Вампиромания

"Миналата година - светия, тая година - вампир, догодина - НЛО!" - будалкат се с нас в руски сайт. Открихме мощите на св. Йоан Кръстител и ни завладя тръпка в очакване на тълпи поклонници туристи. Привидяха ни се сънища, че ще забогатеем от вампирска археология. В Созопол изкопаха скелет, лежал 700 години със забит метален кол в гърдите. Знае се, че след археолозите вървят медиите и подире им подтичват туроператорите.
Археолози, следващи указанията на един бивш министър, побързаха да обяснят на човечеството, че тоя с кола ще да е аристократ някакъв, зъл и свиреп властник, та затова хората и след смъртта му се страхували от него и да не вампиряса, го проболи с желязо в сърцето. Божидар Димитров направо заключи, че откопаният бил Кривич, пират с грехове пред созополци. Вампирската сага продължи само след няколко дни: Николай Овчаров изкопа антивампир - в некропола на църквата "Св. Петър и Павел" е открит труп, прикован към земята с четири метални скоби, резултат от ритуал против вампирясване. Съвсем ми се разшириха зениците, като научих, че в Дебелт през 2004 г. са намерени шест вампира от IV-V век. Що грешен народ се е въдел! Скелетът на средновековния пират от Созопол бе положен за показ в НИМ. В Созополския музей засега не го щат, можел да привлече сбирщина на разни окултисти. Но в градските кръчми вече похапвали вампирска пържола и пиели вампирски коктейл.
 Родната вампиромания е позакъсняла - северните ни съседи добре цакат туристите на тая вълна и превърнаха Дракула в рекламно лице на страната си. Уреждат вампирски пътешествия до замъка му в Трансилвания - най-злокобната дестинация. В световното кино кой ли не опита да си поиграе с кръвопийството и ако човек реши да изгледа цялата "вампириада", може да годиняса. Знае се, че звездата на българката Нина Добрев изгря в сериала "Дневниците на вампира". А  българската снаха Елизабет Костова се прослави с роман за Влад Цепеш - Дракула. В Музикалния театър пък може да гледате "Дневникът на Дракула" на балет "Арабеск", където Деян Донков е кръвопиецът, който в края на представлението се разтапя в светлината, каквато е съдбата на всеки вампир. Досетих се, че според народната вяра вампиринът най го е страх от гръмотевица.
 Може да ни плаши вампироманията, но тя е обяснима. Ако питате "вампиролозите", те ще ви рекат, че и днес битуват не само страховете от тия "нечисти духове", но и ритуалите срещу вампирясване. Бъдете спокойни: в родната погребална система са предвидени всички мерки против превъплътяването. От трудовете на Христо Вакарелски и на Иваничка Георгиева става ясно, че тази "игра с мъртвите" не е само българска, имало я на Балканите, сред славянските народи, та чак до Финландия. Та вампирясването е повсеместно.
 Думата "вампир" се среща в старобългарския, странно е, че я има и в Южна Америка и означава "прилеп, който пие кръв от животни". Нашият народ му е дал още имена: плътеник, въпер, лепер, вапир, дракус, тенец (спомнете си Радичков), въркулак, бродник, гробник... От Димитър Маринов знам, че "душите или сенките се оплътват после смъртта на такива лица, които са били изедници и грабители народни, хайдуци и паличи; жени, които са били курви, жени, които са били вещици, бродници, магьосници, билярки, мамници, та с магии са причинявали злини на света." В контингента, податлив към вампирясване, са още самоубийците, падналите убити от куршум, обесените, удавените и посечените, тия, които не са кръстени или са погребани неприкадени или са заровени неокъпани. Нашите предци са му намерили колая - трупът да не излезе от гроба и да не тръгне да прави пакости, защото е грешен и "надут от дявола", му слагат "спони" - промушват го с нож, секира, пирон, железен кол, може и с бодил, трън, глог... Важното е да бъде заклещен, закотвен там. Вампиринът му недин, бъз го е и от вода, от сол, от желязо, от катран и даже от чесън.
Светът, който описа Николай Хайтов, бе засукан, а днешният е побъркан - дай му гадатели, вещери, екстрасенси, бели и черни магии, хороскопи... Сякаш сме в средните векове. На всичкото отгоре свободно бродят вампири, таласъми и караконджули. Малко ли страхове берат хорицата заради несигурността и несретата си, та им  притуряме още зловещите истории за кръвопийци, излезли от мъртвешкия си сън. Но вампирите, които се наплодиха в киното и литературата и с които се плашим, са божи кравички в сравнение с оня вампир глобализатор, наречен за благоприличие "финансов, банков и т.н. капитал", който смуче безжалостно кръвчицата на трудовите хора, а и на цели народи. Тая финансова капиталистическа хидра за разлика от редовия вампир добре знае какво прави, но и тя е оплътнена и вкоравена от Сатаната.