Накъде с боклука на София?

Деси ВЕЛЕВА

Провал на мегапроект за оползотворяване на сметта на София, милиони изгубени евросредства и безизходица съпровождат последните месеци от управлението на ГЕРБ в София. Признатата преди седмица несполука с усвояването на европари за изграждането на съоръжение за изгаряне на така наречения РДФ отпадък на столицата остана някак встрани от общественото внимание покрай злободневните политически вълнения. Проектът за спорния инсинератор за изгаряне на смет обаче беше единственият вариант на Столичната община да се справи с голяма част от проблема - какво да правим с генерирания от най-големия град в България боклук?

Преди доста години ГЕРБ реши, че инсталация за изгаряне насред града е най-доброто решение. Едни скочиха срещу местоположението му, други - срещу идеята, а трети останаха без позиция. Години наред слушахме бодряшки изявления как Европа ще даде пари, а съоръжението е най-екологичният вариант. Чухме толкова много похвали за подобни инсталации, работещи от години в центъра на Виена и в други големи европейски градове, че почти ни се прииска да я изтипосаме на жълтите павета пред храма "Свети Ал. Невски", че да светнем от чистота и екологичност. Обаче нищо не се случи досега, а явно няма и да се случи. 

А сега накъде? Общината не казва. Ще мисли тепърва. Или друг ще мисли, но след изборите наесен. Който и да е той, няма да намери изход скоро, защото проблемът не е лесен за решаване в краткосрочен план. Въпросът е дали няма да дойде пак момент за боклучена криза.

Не беше чак толкова отдавна времето на трупащите се по препълнени сметища миризливи бали с боклук, които после трябваше да се разкарват из цялата страна в търсене на милостива приемаща община. Някои помнят, че боклукът на София се балираше от 2005 до 2007 г., тъй като сметището в Суходол беше затворено. В спешен порядък тогавашният кмет Бойко Борисов пак го отвори, за да се бори със задълбочаващата се криза. За целия почти апокалиптичен период бяха опаковани близо 800 000 тона смет в почти толкова бали, които трябваше да се транспортират до депа в страната години наред. За цялата сага бяха изразходвани поне 100 млн. лева. Стигна се дотам Европейската комисия да започне дело срещу България заради балираните отпадъци и липсата на съвременна система за оползотворяването на боклука.

Десет години бяха нужни на Столичната община, за да премине през основните стъпки за реализиране на голяма програма за управление на боклука, за да не се стига до нов отпадъчен Армагедон. Кметството започна да работи по интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци в 4 етапа. Единият включва депото за отпадъци "Садината", което има капацитет от 3,2 млн. тона и живот 21 години. Друга част на системата е инсталацията за биологично третиране "Хан Богров", в която отиват зелените отпадъци от парковете и хранителните отпадъци от ресторанти и магазини. 

Основният компонент е Заводът за механично-биологично третиране на битови отпадъци и производство на РДФ гориво край софийското село Яна, открит през 2015 г. след много отлагания. Тогава бе закрита наказателната процедура срещу страната за неправилно прилагане на европейското законодателство при управлението на отпадъци. 

Строежът на завода с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." и със заем от Европейската инвестиционна банка отне година и осем месеца. Така, доста след началото на ХХI век, една европейска столица се сдоби с модерен завод за отпадъци, който да преработва 410 000 тoнa боклук годишно.

Остана само последната фаза от големия проект - инсталация за изгаряне на РДФ горивото, което остава след преработката на сметта в завода. В него тexнoлoгичният пpoцec включва приемане на сметта, мexaничнo ceпapиpaнe с отделяне на мeтaл, cтъклo, кapтoн, xapтия, плacтмacи, предвидени за рeциклиpaнe. Останалите отпадни продукти отиват за биологично сушене, а след него остават няколко продукта - материал, подобен на компост, смет за депониране и най-вече фракции на модифицирани горива, по-известни като РДФ гориво.

Именно РФД е абревиатурата, от която вече се плашат и гаргите. Инсталацията за оползотворяването на въпросното гориво обаче остава химера, стана ясно преди дни. Въпреки че години наред се работеше и спореше по нея, призоваваше се за референдуми, насрочиха се търгове, които се обжалваха в съда, обяви се дори победител в процедурата за строителството, но накрая Столичната община не успя да се вмести в обявения от Европа срок и изгуби финансирането отвън. 

Спорен е въпросът доколко би бил изгоден бъдещият инсинератор, който има за цел да осигурява топлинна енергия за столичното парно и така да се пести част от използвания в момента природен газ. От общината с половин уста признават, че в момента Заводът за преработка на боклук не произвежда достатъчно РДФ гориво, което да захранва евентуалното бъдещо съоръжение за изгарянето му. Заложено е инсинераторът да изгаря 180 000 тона, но заводът генерира едва една трета от това количество.

Явно сметките на общината не излизат, а бъдещето е още по-неясно. В момента РДФ се разнася из страната за изгаряне основно в циментови заводи. Все по-често обаче те не го искат, защото качеството му не отговаря на заложените параметри и калоричността му не е достатъчна за производство на цимент. На всичкото отгоре Столичната община плаща на заводите, а допълнителни милиони отиват и за транспортирането му. Според последната обществена поръчка, обявена от кметството, над 26 млн. лева ще бъдат дадени за една година на фирми, които решат да отърват общината от 100 000 тона РДФ отпадък. 

Ами ако не се намерят кандидати? Пак ли ще дойде времето на балите? Този път с модерното име РДФ.