"Българският Рокфелер" и днес смайва с делата си

Пенчо Семов. За неговите дела и добрини може да се разказва с часове - и още, и още. От малка чувах това име, свързвах го предимно с факта, че той е сътворил едно от чудесата на Габрово - белия "параход" в гората, в кв. "Дядо Дянко", който днес е болница. Но и представа нямах за другите чудеса, които той е правил през живота си.     

Историята на Пенчо Семов е забележителна,  не само с това как обикновеното момче от село става един от най-заможните и най-прочутите българи, а преди всичко с човешките качества, които той притежава.

Роден е в Цвятковци, близо до Габрово. За година на раждане се приема 1873-а. Началното си образование завършва в родното си село, а после обикаля из страната с баща си, който е търговец на кожи и вълнени платове. Макар и още малък, Пенчо вече говори турски, руски и френски.  

В края на ХIХ в. се венчава за любовта си Аница Талева, но след няколко години го сполетява най-голямата беда - от туберкулоза умират съпругата му и двете им деца! След трагедията се отдава на работа и заедно със своя баща и с брат си основават фабрика, която години наред ще бъде един от основните двигатели на промишлената дейност в града. 

Това е фабриката за вълна и прежди "Иван Семов и синове". Предприемчивият габровец трупа огромни печалби, които инвестира в нови начинания. 

Създава си авторитет сред деловите среди и не след дълго става акционер в 28 акционерни дружества в цяла България - от София, през Габрово, до Варна. Бързо се прочува като изключително инициативен, далновиден, крупен производител - един от най-големите индустриалци в страната. От 1917 г. е председател на Управителния съвет на фабрика "Успех" в Габрово. Синдик и акционер е и на памукотекстилната фабрика "Принц Кирил", негова собственост са и предприятията "Вилата" и "Иван Семов". Бил е председател на Българското търговско параходно дружество във Варна. За да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Никола Гръблев да построи сграда във формата на параход, предназначена в началото за девически пансион. Чак по-късно става известна белодробна болница. 

До днес се говори за човеколюбието и загрижеността на Семов към хората, с които той работи. Естествен човек, много близък до подчинените си, прави безкрайни благодеяния по всички възможни начини. Има общо 15 хил. работници. Знае малките имена на всички! Всеки може спокойно да отиде при него и да сподели свой тежък проблем. Изпраща на собствени разноски в Европа младежи, които да получат образование като текстилни инженери. Много често дава пари на свои работници, за да си купят земя или да си построят къщи. Помага безгранично. Например неведнъж негови служители търсят помощ от фабриканта по лични въпроси - на едни им предстои сватба, други чакат дете, а нямат жилище. На мига Семов решава проблема... Такива примери - много.

Състоянието му се изчислява на чудовищните 1 милиард и 83 милиона български златни лева, които, преизчислени, в наше време се равняват на 10 милиарда! 

Благотворителната му дейност е пословична. Построява училище в родното си село. Купува казино "Бузлуджа" и го превръща в дом на женското  дружество "Майчина грижа". Там дълго време се подвизава известното едноименно кино в града. През 1928 г. създава собствена фондация "Пенчо Семов", на която прехвърля част от имотите си. Според двете му завещания се планира широка благотворителна дейност - създаването на санаториуми, старопиталища, училища... 

В София Семов основава и финансира първия в България приют за бездомни. Безплатни трапезарии за ученици поддържа в Габрово, Варна и Казанлък. Дарява средства за католическия колеж "Свети Августин" в Пловдив, за Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове. 

С лични средства Семов създава фонд за борба с туберкулозата. Дарява 300 000 долара за строежа на корпусите на Аграрния факултет на СУ - днес Аграрен университет в Пловдив. Подпомага и Института по заразни и паразитни болести в столицата. През 1936 г. дарява част от чифлика и вилата си във Варна, където сега се намира почивна станция "Журналист" на СБЖ.

Според изследователите на живота му личните дарения на габровеца възлизат на около 55 милиона лева, а направените чрез фондацията - над 200 милиона! В документ на Министерския съвет от 1950 г. е вписана сумата от даренията на обща стойност 204 162 524 лева - в пари, акции и ценни книжа. 

Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 г. в Габрово, по това време наследството му се оценява на над 10 милиона тогавашни долара! Тези средства и фабриките му са национализирани от новата власт. Малка част от неговите капитали се използват след смъртта му, както той е пожелал приживе. В наши дни част от неговите имоти като "Старопиталище на Пенчо Семов с прилежащия му парк", например изискват поддръжка и сериозен ремонт... и са оставени на произвола на съдбата.   

Мотото на "Българският Рокфелер" и "Най-социалният индустриалец на Балканите", както са го наричали, е "Любов, труд, постоянство"! Той продължава да живее и днес в хилядите добри дела и чудеса, които е направил. Хубаво е повече българи да знаят за тях и да следват примера му! Защото, ако неговото завещание беше изпълнено спрямо волята му, Пенчо Семов щеше да бъде най-големият благодетел и меценат у нас, задминавайки дори бележитите братя Христо и Евлоги Георгиеви!