Имитиращи продукти

Нямаме вече вяра в нищо - нито в храни, нито в обещания на политици! Станахме крайно недоверчиви! Не вярваме в нищо, не се доверяваме на никого. Много бяхме лъгани и  много си патим от лъжите. Сега, когато ни предстои да си избираме държавен глава, трябва пак да сме особено бдителни! Да си изберем истински президент! Да не гласуваме за "имитиращ" държавен глава! Ген. Румен Радев не говори много и не обещава много. Той е воин и държи на сигурността! А тя днес ни е най-нужна! В това опасно време, когато е трудно да си опазим националните интереси, когато е мъчно да се съхраним като народ, като хора, сигурността ни е спасението. За настоящето и бъдещето на България, за нашето бъдеще, за децата и за внуците си трябва да мислим, когато гласуваме за нов  президент!
Дано този път да не сгрешим! Защото живеем във време, когато "имитиращите продукти" са в нас, около нас, с нас. Имитации всякакви, множат се, заливат ни, с тях се храним, обличаме се, обзавеждаме се и...май и ние заприличваме на "имитация"! А какво е имитацията? Това е наподобяване, фалшификат, подражание, ерзац, копие, заместител, сурогат. Всъщност имитацията е лъжа или, както днес се казва - менте.
Трябва да признаем, че има полезни имитации, които спестяват изсичане на гори, прахосване на продукти, от които се нуждае и природата, и човекът. Такива са имитациите на някои бижута, на дърво, кожа, мрамор и редица други строителни материали. Да се имитират обаче храни, не е редно. Какво е това да имитираш, че се храниш? Да  не получаваш нищо, може да е добре за тези, които искат да изгубят натрупалите им се вредни килограми, но може да се окаже, че пакостят на организма си, че си докарват опасни болести. А за всички ни е особено опасно, когато ерзац храните ни вредят и ни тровят! Днес нашите пазари са залети с имитиращи продукти. За едни се знае, обявени са, а за колко не се знае, не се и подозира - това и дяволът не може да каже. Съветват ни да четем етикетите, но дали там коректно е написано всичко? Дали и етикетите не лъжат? Специалистът, контрольорът по храните трябва да следи, да ни предпазва от такива вредни имитиращи продукти. Там е белята, че се съмняваме и в строгия и сигурен контрол! Непрекъснато ни предупреждават да внимаваме какъв оцет купуваме, защото често "ментето" от оцет не само не е оцет, а си е чиста отрова! Така е и със сиренето, и с маслото, че даже и с хляба наш насъщен! Изобретателите се множат, печалбите от имитиращите продукти се увеличават!
Някога на остров Тасос се е произвеждало чудесно вино, с което и производители, и потребители се славели в цялото Средиземноморие. Вярно е, че климатът на острова благоприятства лозарството, че там гроздето става много сладко и вкусно. А и медът от Тасос бил необичайно сладък и ароматен! Легендите разказват, че сам бог Дионис е поверил тайните на тукашните жители за хубавото вино. Подозирали, че една от строго пазените тайни била добавката на смола от тамошните средиземноморски борове "пинии", но и до днес не се знае как се е получавало това чудно хубаво вино! Как била пазена славата на винопроизводството? Всеки, дръзнал да подправя чистото вино, бил гонен от острова. А в Елада и  в Римската империя е имало тежки наказания за измамни продукти с "марката" на Тасос. Ех, мечти!