Все повече престъпления, все по-ниска разкриваемост

Прокуратурата опроверга твърденията на правителството, че престъпността намалява, а разкриваемостта се увеличава. За година броят на престъпленията е нараснал с 2,8%, като са регистрирани общо 106 659, докато през 2016 г. са били 103 773. През 2017 г. разкриваемостта пък е 43,7% - с 3,9% по-ниска от 2016 г. През изминалата година са разкрити 46 650 престъпления, а през 2016 г. - 49 460. Висок е делът на приключените в срок разследвания, който за 2017 г. е 97,79%, въпреки че и там се отчита спад с 2%. Това са изводите в докладите на прокуратурата за дейността й през двете години, които депутатите приеха вчера след изслушване на главния прокурор Сотир Цацаров. Отложено бе гласуването на докладите за дейността на съдилищата поради отсъствието на шефа на ВКС Лозан Панов. Само ПГ на БСП за България не подкрепи докладите.
От отчетите става ясно, че бавното правораздаване струва по 600 хиляди лв. годишно на бюджета. За двете години Министерството на правосъдието е изплатило 1,155 млн. лв. на потърпевши от забавено правосъдие на база на констатациите на Инспектората към ВСС по 481 споразумения за компенсиране. През този период Инспекторатът е проверил 152 органа на съдебната власт. Отчита се тенденция на увеличаване на висящите дела в последните две години. Проверките в прокуратурите констатират най-често забавено разследване на досъдебни производства и недостатъчен контрол на спрените такива. За 2 години Инспекторатът е разгледал 3975 сигнала на граждани, като при 189 има наличие на забавяне. Основните проблеми в докладите за дейността на ВСС са свързани с измерването на натовареността на магистратите.
Правосъдна реформа реално още няма, а ресорното министерство е бездейно, заяви от трибуната зам.-председателят на ПГ на "БСП за България" Крум Зарков, като обясни защо левицата няма да подкрепи отчетите. "Нито един доклад на ВСС не може да компенсира инертността на Министерството на правосъдието в последната година и половина. Липсват необходимите законодателни инициативи, оставаме на нивото на констатациите. Периодичните събирания на съвета по актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа остава без конкретен резултат. Повечето от ключовите процесуални закони, които влизат в парламента - и в гражданското, и в административното съдопроизводство, са внесени от депутати. Тази дупка в министерството на Цецка Цачева не може да бъде простена. Затова ще се въздържим от подкрепа на тези доклади като политически знак, че за нас съдебната реформа далеч не е приключена, че изисква спешни и конкретни мерки, които да осигурят на съдиите, прокурорите и инспекторите в системата възможност да си вършат работата и най-сетне да започнат да връщат доверието на гражданите в правосъдната система. Това не е само работа на ВСС, прокуратурата и съда. това е работа на политическото мнозинство и за нея трябват идеи и кураж. В сегашната конфигурация на парламента няма нито едното, нито другото", аргументира се Зарков.
Главният прокурор Сотир Цацаров призна от трибуната за два основни проблема при разследването, водещи до забавянията. Единият е свързан с експертизите, тъй като на много места няма съдебни медици, особено в Северозападна България, а Институтът по криминалистика е претрупан. Другият е в кадровото обезпечаване и обучението на полицаите. Липсват и вещи лица, допълни Цацаров.

Главният прокурор Сотир Цацаров обясни пред парламента защо разследванията на престъпления се бавят
Снимка БГНЕС