06 Ноември 2024сряда12:21 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Инвестиция в бъдещето

Как задържат млади учени в Института по експериментална морфология, патология и антропология при БАН

/ брой: 26

автор:Велиана Христова

visibility 2365

Когато една национална наука е неприлично недофинансирана, както е българската, спечелените проекти по различни програми - особено по европейските, са де факто единственият начин изследователите да работят реално, да си набавят нови апаратури, да си позволят разходи за научни публикации, пък и да покрият неплатените сметки на лабораториите за ток, парно, вода и други задължителни консумативи. В съвременна Европа няма друга държава, която отделя за научни изследвания само 0,3% от своя брутен вътрешен продукт и разчита единствено на чуждите пари, за да се впише някак в съвременните изисквания на стратегията "Европа 2020". 
Добре известно е, че заплатите в БАН са символични, което е и основната причина за отлива на млади хора от научните изследвания. Добре подготвени във все още несъсипаните докрай български научни школи, докторантите или младите учени, вече защитили дисертации, са добре приети навсякъде в европейските държави и в САЩ. Изтичането на мозъци от страната не притеснява никого, освен самите учени. Така е от 25 години. Затова учените са най-щастливи, когато по европейски програми печелят проекти, свързани с подготовката и развитието на млади изследователи и с надеждата те да са някакъв стимул за оставане в България.   
С такъв перспективен проект се похвали неотдавна Институтът по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ) при БАН. Обикновено този институт се споменава в медиите със секцията си по антропология, където се прави широко известната реконструкция на глава и лице по черепни останки. Много по-малко се говори за дейността на института в областта на медицинските изследвания. В случая става дума тъкмо за тази част от работата на учените. "Инвестиция във вашето бъдеще" - това бе посланието на оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" (2007-2013), която финансира проекта с договор на обща стойност 692 699 лв. Проектът се нарича "Изграждане и развитие на млади висококвалифицирани изследователи за ефективно прилагане на биомедицинските изследвания за подобряване качеството на живот".
Изпълнението е започнало през октомври 2012 г. и е с продължителност 35 месеца. Партньори на ИЕМПАМ в проекта са два института от БАН - по механика и по информационни и комуникационни технологии, както и Факултетът по химия и фармация на Софийския университет. Сътрудничеството на института с висши училища помага за привличането на млади и мотивирани за научноизследователска работа кадри, както и тяхното обучение за изграждане на успешна научна кариера, твърдят академичните учени.
Ръководител на проекта е проф. дбн. Нина Атанасова, доскорошен директор на ИЕМПАМ. Нейният екип за управление се състои от 6 човека и включва трима координатори, счетоводител, експерт "Човешки ресурси", технически сътрудник. Двама от членовете на екипа - Йорданка Глухчева и Емилия Петрова, са перспективни млади учени, главни асистентки с докторска степен, които вече имат добър актив в привличането на финансови средстава за института. До момента екипът за управление успешно е отчел 4 междинни етапа с изрядна финансова документация.
От започването на проекта през октомври 2012 г. до момента 58 млади изследователи от ИЕМПАМ и партньорските организации са участвали в целевата група - 27 докторанти, 16 постдокторанти и 15 млади учени. Всички те имат уникалната възможност да повишат конкурентоспособността си чрез повишаване на качеството на научните разработки. 
В проекта се изпълняват 12 дейности, насочени към обогатяване на познанията на младите хора в методичните и приложните аспекти на биомедицинските изследвания, обяснява проф. Атанасова. По думите й, дейностите са планирани в съответствие с нуждите на младите учени и подпомагат преодоляването на споменатите в началото проблеми - недофинансирането на научните изследвания, недостига на средства за представяне на научните постижения, ниското заплащане на учените.
За да е успешна една изследователска разработка в днешно време, особено в медицината, в нея най-често се преплитат различни изследователски направления. Затова и интердисциплинарното обучение на младите изследователи е нещо изключително важно, което у нас обикновено се загърбва поради все същия проблем - липсата на средства. Затова е толкова важна първата дейност в рамките на проекта в ИЕМПАМ - около 400 часа лекции и упражнения в областта на биомедицината, информатиката и химията. Лектори са водещи специалисти от  институтите на БАН, Софийския университет, Медицинския университет - София, университетски клиники, Националния център по заразни и паразитни болести, Националния диагностичен научноизследователски ветеринарно-медицински институт и пр. За това проф. Атанасова казва: "Младите изследователи обогатиха познанията си за най-новите постижения в динамични биомедицински направления с голяма социална значимост: диагностични маркери на актуални заболявания при човека и животните; експериментално моделиране; приложна антропология; подходи за оценка на медицински устройства, синтетични и природни продукти за биомедицински цели. Тази дейност е в унисон с една от основните тематики на института - "експерименталната морфология и патология".
Неизкушеният в науката човек трудно се оправя сред научните термини, които за изследователите са всекидневие, затова се опитвам да разбера за какво става дума "на човешки език". Нина Атанасова търпеливо обяснява: "Лекциите бяха фокусирани върху биомаркери на социално значими заболявания като невродегенеративни, ракови, автоимунни, метаболитни, ендокринно-обусловени, в т.ч. диабет, безплодие и др. Намирането на нови биомаркери е от полза за диагностиката и лечението на тези заболявания. В областта на приложната антропология се представиха данни за тенденциите в развитието на живото население на България, което пък има отношение към тежките демографски проблеми на съвременното ни общество. Създаването на антропометрични стандарти за физическото развитие на децата и подрастващите е ключ към преодоляването на проблемите с наднорменото тегло и затлъстяването и е от полза за здравни специалисти и диетолози".
Има и друга полза от подобни проекти - доста трудно е дори за специалиста да се ориентира в изискванията и начина на правене на проектни предложения, особено по европейските програми. В случая младите изследователи са придобили нови знания и умения за изготвяне на печеливши проектни предложения, за управление на проекти, за успешно подготвяне на научни публикации за престижни международни научни списания с т.нар. висок импактфактор. Обучавали са се и в техниката на презентиране и изнасяне на научни доклади.
И едно от най-важните неща - по проекта са отпуснати средства за отпечатване на статии в престижни научни списания и за представяне на научните резултати на национални и международни научни форуми. Българските учени винаги са ощетени спрямо колегите си в Европа от липсата на средства за това толкова важно нещо - да покажеш постиженията си пред международната научна колегия, да установиш контакти със свои колеги в дадената научна област. Днес няма наука, която да се развива изолирано само в една държава. Затова учените акцентират върху ползата от проекта - до момента 30 млади изследователи са имали 50 участия в научни форуми. От тях 30 са в страни от ЕС (Испания, Франция, Дания, Полша, Чехия, Холандия, Унгария, Италия, Германия, Люксембург, Португалия, Австрия, Швеция, Румъния). Средствата за подпомагане на научната мобилност са 110 хил. лв. - не са милиони, но допринасят за установяване на международни контакти, за изграждане на високи критерии в научната работа, за обмяна на опит и идеи.
Близо 200 хил. лв. от проекта са предвидени за закупуване на специализирана апаратура, компютърна техника, материали и консумативи за научната работа. Във всички стратегии и програми за последните години у нас неизменно се пише, че българската научна инфраструктура е остаряла и обновяването й е наложително. Понеже държавата ни не дава пари за такива "екстри", проектите спасяват донякъде положението. В ИЕМПАМ обаче винаги се ръководят от максимата, че модернизирането на инфраструктурата създава по-добри и привлекателни условия за работата на младите кадри, чието задържане и насърчаване е основен приоритет в кадровата политика на института. Да се чуди човек как нашите учени - неглижирани и дори обиждани от някои "политици", намират сили толкова години да се борят за престижа си!
В крайна сметка със средства от проекта институтът е организирал и пет национални работни срещи, на които младите изследователи са представили 215 доклада и 80 постера в приоритетни области като експериментална фармакология и онкофармакология, токсикология, невробиология, клетъчна и молекулярна биология, вирусология, тъканно инженерство, репродуктивно здраве, имунология, микробиология, паразитология. Немалка част от тях са били ориентирани към приложението на научните резултати за нуждите на бизнеса и други потребители. 60 хил. лв. са отпуснати за стипендии на докторантите в размер на 120 лв. месечно. В допълнение проектът осигурява финансова подкрепа на докторантите и за разпечатването на материалите при защитата на дисертационните им трудове.
Това е втори подобен проект на института. С натрупания вече опит учените се надяват да имат успешно участие и в бъдещата нова оперативна програма за 2014-2020 г. "Наука и образование за интелигентен растеж". Според МОН отпускането на средства по нея би трябвало да започне в средата на годината. 
 

Искаме касиране на изборите

автор:Дума

visibility 17

/ брой: 212

Бюлетините може да се броят под формата на одит

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 212

Проф. Пламен Киров призова за нов Изборен кодекс

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 212

Задава се тотална водна криза

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 212

КЗП подхваща фирмите за бързи кредити

автор:Дума

visibility 12

/ брой: 212

БДЖ обещава да не закрива линии

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 212

Президентският вот в САЩ започна без победител

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 212

Скопие злобее срещу българската памет

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 212

Кипър дава 1000 евро помощ за първо дете

автор:Дума

visibility 15

/ брой: 212

Накратко

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 212

Истинската червена линия

автор:Александър Симов

visibility 13

/ брой: 212

Инвестиция в бъдещи визионери

visibility 14

/ брой: 212

Америка се готви за бунтове и анархия след изборите

visibility 16

/ брой: 212

Слугинаж

автор:Евгени Гаврилов

visibility 11

/ брой: 212

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ