилна за общината. Навсякъде има проблеми, навсякъде парите не стигат, обаче другите оперни театри съществуват. Плевен е като една мека възглавница, която посреща чуждата продукция, а собствена не може да направи при положение, че имаме завършили диригенти и певци; при наличието на бароков театър, който е уникален, с красива зала. Това не го разбирам. 
Да, има лауреатски дни "Катя Попова". Аз съм лауреат, но въпросът е какво се случва с лауреатите, след като те станат такива? Аз съм оперен певец с ценз и образование, завършил, реализиран в чужбина, а де факто за нас пазарът е закрит. Ние нямаме реализация в собствения си град. Ако има плевенска опера, в града ще има работни места за хористи, балет. Плевенската филхармония винаги може да поеме едно оперно заглавие, но ще има и солисти, режисьори, сценографи, екип, който да обслужва технически събитията. Това са все работни места. Градът се е свил, нека да го раздвижим малко през културата!

Препълненият Летен театър в парк "Кайлъка" по време на постановката на операта "Набуко" от Джузепе Верди
Снимка Евгени Димитров, Агенция "Булфото"