Изкуство на спокойната елегантност

Забележителното изкуство на театър Но, което е и първата форма на драматично изкуство, включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, се създава през ХIII в. и обединява две традиции: танцуваните пантомими и стихотворните хроники, рецитирани от пътуващи разказвачи. Самата дума "Но" съдържа в себе си определения като "сила, власт, способност, талант" и много скоро започва да се прилага и към изпълнителите на този вид театър, за да се подчертае техният талант, тяхното "можене" и в по-общ план - онова, което се "изпълнява с талант".
Тайните на актьорското майсторство в театър Но се предават от векове от баща на син и така се създават забележителни с изпълнителските си умения актьорски династии, а днес най-добрите им представители се отличават с титлата "Национално богатство". Формата, стилът и каноните на театър Но, определен още през ХVI в. от неговия създател - актьора и драматурга Дзаеми, като изкуство на "спокойната елегантност", остават неизменни и до днес. А театър Но с неговото изключително очарование, финес и изтънченост отдавна се е превърнал в една от емблемите на японското изкуство.
В основата на естетиката и практиката на театър Но е религиозната и аристократична представа за живота. Класическите пиеси на този традиционен вид театър са 240 и според своя сюжет могат да се групират в пет категории: пиеси за богове, за войни, за жени, за луди жени и за демони. През вековете те били представяни само в празнични дни в светилищата на храмовете, а днес се играят в големи зали, специално предназначени за представленията на театър Но. Облечени в разкошни костюми, заимствани от облеклата на шогуните и самураите, с лица, покрити с изключителни по своята изразност и красота маски (съществуват общо 138 различни вида), актьорите на театър Но изпълнявали своите спектакли, представляващи необикновено съчетание между ритуален танц, драма и музика, предимно за избрана аристократична публика. Днес обаче великолепната традиция на това условно и живописно изкуство привлича съвременната публика най-вече с изключителното майсторство на драматургията и изпълнението.
Съпроводени от малък оркестър и хор, чрез сложно кодирани и стилизирани движения актьорите разказват или може би по-точно изпяват (тъй като словото в театър Но наподобява повече пеене), историите за страст и смърт, изневяра и отмъщение на смели воини, красиви благородни жени, богове и демони. Забележителна комбинация от великолепна артистичност, софистициран дизайн и дълга история в използването им, поставя маските на японския театър Но на особено място в изкуството на изобразяването на преживяванията и страстите на смъртни хора, безсмъртни божества, добри и зли духове и демони, сред които могат да се открият и лицата на рая и на ада.
Още от ХVI в. са запазени близо 60 различни маски или "омоте", което ще рече "лице", много от които се използват и до днес. Маските са задължителни за всички главни роли с изключение на ролите на деца и живи мъже на средна възраст, но не и на духове и демони. Интересно е, че когато изпълнителят на главни роли играе без маска, той трябва да запази абсолютно безизразно изражение на лицето си, така, сякаш все пак носи маска. Предназначението на маската в театър Но е да очертае както типа на изобразявания герой, така и неговото настроение. В едно представление героят може да смени няколко маски в зависимост от чувствата, които го владеят, а актьорът трябва да внимава и за ъгъла, под който се осветява неговата маска, тъй като светлосенките променят изражението й, а оттук и внушението.
Слагайки на лицата си маска, актьорите символично "напускат" своята личност, за да се превъплътят в героите, които ще представят на сцената, която сама по себе си е истинско произведение на изкуството. Главната й част, с размери 6х6 м, е изградена от полиран кипарис и е покрита от разкошно гравиран покрив, дори когато представлението се изнася в закрита зала. Към главната сцена има и специален мост, отвеждащ към центъра й. А в дясната задна част е отделено мястото за музикантите - обикновено трима или четирима, свирещи на флейта, малък и голям барабан, и хорът, чиято главна задача е да пее думите и мислите на главния герой.
Единственият декор за всички пиеси е нарисуваният на задната стена на сцената бор, като другите необходими описания на обстановката се изпяват от хора или от актьорите. Публиката е разположена срещу сцената, а също така и между моста и дясната страна на сцената. Така практически актьорите в театър Но са наблюдавани в обсега на 180 градуса, което изисква от тях изключително майсторство и внимание при придвижването и жестикулацията. Освен това маските, които са малко по-малки от лицето, ограничават зрителното поле и обикновено актьорите използват четирите подпорни стълба на сцената като отправни точки в сценичното пространство.
Костюмите на главния герой или "шите" представляват впечатляващо произведение на изкуството, съставено от пет слоя коприна, украсено с бродерии и брокат. Предназначението на този костюм е да създава и внушава впечатление за изключителност и благородна елегантност и е подсилено от великолепни червени или бели перуки. Способността на изпълнителите на "шите", също както и на изпълнителите на второстепенни роли, наречени "ваки", с едно движение да създават впечатление за обем на образа и филигранен изказ на ситуацията, се подчертава от различните умения на ръцете, от които най-важно е сгъването на ветрило. Ветрилото се използва както за представяне на предмет, например кама или черпак, така и за различни действия - повикване, отблъскване или наблюдаване на луната.
Обикновено традиционната програма на едно представление на театър Но включва 5 пиеси Но, между които като забавни интермедии се изпълняват 3 или 4 пиеси Кьоген. Любопитно е, че както цялата програма, така и всяка отделна пиеса са подчинени на фиксираната от векове структура  "джо-ха-кю", което ще рече "въведение-изложение-бърз финал". Обикновено пиесите имат 1 действие "джо", З действия "ха" и 1 действие "кю". Днес това изкуство на спокойната елегантност привлича съвременната публика със своето изящество на изказа и жива традиция.