Токът може да поскъпне с 50% още догодина

ТАСКО EРМЕНКОВ по професия е икономист. През 1981 г. завършва Московския институт за международни отношения, а през 1984 г. - Военна академия "Г.С. Раковски" със златен медал. Доктор е в областта на техническите науки. Награден е със златен медал от Техническия университет в София. През 2003 г. става изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност. Народен представител от БСП в няколко парламента. Член на Изпълнителното бюро на НС на БСП и председател на Енергийния съвет на партията.

"Има ангажименти, поети тайничко, скритичко, само за да бъдат изпълнени условия за влизане в еврозоната"


    - Набързо бяха пуснати за обществено обсъждане промените в Закона за енергетиката, свързани с освобождаването на цените на тока за битовите потребители - важни за хората промени. Защо толкова се бърза, господин Ерменков?
    - Освен, че бяха пуснати с кратък срок, бяха пуснати и точно във времето, в което всички институции са в летен отпуск. Това създава впечатлението, че се бърза този законопроект да бъде вкаран по възможно най-тъмния начин. За да не могат да се оценят вредните последствия, които ще има за обикновения човек в България. Една от причините с този законопроект да се бърза и той да бъде прекаран през Народното събрание, е това, че правителство пое ангажимента България догодина да влезе в еврозоната. Това означава, че тази година трябва да имаме до 3% бюджетен дефицит. За да се постигне такъв дефицит, трябва да се съкратят разходите. Това може да стане като заложените средства за капиталови разходи не бъдат изпълнени до края на годината. И второто е да се увеличат приходите в бюджета, като едиственият начин, по който това може да стане, е като получим съответния транш по Плана за възстановяване.
    - Обвързват промените с парите от плана.
    - Бързат, за да получат 1,4 млрд. лв. в бюджета, с които приходи плюс съкратените разходи по капиталовата програма, да покрият нормите за влизане в еврозоната - бюджетен дефицит до 3%. И както всичко при десни правителства у нас, нещата стават на гърба на обикновените граждани.
    - Какво се предвижда в закона и как ще се отразят тези промени на хората?
    - В законопроекта се предвижда Комисията за енергийно и водно регулиране да няма право да образува т.нар. енергиен микс за регулирания пазар и всичко това да става на борсата. Сега КЕВР определя квоти на съответните производители за ток, който да отиде на регулирания пазар, чрез НЕК като обществен доставчик. Примерно някъде около 4 тераватчаса е за атомната централа, около един и половина тераватчаса са от водноелектрическите централи и т.н. И така цената на микса се получава някъде около 150 лв. за мегаватчас. Докато цената на борсата, ако си купуваме от крайните снабдители, е 250 лв. Веднага има едно качване на цената на електроенергията, само от това, че няма да има регулиран пазар с определяне на квоти от КЕВР. Това на практика ще доведе до допълнителни разходи за битовите потребители за общо около 1,4 млрд. лв. Забележете колко точно съвпада тази сума с очакваните пари по Плана за възстановяване. В същото време с 1,4 млрд. лв. ще се вдигне цената на бита за електроенергия.
    - Това е общата сума, която ще платят допълнително за година битовите потребители?
    - Това е на годишна база. И означава, че или трябва всички граждани да платят тези пари, които не са никак малко - цената на електроенергията ще се вдигне между 50 и 70%, или под някаква форма трябва да се намерят средства във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", от където да бъдат компенсирани потребителите. Но не е ясно от къде би трябвало във фонда да дойдат тези пари, това в законопроекта го няма. Другото е, че се премахва ролята на обществен доставчик на НЕК. В законопроекта обаче е написано, че се премахват думите "обществен доставчик". Има обаче още един обществен доставчик - "Булгаргаз". Ако предложените промени останат в този вид, това ще касае и "Булгаргаз". И той вече няма да бъде обществен доставчик, което ще доведе до допълнителни турболенции на газовия пазар и до повишение на цената на газа за бита.
    - Значи се задава поскъпване, освен на тока, и на газа?
    - Да, и на тока, и на газа. "Булгаргаз" вече няма да е централната точка за снабдяване на малките потребителите с газ, на всички онези, които имат договори с дружеството. Нещо повече - тук се намесва и договора с "Боташ". В него има много интересни неща. Хубаво е, че беше подписан и с него турската страна ни даде достъп до тяхната газопреносна мрежа, за да можем да пренасяме газ от терминалите им до България. Но ние, както ще пренасяме газ през турската страна, сме разрешили и същото количество "Боташ" да има право да внася в България. И тук нещата опират до това дали "Боташ" няма да опита да измести "Булгаргаз" от вътрешния пазар. Дали това не е една от целите, които се преследват с премахването на ролята на обществен доставчик в закона. Още нещо притеснително има в законопроекта и това е, че на КЕВР се отнемат възможностите да определя и да следи за оперативните разходи на крайните снабдители. Оперативни разходи, разходи за баланс, разходи за невъзвръщаеми загуби и т.н. Отваря се широко вратата на крайния снабдител да си пише каквито иска оперативни и други разходи и това да влезе в сметката на гражданите.
    - Имате предивид ЕРП-тата?
    - Да. Защото както е написан законът, естествено ще се получи, че вместо да имаме обществен доставчик, ЕРП-тата ще играят тази роля. Но без да има държавен контрол по какъв начин ще бъдат формирани цените. Независимо от това, че в законопроекта е предвидено, че цените на тока трябва да бъдат по себестойност, няма как да бъде определена себестойността на електроенергията за битовия потребител, защото тя представлява много малка част от общото потребление и продажби. И не можеш да разделиш себестойност на големите потребители и себестойност на малките потребители. Познавайки българската действителност и знаейки как скочиха цените на тока за бизнеса в кризисните периоди, заради поскъпването на западните пазари, това ще стане и с битовите потребители. Има ангажименти, които са поети тайничко, скритичко по отношение на Плана за устойчивост, само за да бъдат изпълнени условия за влизане в еврозоната.
    - Премиерът Денков и пред медиите, и от парламента уверяваше, че правителството няма да позволи поскъпване на тока за битовите потребители. Може ли той да гарантира това?
    - Първо, не е работа на правителството да определя цената на тока. Правителството няма такива правомощия. За това има КЕВР. За да е независима тази комисия, членовете й се избират от парламента, а не се назначават от Министерския съвет, както беше по-рано. За да няма точно тези опити правителството да определя цените с политически ангажименти. Или най-малкото да декларира, че ще ги определя.
Второто - начинът, по който този закон ще функционира, ако не бъдат променени всички тези неща, които изброих, няма как да не се повишат цените на тока за битовите потребители. И те задължително ще скочат поне с 50%, ако не се намерят 1,4 млрд. лв., които да влезнат във Фонд "Сигурност на електроенергийната система". И още нещо, което е абсурдно, че искат всичко това да се случи от 1 януари 2024 г. Заложено е да стане по средата на ценовия период, който е от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. А те по средата на периода (1 януари) сменят правилата за ценообразуване. А ако отпадне и обществения доставчик на газ, нещата се прехвърлят автоматично и на газовия пазар.
    - Нека уточним. Твърди се, че пазара ще се либерализира постепенно в рамките на няколко години. Очаквате цените за скочат с 50% през 2026 г. или още от догодина?
     - Моментът, в който се премахнат правомощията на КЕВР, а това се планира за януари 2024 г., няма да има кой да определя квотите за производство на електроенергия, всичко ще се закупува на борсата по борсови цени. Не от 2026 година, а от следваща година при така написан закон без да се съобразят с тези забележки, цената ще скочи веднага.
    - Това което видяхме с цените на тока за фирмите, ще видим ли и при битовите потребители?
    - Да, задължително. Но в още по-тежък вариант, защото вече цените директно ще ударят хората. В закона е предвидено някъде до края на годината да се определят критериите за енергийно бедни, уязвими потребители, които да подлежат на подпомагане. Но като знам с какви темпове това се определя от 2017 година насам, силно се притеснявам, че до края на годината и това няма да се случи.