Кой е пътят към Бузлуджа?

Кольо Г. Ненков
                                                        
Остатъчните десни и пригласящи им политолози с надменност и простоватост маргинализираха БСП и набързо я изпратиха в миналото. Да не им е уроки! Не са нито първите, нито ще са последните оплаквачки. Ясно е обаче, че е време за мъжки разговор между социалистите. Открит, може груб, но честен разговор. Защо след успешно управление БСП загуби изборите? Защо въпросите за тройната коалиция са неприятни и всички отговарят с общи фрази?
- Откъде се пръкна това нелепо образувание в държавното управление Съвет на коалицията? Формира се правителство с премиер Станишев и скоро след това се оказа, че Сакскобургготски е на власт, но извън управлението. Заради него и заради Доган беше измислен т.нар. Съвет на коалицията.
- Защо партийните асове Павел Писарев, Александър Лилов, Красимир Премянов, Георги Пирински и др. тогава премълчаха тази груба грешка? По-късно, когато колата е над урвата, и най-мъдрите наставления звучат глуповато. Този "Съвет" стана удобно средство за поставяне на премиера в перманентен шах, в менгемето на властта.
Не зная какво е било поведението на  Сакскобургготски, Доган и Станишев в този съвет, но многобройна елитарна свита се бебеленчеше край тях и усложняваше и най-простите решения. Какви решения са вземани на този съвет е абсолютно без значение. Последствията от съществуването му са крайно вредни. Той ограничи периметъра на действие на премиера. Сне от министрите тяхната 100% отговорност, нуждата от инициативност, организираност и дисциплина. Те се превърнаха в неориентирани изпълнители, а някои от тях, по-хитрите, и в телевизионни звезди.
Стигна се до своеобразна секторна самостоятелност. Затова няма нищо невярно, нито скандално в думите на Доган, че парите на хората, за които говори, са у него.
Икономиката се развиваше добре, всичко предвещаваше солиден напредък. Важно беше да се овладеят основните лостове на управлението. Обаче...
За всеки що-годе грамотен управленец само новината, че проф. Кушлев сам си е определил заплатата, беше тревожен симптом, че нещо изключително важно липсва, че управлението няма нито своя, нито заимствана концепция за структурата, механизмите и технологиите, за контрола в държавата.

Партньорите от НДСВ

Приносът на Сакскобургготски в коалицията трудно може да се приеме за положителен. Той се държа във властта като личност, мотивирана само и главно от лични икономически интереси. Ако все пак в управлението партията му има свой принос, съдружието й носеше на социалистите само негативи.
Училищното образование изпита върху себе си отрицателното влияние на коалицията. След своите двама предшественици Даниел Вълчев направи сериозен опит да спре главоломната му разруха. Успя да възстанови някои от органично присъщите му характеристики. Но в средното образование бяха внесени нови недоразумения с автор още първото правителство на НДСВ. Гимназия до Х клас - нещо като полугимназия. Превърнаха ХI и ХII клас в двегодишен сбъркан кандидатстудентски курс. Тази година в ХII клас беше осъществен учебен процес във вид на организиран хаос, гарниран с изключително скъпи частни уроци. Впрочем и БСП тръгна подир тази образователна концепция.

Доган и ДПС като партньори в коалицията

Още с появата си на политическия хоризонт Доган се изяви като умен, колоритен политик, който често казва истини, но в провокативна форма. Затова се асимилират със закъснение. Той си остана политик, който не превъзмогна капиталистическото. А и би ли могъл?
По своя бит и беднотия българските турци бяха и са по-близо до социалистите, но Доган ги капсулира и отдалечи, а и БСП вече десетилетия не намери път към тях. Силното социално и културно разслоение в техните среди е един от основните символи на Догановото властване. Откъде Доган измисли това некадърно войнство и му възложи да управлява земеделието? Защо министерството се превърна в нещо като конак с турска реч? Защо партньорите в някои министерства се шпионираха? В заведения и служби в Кърджалийско, за да те обслужат, трябва да знаеш турски! Това не е в тяхната битност, това е внушавано поведение.
    Обикновените социалисти и симпатизанти се отнасяхме към ДПС и още се отнасяме като към партньор, на когото може да се разчита. Тази последна тяхна промяна остана непонятна за нас, разколебаването взе връх и по-нестабилните ни напуснаха като електорат.

Водещият партньор - БСП

С 82-ма депутати, стабилна структура и управление на много общини. С какви сили и възможности зае позиции във властта? Като партия отдавна се беше социалдемократизирала. Социалистическото - само в името. Партийните лидери говореха за "прагматизъм, икономика и пак икономика". Нямаше близки до социалистическите идеали цел, идея. А и обективните обществено-икономически условия заставяха БСП да води дясна политика. Значителна част от "актива" и ръководителите и сега не са убедени социалисти. Те вярват повече във властта като лява политика.
    Наясно ли бяха ръководителите в БСП какво ще правят с властта. Какво ще променят? Как? Да обединят цели и усилия на хората за една по-друга България. Или просто да управляват. Втората категория хора бяха повече.
Още с края на 100-те дни на правителството на Станишев всички медии, с малко изключение, започнаха не остра критика, а методична война, често съпътствана със злоба и нескрита омраза. Твърде бързо се присъединиха "своите" с "приятелския огън". Обърнете внимание, нито един по собствената си преценка няма ни най-малка вина за грешките и последвалия провал в изборите. Вината е все в другия.
Като се почне с нескопосаното излияние на Евгения Живкова, че Станишев не е готов за отговорностите, които носи. С различна интензивност канонадата подемаха Т. Дончева, Р. Петков, Кр. Премянов, Я. Стоилов, Р. Овчаров. Други пък, като Пирински, все се цупеха, че Станишев не ходел да се допитва до тях. Никакъв опит за сериозен анализ на обстоятелства и причини. Иначе не е особено трудно да яхнеш една идея, да я изцедиш напълно и после да кръстиш тунел на дъщеря си. Някои наистина се самозабравиха. Само Г. Кадиев направи изключение, като изрази коректно своето мнение. Стефан Данаилов така и не видя разликата между смяната на един артист с друг в пиеса и смяната на ръководителя на партията.
    За нас, обикновените, остана непонятно защо депутатите от левицата в новия парламент се "свиха" и не отвърнаха на удара на нито едно обвинение. Стресът не е оправдание. На какво основание всичко лошо, всички недъзи, злополуки и извращения от 20-годишния период трябва да се стоварят върху плещите на социалистическата партия? Тя е управлявала най-малко в тези 20 години. Депутатите трябваше своевременно да казват своята истина. Медиите организирано "загубиха" интерес към левицата, но отговорът можеше да бъде даван на страниците на ДУМА.
Както и да нагласяме виждането си за миналото към собствените си интереси, истината не може да бъде заобиколена. Образуването на тройна коалиция и участието на БСП в нея беше огромна грешка! БСП не влезе в коалицията като социалистическа партия, за да потърси образа на по-друга България, а защото се "умори дълго време да е в опозиция и трябваше да дойде на власт". Неподготвена и с недостатъчно на брой депутати.
Не съм защитник, нито "фен" на Станишев. Но е глупаво и елементарно да се определя той за единствен виновник за изборния провал, за грешките и недостатъците на БСП и на всички нейни ръководители от най-нисшия до най-висшия ранг. Парадоксално, но най-близо до вярната оценка е главният му опонент Борисов: "Сергей беше принуден да прави това, което други са решили." Още по-точно е, че той при сложни и объркани обстоятелства се справи.
Сега е време БСП да потърси изхода от това всеобщо безверие, от политическото брауново движение в държавата, от тези пътища заникъде! И всеки социалист да поеме свой дял от усилия и отговорност в развитието на партията. Бъдещето на БСП е и в нейното минало, в грешките и успехите й. Време й е да излезе от мъртвото вълнение. Целта е ясна, но кой е пътят, който води за Бузлуджа?