Незнанието като властова технология

Типично нашенски абсурд тресе правителството. Слава Бойку, че не сме САЩ, защото с подобно незнание или позорно бръщолевене, каквото демонстрират министрите ни, отдавна да сме сринали световните борси, да превъртаме курса на еврото по три пъти на ден или да сме затрили половината човечество.
Примирихме се със словоблудството на управляващите - вчера намаляваме ДДС, днес го увеличаваме, утре пак го намаляваме. Свикнахме и с диаметрално противоположните позиции на двама министри в един и същи ден или на един министър в два различни дни. От последната стенограма на правителственото заседание става ясно, че процедурата за вземане на управленски решения у нас е опростена до примитивизъм, а привидността изцяло е изместила същността.
Управляващите явно не си дават сметка къде се намират. И че периметърът на тяхното говорене и вземане на решения отдавна не е Банкя или беседката на Министерския съвет, където казаните неща са за вътрешна употреба.
Някак преживяхме, че Борисов е по-гол от голия цар, когато дойде на власт. Не знаел финансовото състояние на държавата. Не знаел за заплатите. Не знаел за здравеопазването. Не знаел за договорите с големи фирми. Не знаел как да осигурява приходи в криза. Не знаел за образованието... Сънувал, че карал колело, а на сутринта се качил на него.
Времето обаче минаваше, а незнанието се задълбочаваше. Газова криза тресе страната, с мегапроекти се занимаваме, а премиерът не знаел как се формира цената на синьото гориво... Не знаел и за бонусите, които си раздавали подчинените му...
Синдромът на незнанието се оказа заразителен. В правосъдното министерство дори не изчели присъдите на Братя Галеви, а министър Ковачева без угризение споделя на колегите си и премиера, че във ведомството й така и не разбрали, че съдът е върнал гаранцията на двамата. На последното заседание министрите си глътнаха езиците и за енергийната ефективност. Докато премиерът укорно ги наставлява да карат хората да вземат пари, ни един не дръзва да рече, че милионите засега само на хартия ги има. Не знаят ли, не смеят ли?
България е държава, в която думите са без значение за политическото говорене. Как иначе да си обясним късата премиерска памет с "най-голямата за всички времена" инвестиция у нас. Тази седмица тя е на руската компания "Лукойл" - 1,5 млрд. долара. Преди по-малко от година лично Борисов откри ТЕЦ "AES Гълъбово", като американската инвестиция в централата възлизаше на 1,3 млрд. евро...
Какво да искаме от правителство, за което незнанието е властова технология. Абсурдна, но властова. А благодарение на благоверните медии за незнанието на Борисов и министрите му критични нотки липсват. Всяка некомпетентност придобива благовидна детска наивност. Защото Той е чист, наивен и неизкушен, а незнанието е високо морално качество. За което няма давност. За разлика от "онези неща" от криминалното минало на Бойко Борисов.