Признание

"Правете реформи!" "Няма!" Така става, когато едната ръка не знае какво прави другата. Или когато и двете ръце не разполагат с "център", който да изпраща адекватни команди. Първата реплика е на премиера. Каза я по повод професионалния празник на здравните работници. За да си "купи" порция имидж. Втората е на здравния министър. Изрече я в отговор на фактите, които ни убиват: рекордни задължения на болниците, емигриращи стотици млади български лекари, растящ брой на здравно неосигурените, мътни правила за лечение с доплащане от тези, които вече са си платили осигуровки за здраве...
Няколко пъти няколко здравни министри на ГЕРБ почваха и спираха реформата. Едни пари се отпускаха за едни намерения, а след това ставаше ясно, че от тях няма смисъл. Докато всичко не заприлича на поговорката за патето в кълчищата. Безсилието, липсата на визия и прекалената самоувереност оформиха порочния кръг, в който се оказаха управляващите. И нас вкараха в приключение на живот и смърт. Приключение, в което не всеки има възможност да се лекува в болница и при специалист, да си позволи лукса да отиде на лекар, да дочака линейка в дома си, да си купи лекарства.
Моля ви, не ни обещавайте реформа в здравеопазването в следващ мандат на ГЕРБ! Вярваме, че не една, много ще ни предложите. Запазете ги за учебниците, споделете ги с менторите си, проведете опитите с други, на друго място. Оценяваме все пак признанието на здравния ви министър, че не знаете какво да правите и затова оставяте и здравеопазването, и хората, и държавата на самотек.