Пестете времето на премиера

    Било е през 1988 г. На гости ми беше моят някогашен съученик Стойчо от Садина, Поповско, а вече д-р Стойбер, преуспяващ зъболекар в Мюнхен. Ядем баница и гледаме новините по телевизията. Министърът на здравеопазването в кабинета "Костов" обявява предстоящата здравна реформа. Стойчо послуша, послуша и възкликна: "Оле, Коста, то това дето го говори е хубаво, ама струва много пари, а вие нямате." Стойчо от Садина го рече   през 1988 г., а куп министри я мъчиха пустата здравна реформа тихо-кротко та вече дузина години. Еле пък сега с Дянков, погрешно титулуван финансов вместо икономичен министър, от здравето на нацията ще се икономисва още по-ударно. Бедна ми, бедна Анна-Мария, ти като в оня филм танцува само едно лято, но който и да те смени, без пари реформата пак няма да я бъде. Справка - Стойчо от Садина, Поповско, сега д-р Стойбер от Мюнхен.
    Естествено, оставката на д-р Борисова не мина без коментара на доктора по всичкознание Борисов. Опитва се водещият Саръиванов да измъкне нещо по-конкретно по конкретния проблем "А оттук нататък какво?", но не би. Завъртя се познатата плоча:" Преди мене нищо не е направено, батакът е пълен, денонощно работиме, хвалят ни как се бориме с престъпността, сега като ми привърши съвещанието, тръгвам да инспектирам през всеки 50-60 км как напредва магистралата, денонощно се работи и на южния пръстен, кои са тия дето си позволяват да ни критикуват, след като нищо не са направили, сус, млък и ако много-много се мърмори, да видиме, ако си тръгна, кой ще дойде"... и т.н., и т.н.
    Бих си позволил една препоръка към Саръиванов и другите водещи на сутрешните, обедните и вечерните блокове. Не тревожете премиера, не го отклонявайте от основната му дейност на рязане на ленти, лискане на менчета с вода и бълване на лакардии. Дали ще го питате за здравна реформа, енергийна политика, кърпене на бюджет или как се очертава реколтата на тиквите тази година - все същото ще чуете: престъпността така, така, така, магистралите така, така, така, южният пръстен еди-как си. Имате колеги, всичкото на запис, задавате си въпроса и пускате записа.
    Друг е въпросът дали е нормално държава да се управлява като пожарна команда - при това, пламне ли някъде, лично шефът на пожарната да тича с маркуча. То и народът за година време така свикна и се приучи: баба Гинка от Гинци, като я свие лумбагото, не търси селския доктор, а търси помощ от премиера, за по-сигурно. Подсещам се във връзка с този стил на премиера на вездесъщо слънцеподобно присъствие за един съветски филм за войната. Великият пълководец маршал Георгий Жуков се е свил в някаква землянка, пред него карти, звънят полевите телефони, той разпитва, дава заповеди. Режисьорът беше така извъртял сцената, че да възникне въпросът не е ли редно командирът на армията да е на бойното поле, да поведе хората в атака. Отговорът на маршал Жуков е, че неговото работно място е в землянката, където се стича информацията и се взимат решенията.
    Но може би генерал Борисов се има за по-велик пълководец от маршал Жуков и в стила му е не да стои в землянка, а да тича от магистралата до тенис корта, от тенис корта до южната дъга, като пътьом открие близка бензиностанция, оттам до бистришкото футболно игрище и ако остане време, да отскочи до Ню Йорк да си похортува с Барак Обама.