Българската икономика до 2014 г.

През ноември 2011 г. ЕК прогнозира 2,3% растеж в България за 2012 г., Симеон Дянков -  2,9%, а аз - около 0,0%. В последната прогноза на ЕК от ноември 2012 г. се очаква 0,8%, а действителният може би ще е около 0,3-0,5%. Съдете сами кой е най-близо до истината. Дори ако се потвърди очакването за 0,8% - това е в границите на статистическата грешка и по правилата на икономическата теория се нарича стагнация. Вече няколко години България пълзи по икономическото дъно. За очакванията през следващите години виж таблицата:

Икономиката на България през 2012-2014 г.

Източник: European Commission, European Economic Forecast, Autumn 2012, 7 November p. 53
Пояснение: за повечето показатели прирастът е в % спрямо предходната година, а за останалите - както е посочено. Данните за 2010-2011 г. са фактически, за 2012 г. - очаквани, и за 2013-2014 г. - прогнозни.

Очакваният от ЕК прираст на БВП с 0,8% за 2012 г. се основава главно на прираста на частното потребление с 3% при 0,6% негов спад през 2011 г. В анализа на данните за този растеж трябва да имаме предвид редица противоречиви факти: Първо, става дума за незначително повишение на индивидуалното потребление от едно на друго мизерно равнище, което не се чувства от хората. Около 24% от населението у нас (над 1,7 млн. души) живее под линията на бедността, а при изключване на пенсионерите и останалите социални трансфери, в бедност живеят около 44%. Разликата в доходите между най-бедните и най-богатите 20% от населението е над 7 пъти. Поляризацията в спестяванията е страхотна: 9,2 млн. вложители с депозити до 1000 лв. притежават 1,05 млрд. лв., а 625 вложители с депозити над 1 млн. лв. - 1,5 млрд. лв. Второ, данните на НСИ за потреблението са противоречиви. От една страна, в структурата на БВП по метода на доходите за деветте месеца на 2012 г. компенсациите на наетите са повишени с 10,3% в сравнение със същия период на 2011 г. По-високи с 13,1% са и доходите на едно лице в домакинските бюджети за деветте месеца на 2012 г. От друга страна, наблюдението на потребителите от НСИ през октомври 2012 г. показва намалено общо доверие с 4,3 пункта в сравнение с предишното наблюдение. Влошават се оценките на хората за текущата и очакванията им за следващата година по общата икономическа ситуация, за финансовото състояние на техните домакинства, за шансовете да си запазят работата и възможностите за спестявания. Според анкетите на НСИ за стопанската конюнктура през октомври 2012 г. общият показател за бизнес климата намалява с 2,7 пункта. Средното натоварване на мощностите в индустрията спада до 69,5%. Издадените разрешителни за строеж на жилища през третото тримесечие намаляват с 4,9%. Това не внушава убеденост за растеж.
От друга страна, първо, част от получаваните пари гражданите дават като корупционни и други нерегламентирани плащания, а не за собствено потребление. По оценка на председателя на лекарския съюз нерегламентираните плащания на пациентите са около 30% от официалните разходи за здравеопазване. А има и много други подобни плащания, които ерозират разполагаемите доходи на домакинствата, без да се отчитат от статистиката. Второ, по мои груби изчисления с данни на НСИ оборотът в търговията на дребно по съпоставими цени от 2005 г. за десетте месеца на 2012 г. е повишен само с 1%. По данни на НСИ търговията на дребно намалява непрекъснато през второто полугодие на 2012 г. Пак по данни на НСИ потреблението на основни хранителни продукти не се повишава през третото тримесечие на 2012 г. Трето, правил съм много анкети с продавачи в малки, средни и големи магазини как оценяват оборота си. Всички отговарят, че има значително и трайно намаление на продажбите. А това означава по-ниско потребление. Според най-нова анкета на БСК от декември 2012 г. 75% от бизнеса смята, че икономическата среда се е влошила през 2012 г., а 21% - че не се е променила; 46% смятат, че икономическото състояние на фирмите им се е влошило. Оборотът на 61% от фирмите е намалял, 51% са свили инвестициите си, 49% са намалили производството си, 47% са съкратили персонал. И това не внушава убеденост за растеж.
Гореизложеното ме кара да се съмнявам в точността на данните за индивидуалното потребление. А то формира почти 70% от БВП у нас. Това ме кара да се съмнявам и в достоверността на официалните данни за растежа през 2012 г., защото отрицателният принос на нетния експорт за прираста на БВП (1,9 процентни пункта) е равен на положителния принос на цялото вътрешно търсене, което е по-голямо от индивидуалното потребление.
ЕК прогнозира 1,4% растеж на БВП за 2013 г. Очаква се той да дойде от приноса на вътрешното търсене с 2,8 процентни пункта, при 1,5 процентни пункта отрицателен принос на нетния експорт. За десетте месеца на 2012 г. износът (FOB) нарастна едва с 2,2%, а вносът (CIF) - с 10,8%. Това обяснява негативния принос на нетния експорт, който ще се влоши през 2013 и 2014 г. При рестриктивна политика и неблагоприятна обща конюнктура е трудно да се повярва, че частното потребление ще нарасне с 3,1% и инвестициите - с 3,4%. Пенсиите на 2,2 млн. пенсионери са замразени вече четвърта година, а обявеното им индексиране от април 2013 г. е далеч по-малко от загубената им реална покупателна способност. С растящата безработица масата на доходите също ще намалява. Според споменатата анкета на БСК почти половината от фирмите са крайни песимисти за развитието си през 2013 г. и очакват задълбочаване на кризата, 30% не очакват промяна, а 16% се надяват на стабилизация. 12% ще намалят заплатите, а 53% ще се опитат да ги задържат. За деветте месеца на 2012 г. инвестициите намаляват с 240 млн. лв. и няма основания да се очаква положителен обрат през 2013 г. Да си припомним, че преди една година ЕК прогнозираше 2,3% растеж в България за 2012 г., а сега очаква 0,8%. Боя се, че при още по-сложната обстановка през 2013 г. подобно разминаване ще се повтори. Затова очаквам мека рецесия през 2013 г.
    Като имам предвид нарастващата несигурност в Европа и в световната икономика и резултатите от досегашните прогнози на ЕК с две години напред, едва ли си струва да анализирам подробно прогнозирания сега растеж от 2% за 2014 г. Той почива на очакван положителен принос на вътрешното търсене с 3,2 процентни пункта, при отрицателен принос на нетния експорт с 1,2 пункта. Такъв принос на вътрешното търсене не е възможен при сегашната рестрикция, високата импортоемкост на вътрешното потребление и все по-сложната външна среда. Преди една година ЕК прогнозираше 3% растеж на БВП за две години напред (2013 г.), а сега, при още по-сложни условия, прогнозира 2% за 2014 г. Ако съдя по досегашните им прогнози, след една година може би ще прогнозират 0,5% или по-нисък растеж за 2014 г. Това ме кара да съм скептичен към подобни прогнози на ЕК за по-далечно време, защото през последните години те се провалиха в тази област. Очаквам рецесията да продължи през 2014 г.
Очертаващата се рецесия ще се отрази и върху прогнозите по заетостта и безработицата. За 2012 г. ЕК очаква намаление на заетостта с 2%, за 2013 г. - с 0,2%, и обрат към подобрение през 2014 г. За 2012 и 2013 г. очакват 12,7% безработица и леко намаление през 2014 г. Преките ми наблюдения върху пазара на труда у нас ме карат да мисля, че и тези прогнози са оптимистични. Тенденцията е към бързо намаляване на заетите. През третото тримесечие на 2012 г. продължително безработните са били 221,7 хил. души, или 56,4% от всички безработни, и нарастват с 6,5% в сравнение със същия период на м.г. Обезкуражените безработни са били 210 хил. Заедно с официално безработните 393 хил. общият им брой е 603 хил., или 17,6% от работната сила, но властите мълчат за това. През зимния сезон те са дори повече. С последната си анкета БСК установи, че 21% от компаниите ще съкращават персонал през 2013 г.
В резултат на очакваната рецесия у нас и в ЕС заетостта ще намалява, а безработицата ще расте през 2013 и 2014 г. Гласовете, че след договореността в последния Европейски съвет за общ банков надзор най-лошото в кризата било след нас, не са сериозни. Засега няма условия за положителен обрат в заетостта в ЕС и у нас.
Докато трае кризата, инфлацията няма да ни създава много сериозни проблеми, като изключим евентуално поскъпване на някои енергоносители и храни. Тя ще остане ниска при слабото търсене поради ограничените доходи и липсата на инвестиционна активност.
България продължава да е отличник в ЕС с все по-ниския си бюджетен дефицит. При очакван дефицит от 1,5% към БВП през 2012 г., ЕК прогнозира същото за 2013 и 1,1% - за 2014 г. Нашият очакван дефицит през 2012 г. ще е 2,4 пъти по-нисък от средния в ЕС, за 2013 г. - 2,1 пъти, и през 2014 г. - 2,6 пъти по-нисък. Проблемът не е в достижимостта на тези величини, а в тяхната икономическа и социална целесъобразност. Известни са позициите на най-видни световни икономисти като Дж. Стиглиц, П. Кругман, Л. Самърс и др., че стремежът към балансиран бюджет по време на криза е икономическо самоубийство, защото подтиска допълнително растежа, заетостта и доходите и отлага съживяването на икономиката. И аз мисля така. Стремежът към по-нисък дефицит по време на криза може да е оправдан само за високо задлъжнели икономики - с публичен дълг 120-140-160 и повече процента от БВП. Това не важи за България.
Казаното за бюджетния дефицит е валидно и за публичния дълг. България е на второ място в ЕС след Естония с ниския си публичен дълг. При очакван 19,5% от БВП за 2012 г. у нас (и 86,8% за ЕС), се прогнозира 18,1% за 2013 и 18,3% - за 2014 г. Стремежът към рекордно нисък публичен дълг няма икономическо оправдание за България при 8-10 пъти по-ниска задлъжнялост в сравнение с най-задлъжнелите страни членки, 4,5 пъти по-ниска от средната за ЕС и нищожен дял на разходите в републиканския бюджет по обслужване на държавния дълг - едва 0,68% от БВП. Не проумявам - кого иска да впечатли Симеон Дянков с налаганата политика за свръхнисък държавен дълг?
По-разумно е да се допусне постепенно управлявано повишение на дълга до 25-27% от БВП през следващите кризисни години и с набрания ресурс да се създаде държавно-частен инвестиционен фонд от 1-1,5 млрд. лв. за изграждане на високотехнологични експортно ориентирани предприятия; за по-добро финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите; за развитие на комплексната инфраструктура, в т.ч. на пътната мрежа от втора до четвърта категория; за по-добро финансиране на общините. Фанатичната политика за рекордно нисък бюджетен дефицит и публичен дълг е продиктувана от ултрадесни догми и обслужва нечии лични интереси, но противоречи на националните интереси на България.