Генезисът на страха

Събудете се и посрещнете новия ден! Още един ден, изпълнен с въртящи се очи на камери, които ви следят навсякъде. Още един ден на полицейски тормоз и глоби, които пристигат по пощата. Още един ден на ровичкане в личните ви данни, в електронните пощи, в кореспонденцията. Още един ден на отбиване на автомобила ви, проверки, нагло искане на подкуп. Още един ден на произвол на полицейщината, изпълнен с лицемерие и овчедушие, с тероризиране, заплахи и безнаказаност, с незачитане на правата ви и потъпкване на личната свобода. Още един ден. След това се приберете, заспете и се събудете отново, за да посрещнете новия ден. Който може би ще е още по-страшен. Върволица от дни, пропити от страх, който продължава цял живот. Ние, българите, се страхуваме много. В нас живеят много и разнородни страхове, но смея да твърдя, че два от тях надвисват над останалите - страховете ни от престъпността и от полицията. Точно това е странното! Защо няма българин, който да не се страхува от полицията? Откъде идва този страх и защо въобще съществува? Опитвам се да разбера това, докато слушам през прозореца

воя на полицейските сирени
 
Живях известно време в най-полицейската държава в света - Съединените американски щати. От личния си опит и наблюдения мога да ви кажа, че законите се спазват, полицаите се уважават и в същото време се ползват с огромни протекции от закона. Полицаят там е недосегаем! И тук идва голямото "Но"! След като има такава голяма полицейщина, как се случва така, че Америка е на едно от първите места от модерните държави по висока престъпност? Нужно ли е да ровя в статистическите данни на Американската социологическа асоциация, за да го докажа? Нужно ли е да гледате новинарски репортажи от гетата на Вашингтон, Чикаго или Ню Йорк, за да го разберете? Нужно ли е да знаете колко са препълнени затворите в Калифорния или Кънектикът, докато купувате и поръчвате нова охранителна система за къщата, нова аларма за колата, нова охрана за децата... Ние обаче сме далеч. Ние сме различни. Не сме американци и никога няма да бъдем. Ние си имаме нашите си, лични страхове. Ние се страхуваме от полицията. Хората, които трябва да ни служат и да ни защитават.
България в момента прилича на пчелен кошер. От който обаче работните пчелички не могат да извлекат никакъв мед. Защо? Цветя ли няма достатъчно, бързо се изморяват работничките ли или търтеите и осите са повече от обикновените пчели? Напоследък ставаме свидетели на засилена полицейска активност. Провеждат се акция след акция, "окошарват" се бандит след бандит, а

ефектът е близо до нулев

Ето с какъв материал излезе на страниците си преди няколко дни стожерът на свободното слово "Икономист": В България се заражда страх от полицейска държава. Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите. Арестите на знакови фигури са едно, а действителното осъждане на престъпник в навременен и прозрачен процес е съвсем друго, коментира изданието. Миналата година българите гласуваха мускулестият бивш полицейски началник Бойко Борисов да стане техен премиер. Той им беше обещал, че няма да жали никой и нищо в борбата с организираната престъпност. Сега новините по телевизията информират за полицейски операции с ярки имена като "Октопод" и арестуването на хора със зловещи прякори като "Трактора". Атмосферата на безнаказаност, която беше превзела България, в общи линии си отиде, пише сп. "Икономист" в свой анализ, озаглавен "Да опазиш пазачите". Една от видните "жертви" е бившият министър на отбраната Николай Цонев, който беше арестуван през април. Той беше окован в белезници, докато прокурор крещеше обиди към него. Всички обвиняеми отричат да са извършили нередности и до момента никой не е изправен пред съд. Новият стил със сигурност се харесва на обикновените българи. Твърдолинейният вътрешен министър Цветан Цветанов измести Борисов като най-популярен политик в страната. Но някои се опасяват, че цената на борбата с корупцията може да се окаже лошо управление от друг порядък: все още слабо върховенство на закона и дори

завой към полицейска държава

отбелязва изданието. Сега службите проверяват всеки, който се кандидатира за висок държавен пост, с цел във властта да попадат само хора с чисти ръце. Но на практика това развързва ръцете на информаторите и на апаратчиците от службите за сигурност. Мерките за справяне с престъпността парализират и публичната администрация. "Преди администрацията не правеше нищо без подкуп. Сега тя просто не прави нищо", казва директорът за Центъра за либерални стратегии в София Иван Кръстев. Наред с всичко останало това забавя и вече отчайващо бавното усвояване на средствата от Европейския съюз, пише "Икономист". Най-голямото предизвикателство е да се пазят пазачите, като се създаде строга законова рамка за антикорупционната кампания. Европейските наблюдатели, които преди предупреждаваха гласовито, сега изглежда са се отказали. Съдилищата в България продължават да работят отчайващо бавно и когато ги обвиняват за това, съдиите отговарят, че събираните от полицията доказателства издишат. Но когато беше разкрито, че лобист с много връзки е можел на практика да назначава висши съдии, малцина от споменатите бяха принудени да подадат оставка и не беше предприето никакво разследване, отбелязва "Икономист". Нещо повече, малко от това получава публичното внимание, което заслужава. Повечето големи медии са с неясна собственост, което прави журналистите им уязвими към външен натиск и с незначително влияние. Новините по телевизията може да изглеждат като реклама за гангстерски филм. Но правосъдието и шоубизнесът са две съвсем различни неща, завършва авторитетното издание. Така е, уважаеми сънародници, съграждани и приятели. Живеем като

в някой евтин гангстерски екшън
 
или по-скоро в тъп виц! Всеки може да разкаже собствена история за полицаи, които са му искали подкуп, за полицейски произвол или "синя" бруталност, непредизвикана с нищо. Полицейският произвол и полицейското безхаберие толкова са се сраснали с българския бит, че са станали част от градския фолклор. А какво се случва от другата страна на барикадата - прокуратурата и съдът. Именно на барикадата. Понеже от известно време страстите между тези институции са оголени, те толкова силно съскат, че не ми се мисли какво би се получило при късо съединение в системата. Или то вече се е случило? Топката не спира да подскача. Цветанов обвинява съда, съдът се оправдава. Цветанов обвинява митниците, Танов обвинява Цветанов, Дянков защитава Танов, Дянков обвинява Цветанов. А какво се случва с магистратите, чиито "бедни" роднини са закупили земи на безценица по морето? Какво е продължението на историята с Красьо Черния? Или всичко свърши дотук? Защо Русенският окръжен съд наложи на съдия Петър Балков административно наказания "порицание? "Строгото" наказание е затова, че с пиянското си държание в клип, разпространен в интернет, е уронил престижа на магистратите. Двеминутното клипче показва съдия Балков в тоалетната на русенски нощен клуб. Видимо пиян, той казва:

"А кой съм аз? Най-корупционният съдия в България - Петър Балков".

Записът е качен в интернет преди близо месец и половина, но за него в Съдебната палата в Русе са разбрали неотдавна. Балков е заснет, докато е празнувал Деня на юриста, 16 април. Корупцията е прояла тази държава, това правителство, това управление. И хората започнаха да усещат това, надушиха смрадта, която се носи от ямата, към която сме се запътили. И скоро на още повече хора ще им светнат лампичките. "Полицейската статистика често изкривява информацията за реалното състояние на престъпността, защото част от случаите не се заявяват поради страх, срам, нерядко и поради недоверие в полицията", каза пред журналисти експертът Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Дори и повече, казвам аз. Пропагандната полицейска машина работи на пълни обороти. По националната телевизия се излъчват предавания на пресцентъра на МВР, които представят в реално време полицаи в акция. По всички медии се тиражира ликът на Цветан Цветанов, който започва поредната полицейска акция с поредното фамозно име. В момента рейтингът му изпреварва този на Бойко Борисов. Валякът на пиара работи с пълна пара, уважаеми българи. И това е само началото! А краят ще е близо... Започва се с ограничаване на гражданските права и се стига до

пълното погазване на свободата на словото
 
Това означава полицейска държава! Авторитаризмът ще надвисне над тази държава като катранено черно небе. А косматият му и тъмен край вече се забелязва на хоризонта. Страхувам се от това, в което ще се превърнем всички. Малки, изплашени хора, които ще бъдат ужасно лесни за манипулация - тесто в ръцете на управляващите. Повярвайте ми, това ще се случи много скоро. Първите признаци са налице. Само че не може да прочете за тях от първите страници на вестниците, не може да ги видите във вечерните новини или сутрешните блокове по телевизията, няма да чуете за тях по радиото. Защото зараждащата се полицейско-авторитарна машина работи по този начин. От потъпкване на личната свобода до погазване свободата на словото. Докато в България останат шепа хора - тихи, мирни и послушни, строени в редици, изпънати и козируващи, с очи, устремени към портрета!