Българският оксиморонен свят

Продължение от вчерашния брой
 Ако думи като "магистрали", "инфраструктура", "фискална дисциплина", "макроикономическа стабилност" са всекидневно присъстващи в публичното политическо говорене през последните  години, то има такива, които не се споменават. Никога. Все едно феноменът, който обозначават, не съществува. Думата "бедност" е може би най-отбягваната от управляващите заедно с "безработица" и "заетост". България от години носи етикета "най-бедна държава в ЕС". Бедна държава, но някак без бедни и бедност, отбелязала Годината на бедността (2010-а) със седмица, продължила ни повече, ни по-малко от четири дни (27 - 30.09.2010 г.).
Според 92% от българите бедността в страната е широко разпространена (Евробарометър 2010), 

България е на първо място в ЕС

по брой на хората (41%) в тежко финансово състояние и на трето (след Латвия и Румъния) по брой (21%) застрашени от бедност. Линията на бедност е два пъти по-ниска в сравнение с останалите новоприсъединени страни и над десет пъти под тази на старите страни-членки, което я прави особено жестока поради факта, че цените на основни стоки и услуги са почти изравнени със средноевропейските. У нас около 500 000 човека живеят със суми под тази линия, а за други 300 000 месечният доход е едва 136 лева, което ги доближава до нивата на абсолютна бедност на Черния континент (2 USD на ден). Макар и с половин уста вече се говори за "наследствена бедност", а  "работещи бедни" съвсем не е само термин от учебниците по социални науки - 7% от имащите постоянна работа българи са от категорията "бедни", а броят на онези, чиито доходи са спаднали рязко, въпреки че са продължили да работят, е шест пъти по-голям от останалите без работа.
Неглижирайки наличието на екстремна бедност и стряскаща нищета, управляващите поеха ангажимент чрез Националната програма за развитие (за периода 2011 - 2015 г.) и Конвергентната програма (2011 - 2014 г.) до 2013 г. да няма индексация на пенсиите, както и увеличение на компенсацията на заетите лица. И вероятно, за да дадат пореден аргумент за съществуването на оксиморонния свят, скоростно увеличиха възрастта за пенсиониране при наличие на

над 20% безработни младежи

Въпреки че зам.-министър на труда обеща през 2011 г. правителството да приеме национална стратегия за преодоляване на бедността - такава до днес, година и половина преди края на мандата на ГЕРБ, не е факт. И това едва ли е изненадващо на фона на заключение на Световната банка, че с действията си управляващите вместо да намалят ефектите от кризата, са ги засилили, принуждавайки по този начин населението да прибегне до рискови стратегии за оцеляване (самолечение, отказ от закупуване на лекарства), което не попречи  на премиера на най-бедната страна в ЕС от трибуната на ООН (на 23.09.2010 г.) да огласи готовност да изнася по света ноу хау за справяне с бедността.
Ако външен наблюдател се заеме да изчисли размера търговска площ на построените и новоизграждащи се молове на глава от населението, количеството регистрирани луксозни автомобили, броя абонати на мобилните оператори, нищо чудно да реши, че бедните българи са богати. Тук истински богатите обаче привидно често са бедни, срещу имената им в НАП няма внесен нито лев данък, богатството им се появява изненадващо от нищото, понякога без да имат регистриран дори ден трудов стаж, в страната, в която, според премиера, се живее добре, макар да е най-тъжното място на света. По прищевките на оксиморонния свят бедното богатство и богатата бедност са еднакво възможни.

Абонирани за дъното на таблиците

във всевъзможни класации на международни организации, ние, българите, получихме образ на първенец аутсайдер. Първи по последни места или последни по първи. В нашия случай няма особено значение, тъй като и тогава, когато се окажем начело, показателят, по който водим, рядко е повод за гордост. 
България е първа по брой изоставени деца в институции (над 1500 годишно), раждания от майки под 18 г. (между 4000 и 4500 годишно), демографски срив, мозъчна и сърдечна смъртност, обща смъртност (14,2 на 1000 при 9,7 средно за ЕС), болни от кучешка тения (50% от всички регистрирани заболели в ЕС), ниво на младежка безработица, брой напуснали страната специалисти.
Усещането за корупция ("Транспаренси интернешънъл") е повсеместно и ни отрежда челно място сред страните от ЕС, а аргументът "склонност към самобичуване" като опит за обяснение на катастрофиралите антикорупционни лозунги, с които управляващите дойдоха на власт, е неубедителен пред броя на подадените сигнали за корупция (2009 г. - 9325; 2010 г. - 16 353).
Ако изброените първи места не са особено впечатляващи, класациите, в които сме последни, са значително повече - по размер на минимална работна заплата, производителност на труда (Доклад на Комисията по конкурентоспособност), кредитиране на малки и средни предприятия (Евростат), донори на органи (информация на директора на ИА по трансплантации), ползване на противогрипни ваксини, качествено лечение на болни от диабет, качество на здравните услуги, както и по износ на иновативни стоки, управление на отпадъците, продажба на музика в Европа (рейтинг на IFPI), конкурентоспособност на висшето образование, качество на живот и човешко развитие, а по "индекс на развитието" (Отворено общество) делим последните места с Румъния.

Дали чашата е наполовина пълна

или наполовина празна не променя същността на факта, доколкото по-голяма половина не съществува. Гледано през очилата на относителността, ние сме първи по неусвоени средства от фондовете на ЕС и последни по усвоени (според KPMG), в челото по зависими медии и последни по свобода на словото (по данни на Репортери без граница), първи по енергоемкост и последни по енергийна ефективност, първи по брой спортуващи по-рядко от веднъж месечно и последни по масов спорт (Евробарометър).
Въпреки стряскащото положение на първенец аутсайдер в нашия оксиморонен свят липсват масови протести, каквито има в катастрофирала Гърция, където стотици българи работят като "слуги" на фалиралите гърци или като тези в съседна Румъния, с която сме абонирани за дъното на класациите. Тук няма бунт на площадите, няма искания за по-добър живот, за ограничаване на корупцията, наркоманията  или срещу безработицата. Немислимото за други народи - мизерия, нищета, безперспективност, унижения от чиновници, арогантност на политици, за нас, българите, сякаш е придобило статут на модус вивенди.

Омаята на безвремието

е упоила обществото, потънало в хипнотичен сън, провокиран от безкрайно нищослучване, всекидневно нагнетявани страхове, повтаряне на мантрата "търпение" и мъгляви обещания за по-добро Утре. Утре, което никога не идва, понеже подминава аномалии като оксиморонните светове, излъчващи стряскаща прокоба на гробищни паркове. Влакът на българската демокрация, препълнен с ентусиазъм, оптимизъм и надежди, след 22 години пътуване е изоставил част от вагоните на глухи коловози и пъпли по инерция, загубил блясък и скорост. Неподвластно на времето и умората е останало единствено желанието и порива на хиляди хора да се сдобият със запазено място в лимитирания брой купета на властта. Особено в онези с надпис ВИП.
Откровени смешници, опасни фокусници, харизматични спекуланти, имиджови мутри, самонадеяни лумпени, клоуни лаици и управленски алхимици - случайни хора на неслучайни места,  понякога без ценз, често без харизма, зле изразяващи мислите си - всякакви се качваха и слизаха пред смаяните погледи на избирателите, плащащи престоя и пътуването им, без да имат яснота за критериите, по които един или друг кандидат за слава става министър, шеф на агенция, главен секретар или дори депутат. Парадоксално, но даже след 22 години преход, ако за получаването на непрестижно място на младши експерт в администрацията е необходимо задължително явяване на три изпита (биография, тест, интервю), то за ВИП постове в управлението на държавата е достатъчна нечия препоръка,

среща на кръстовище

в училищен двор или обаждане по телефона. Селектираният чрез тази изумително сложна процедура "политически елит" води титанични битки с климатици, откри несъществуващи държави, нови езици, възторжено прокопа стотици метри подземни тунели в търсене на Нещо (така и не се разбра какво), призова ни да не купуваме, да не плащаме данъци и да нахраним журналистите. Ние станахме свидетели на унизителната безпомощност на С. Ганев пред ООН, фиаското на Р. Желева, "дипломатичният език" на Д. Стоянов в европарламента, депутатстването на В. Иванов - Лучано,  "лудориите" на "Мистър 10 процента" и "Мистър гаф", аероскандалите на В. Сидеров, откровението на Н. Неев за държавата, експертността на Калина Илиева, историите със седесарските шутове (Г. Марков), фамозните обяснения за скъпо платени консултации (А. Доган, Цв. Цветанов, Л. Иванов) и прочие, и прочие. 
С времето абсурдите, които ни "забавляваха", се разраснаха неуправляемо. Препускайки пред очите ни по стълбата на властта, политиците ставаха все по-безпогрешни, все по-безнаказани, все по-алчни, все по-отдалечени, все по-арогантни. Тези

колоси на глинени крака

резултат на случайност или добре отиграна ПР-стратегия, прекрачиха границата на приличието, самозабравено съветвайки ни да си сменим чипа, провъзгласявайки ни за лош "матер`ял", "шибан народ", прасета, квичащи в кочината, и кучета, които е добре да се държат на къс повод. Всяко едно от тези "послания" в свят, различен от оксиморонния, щеше да предизвика реакция на масов протест срещу грубия непремерен език, арогантното високомерие и потъпканото достойнство. Тук обаче подобни изказвания, ако не  развеселяват, добавят единствено още тъга към и без това най-тъжното място на планетата.
След 22-годишно препускане от една илюзия към друга България днес е най-бедна в ЕС, но някак без бедни и бедност, с впечатляваща по размери корупция, но без корумпирани, страна с увеличаващи се километри магистрали и намаляващ брой хора, които да ги ползват, с внушителна по размери застроена търговска площ на глава от населението и отсъстващ индустриален и производствен профил, с безброй медии, но без медийна свобода, със стотици партии, но с компрометирано доверие в партийната система; държава, в която инвестициите в бетон са повече и по-важни, отколкото инвестирането в човека; свят, в който обещаваното Утре вече е живяно, а Настоящето е метаморфирало несвършващо Минало. Оксиморон в света на реалното случване.