Българските студенти в чужбина - нужни, но само на думи

Оптимист съм за младите, които учат в чужбина - възторжено и почти вярвайки си, обяви в студиото на сутрешния блок на Нова ТВ (на 31.08.2012 г.) социалният министър Тотю Младенов, признавайки за демографския колапс, пред чийто праг сме изправени. Основание за радостта му били големите компании, които правителството води на срещи с български студенти зад граница, за да ги агитира  да се върнат в страната. Три месеца преди него, по време на посещението си в САЩ, президентът Плевнелиев "построи" въздушни кули от красиви обещания, рекламирайки виртуалния хай-тех парк в София. Отзивите, които получи за щедрите покани към младите българи, учещи и работещи там, бяха разочароващо сдържани в стил "може би" и "зависи от условията". През 2011 г. самият премиер Бойко Борисов на среща в Гоце Делчев се закани, отговаряйки на въпрос кой ще кара по магистралите му като повечето сънародници напускат страната, до три години да върне емигрантите.

НАГЛАСИ  НА  МЛАДИТЕ  БЪЛГАРИ  ЗА  РАБОТАВ  ДРУГИ  ЕВРОПЕЙСКИ  СТРАНИ

 Лозунгът
 
        "да върнем младите"

избуява залпово по време на предизборни кампании и се вее гордо като знаме от безотговорните ни политици, превърнали темата в ритуално упражнение по демагогия. А също в тест за собственото си лицемерие и за търпението на гражданите. Но тъй като и едното, и другото са безгранични по нашите географски ширини, ясно е, че историята сякаш няма обозрим край.

БЪЛГАРСКИ  СТУДЕНТИВ  ЧУЖБИНА  ПО  ГОДИНИ

Мижи да те лажем - тази мъдрост ми идва в ума, щом се заговори за "намаляване броя на емигриращите млади хора" (стр. 41) или за "грижата за младото поколение, като най-важна национална кауза" (стр. 46), нищо, че са част от Програмата за европейско развитие на България, писана от ПП ГЕРБ още през 2009 г. Със "създаване на благоприятни условия за връщане в България на обучаващите се в чужбина" (стр. 4) управляващите са се ангажирали и в Националната програма за младежта 2010 - 2020 г.

Предвид статистиката, отчитаща трайна тенденция 25 000 българи ежегодно да напускат страната, както и данните от европейско проучване, проведено сред младежите (15 г. - 34 г.) от сраните-членки на ЕС през януари 2011 г., имащо за цел да установи нагласите за работа в други държави, очевидно националната кауза на ГЕРБ е колабирала. Изследването на Евростат поставя България на трето място сред Исландия и Швеция по брой млади хора, имащи планове за емиграция с цел работа - 74% от интервюираните, при среден показател за ЕС от 53% (виж таблица). Никакви програми, писани прилежно в изпълнение на брюкселски директиви, просто за спазване на модерен политически канон или дори само за да галят слуха на колебаещия се избирател, съобщавайки му онова, което иска да чуе, не могат да спрат процеси, чиито контрол и управление предполагат смелост, дългосрочна визия и преодоляване на личен и групов егоизъм.

 Корупцията, сивата икономика, липсата на сигурност и ред, дефицитът на справедливост, недружелюбната и тромава администрация са достатъчни причини за пораждане на

устойчиво желание за напускане

на страната. Когато към тях се добави превърналият се в стил на управление каприз, позициите, гарантиращи просперитет в обществото да не са равно достъпни за всички негови членове, от решенията на "калинки" и "сладури" да зависи живота на хиляди хора, филолози да управляват служби за сигурност и компании в енергетиката, библиотекари - инженерни инфраструктури, счетоводители - от туризма до иновациите, ВиК инженери - социални системи, компютърни специалисти - пътната инфраструктура и пр., когато минималната заплата за футболист е двойно по-висока от тази на лекар, а образование-труд-жизнен стандарт въобще не кореспондират помежду си, когато и за децата е ясно, че пари в държавата има приоритетно за магистрали, спортни зали и за Министерството на вътрешните работи, а бедността и безработицата печелят нови територии за сметка на стандарта на живот - замръзнал от години на нива далеч от Европейския континент, няма програма, пък била тя и за "европейско развитие", която да удържа младите в страната с надеждата кризата да отмине, управляващите да заработят и за обществото, не само за себе си.

Чакането няма да доведе Годо, а и кой е той всъщност, че да го чакат, вместо да вземат живота в ръцете си, но далеч от България.
"Да върнем младите" - вероятно ще чуваме този лозунг все по-често от устата на политиците и най-вече на управляващите, приготвили огромна торба с обещания за спечелване на втори мандат. Кого обаче искат да върнат те? Знаят ли броя на българските студенти в чужбина, в какви специалности се обучават и в кои държави учат?

"Да върнем младите" е добра инициатива, но колко са те и къде по света. На 8 август 2012 г. ДУМА се обърна към  пресцентъра на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) с три въпроса:
1. Колко са българските студенти в чужбина през 2009 г., 2010 г. и 2011 г.
2. Как се разпределят по предпочетени от тях специалности.
3. Води ли МОМН статистика за българите, които учат в чужди вуз по държави.
След два часа получихме следния отговор, цитиран дословно и без промяна в пунктуацията:  "По отношение броя на български студенти извън територията на страната -

подобна информация не се поддържа

от институциите, тъй като не може да се гарантира достоверността на източниците за информация относно българските граждани, заминаващи за чужбина с различна цел (невинаги учебна) и на различни основания!"
България няма информация за броя, още по-малко за специалностите и държавите, в които се обучават младежите й, но управляващите политици смело крещят с повод и без повод, у нас и в чужбина, че ще ги връщат. Как ще се случи това, когато не се води отчет нито на заминалите, нито на завърналите се. Защо българските студенти в чужбина са останали встрани от вниманието дори за сухата статистика на МОМН. Възможно ли е никой (освен близките им) да не се интересува от тях. Резонно ли е поддържането на бази данни с подобна информация да е неимоверно трудно. Или просто никой не вярва, че след 5-годишен престой в развития свят тези момчета и момичета, вече притежатели на престижни дипломи, ще си дойдат, за да се регистрират в бюрата по труда.
Провокирани от обезкуражаващия отговор на образователното министерство, попитахме информационната служба на Евростат съществува ли публично достъпна статистика за количеството български студенти зад граница. Оказа се, че такава има (виж таблица) и се води от 1999 г. Това, че нашите министерски чиновници не знаят за нея, остава за сметка на държавата и управляващите, които чудно как биха обяснили подобна незаинтересованост, особено в контекста на "грижата за младото поколение, като най-важна национална кауза".
Паралелно със запитването до МОМН отправихме аналогично към министерствата на образованието на държави от европейския континент. Въпросите, които зададохме, се отнасяха до количеството българи, обучаващи се в съответната страна за периода 2009 - 2011 г. и предпочетените от тях специалности. Само

след 50 минути от Щвейцария получихме

 първия отговор с две таблици сухи данни, точно както ги искахме - по години и по специалност. До края на август, известен в стара Европа като месец на отпуските, в който институциите почти не работят, получихме данни за българските студенти, обучаващи се във висшите училища на десет държави (виж таблица). Австрия, Франция, Холандия и Швейцария дори бяха готови с данните за учебната 2011/2012 г. Предпочетените от българите професионални направления за различните държави се оказаха различни. В Холандия се учи предимно икономика, в Германия право и социални науки, във Франция приоритет имат политическите науки, а в Англия бизнес администрацията (виж фигури).
Германия, обучаваща най-много българи, е направила свободно достъпни в интернет данни за училищата, учениците и студентите си от 1953 г. до днес. Отделно от това е налична статистика за немците, учещи във висши училища по света. За 2009 г. те са били 115 500, като на нарочна карта е отбелязана бройката им по държави - за България, посоченото число е 60. Дори единственият гражданин на Германия, учил през 2009 г. в Македония, е отразен на картата. Немската държава чрез министерството на образованието води статистика и на завърналите се в страната след обучение в чужбина. По аналогичен начин и в същия обем са структурирани и достъпни данните на Холандия. Ние също открихме държавата, обучавала един-единствен наш студент - Исландия, през учебната 2009/2010 г. Специалността, която е изучавал, е филология.  Българското министерство на образованието обаче не знае за него. Нито за 1766 (данни за 2012 г.) наши студенти във Франция, или за 1829 (данни за 2012 г.) в Австрия, още по-малко за 257 (данни за 2012 г.) в Швейцария. Това обаче едва ли ще спре управляващите политици да крещят "Да върнем младите".
А ще ги върнат ли? Мижи да те лажем...