18 Ноември 2024понеделник20:04 ч.

Мнение

Федерализиране или разделяне на Украйна?

Това са двете разумни възможности при днешната геополитическа ситуация

/ брой: 140

автор:Чавдар Добрев

visibility 4484

Настъплението на САЩ срещу Русия, започнало в края на 90-те години на миналия век, продължава и до днес. Оттогава НАТО се придвижи по всички "фронтове" и азимути към Москва. До 2000 г. САЩ и НАТО успяха да изтласкат Русия от Централна и Източна Европа (в по-малка степен от Балканския полуостров). След това, до 2015 г., "завзеха" Балканите (с изключение на Сърбия) чрез ЕС и Североатлантическия пакт, но това стана благодарение и на позицията на руския елит, според която свръхзадача на Русия е да опазва в зоната на руското влияние и интереси едва ли не само бившите съветски републики.
През онзи период руското ръководство даваше да се разбере, че Русия няма да позволи на никоя държава, камо ли на западна, да пристъпи зоната/сектора на руското влияние (бившите съветски републики), че това е червената линия, ако която Западът наруши, ще получи съкрушителен удар. Въпросът обаче е, че Западът не се съобрази с руските предупреждения. А, от своя страна, ръководствата на отделни постсъветски републики, по статут самостоятелни държави, често не искаха да признаят валидността на обявената от Русия червена линия. Едни от тях водеха открита политика за присъединяване към НАТО, други лавираха между Запада и руския свят, трети изпълняваха коректно ангажиментите си като бивши съветски републики. През това време Русия се опитваше да предотврати лошия за нея развой на нещата чрез засилване на икономическите и военните връзки с постсъветските републики, чрез преговори и кръгли маси, чрез различен тип отбранителни съюзи и пр.
На тази политика на Руската федерация спрямо постсъветските републики - дължа да подчертая - ѝ беше нанесен инфарктен удар през февруари 2014 г., когато в Киев, чрез антидържавен преврат, възглавен от САЩ и тяхната пета колона в Украйна, бяха снети от власт законно избраните президент и парламент на страната.

Нарушавайки договореностите

Украйна да остане "неутрална държава", зона на мира и сътрудничеството между Руската федерация и ЕС, американците преместиха още по на изток т.нар. червена линия, без да се плашат, че Русия би могла да реагира на русофобската им провокация така, както американският президент Кенеди реагира през 60-те години на миналия век във връзка с разположеното в Куба съветско атомно оръжие (Кенеди ултимативно нареди руснаците да изтеглят незабавно ядреното си оръжие или на следващия ден ги чака ядрена война!).
Превратът на Киевския Майдан бе реализиран от над 10 000 украинци, предимно младежи. Тогавашният украински президент Виктор Янукович можеше да предотврати техния "пуч" без намеса на руски войски, която и Русия не искаше да допусне. Но Янукович, вероятно след консултации с Москва (той флиртуваше демонстративно със Запада), предпочете да предаде мирно властта на организаторите на преврата. След което 50-милионна Украйна тръгна ускорено по пътя на хаоса, насилието, бясната русофобия, разпада и упадъка.
Доказано беше на практика: САЩ и Западът не възнамеряват да спазват норми и договори с Руската федерация. Те са решили да провеждат агресивната си политика срещу Русия, Кремъл и Путин дотогава, докато не настанят в Москва марионетно правителство от неолиберален образец. Това бе целта.
Тяхното решение явно е да изкоренят в Украйна руското първоначало и дух (истината, че руснаци и украинци по произход са един народ), превръщайки я в "буре с барут" срещу Руската федерация.
И още, запланувано е днешната русофобска Украйна да се формира върху ценностите и начина на живот в Западна Украйна, върху антируския ѝ опит, в ущърб на Източна Украйна, чието население - векове наред - е аванпост на великоруската политика (вж. повестта "Тарас Булба" на Н.В. Гогол).
Естествено, Вашингтон и Брюксел превъзходно знаят, че днешната единна украинска държава е изкуствено формирование (с рождена дата ХХ век), което рано или късно - в резултат на вътрешни и външни конфликти - ще се разпадне. Че Украйна би могла да има перспективи, ако се федерализира или раздели на три държави, с оглед на дълбоките различия в историческото им и духовно развитие, в бита и нравите, в религията им, в избора Изток - Запад.
При първия вариант - с федерализирането, Украйна запазва статуквото си като държава, но с една съществена промяна - автономните области или републики получават голяма самостоятелност и права.
При втория вариант Украйна се разпада и трансформира в независими държави. Закономерно би било едната от трите държава да обхване проруската Източна Украйна, втората - прозападната Западна Украйна, третата - проунгарската Карпатска Украйна (Централна Украйна е населена сравнително балансирано с руснаци и украинци).
Лабилната реакция на Янукович във връзка със "сдаването" на властта през 2014 г. някак би могла да намери обяснение. Далеч по-необяснимо е как и защо Русия с нейните външно и военно разузнаване не разчете навреме

стратегическата операция

"Украйна". Защо не реагира адекватно, когато още преди преврата Белият дом даде стотици милиони долари (може би милиард) за неговата подготовка, както и за подготовката в съседна Полша на отряди от млади въоръжени украинци? Защо бе допуснато под носа на властта в Киев бандеровци, украинските фашисти и неофашисти, да стягат редици за гражданска война.
В онзи исторически момент (2014 г.) на тотална геополитическа преориентация на православна и славянска Украйна (втора по големина и население бивша съветска република), висшият руски елит прояви прекалена отстъпчивост пред набезите на украинските превратаджии. Тогава бе естествено Крим, населен с етнически руснаци, с неговата руска история и култура, да не пожелае да остане в пределите на прегазената от "пуча" държава. А там, в Севастопол, се намира и най-голямата военноморска база на Русия. Донбас и Луганск намериха сили в себе си да се противопоставят на победилите заговорници, да отстоят руския език и своята духовност. Логичен бе и изборът на населението в Крим чрез референдум да се върне в пределите на Руската федерация. Този референдум е най-"забравяното" нещо от страна на Запада. А Крим се използва като основание за обвинения срещу Русия и за всевъзможни санкции.
Днес САЩ и ЕС строят своята пропаганда върху тезата, че Украйна е постигнала своята истинска независимост на Майдана не чрез преврат, а чрез свободни избори, което е лъжа! Представят руснаците като агресори, анексирали Крим, окупирали Донецк и Луганск. Налагат свръхтежки антируски санкции, съучастват в избиването на хиляди жители на Донбас и Луганск.
Само че реалността е напълно различна от пропагандния модел, налаган от новите господари на Украйна. Понастоящем не Русия, а САЩ владеят и окупират по-голямата част от украинската земя. Вашингтон и отчасти Брюксел командват директно президента и парламента на Украйна. Те превръщат Украйна в полигон за въоръжен сблъсък с руснаците. Налагат омраза между украинци и руснаци. Изкореняват руския език от украинското самосъзнание. Стягат в окови медиите. Разрушават украинската православна църква. Закриват трудови партии като Украинската комунистическа партия. Тероризират партията на проф. Виктор Медведчук "Опозиционна платформа - за Живота", която ратува в парламента за добри отношения с Русия. Арестуват и натикват в затвора видни представители на опозицията. Превърнаха убиеца Бандера в кумир на Украйна. Те ще вкарат след няколко години Украйна в НАТО.
Честно ще си призная: и досега не мога да проумея защо Русия отстъпи (едва ли не изцяло)

Киев на американците

Защо се "примири" с факта на ликвидиране на жизнено важната за руснаците червена линия, свързана с Украйна? Защо премълчава, че тя е ощетената страна, а не САЩ и ЕС. Защо не претендира за решително влияние върху цялото пространство от руско-украинската граница до река Днепър (като частична компенсация)? Минските споразумения са без бъдеще (дори и след срещата Путин - Байдън), не защото са лошо написани. А понеже Украйна няма да ги изпълни, особено в частта за федеративното ѝ устройство.
Наивно би било, ако руснаците (сред тях и висши представители на властта) се надяват все още, че ситуацията с Украйна ще се подобри в недалечно бъдеще, че населението на "единна Украйна" вкупом ще се "осъзнае" и ще възстанови нормалните отношения с Москва. За съжаление, това вече е невъзможно.
С оглед и на световните събития моето мнение е, че конфликтът в Украйна ще постига още по-ожесточени форми и измерения. Въпросът е дали Русия най-после ще изрече на висок глас цялата истина.
А истината е: украинската земя почти изцяло е окупирана от САЩ! В този аспект Русия, така мисля, би трябвало да строи своята политика по отношение на Украйна въз основа на алтернативата: федерализиране или разделяне, при справедливо балансиране на интересите на Русия и на колективния Запад.

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ