Среща с политик

Илия Гатев

Здравей! Имаш ли малко време? Трябва да поговорим! Добре, ще седнем за малко. Ти излъга, приятелю! Да, мен и всички останали. Може би не си забелязал? Или съжаляваш, но такъв е животът? Това е човешко, нали? Но кой ще ти прости - Бог ли? Ще трябва да ти простят онези хора, които повярваха, че си един от тях, че и ти имаш кредити и живееш с майка си и баща си. Да ти простят, за да ги излъжеш пак, за да блеснеш след година по нашите екрани. Но те не искат, те са уморени, два формата на ВИП брадър са прекалено много за един сезон. Не, не преувеличавам, нито съм пил. Нямаш време, но трябва да ме изслушаш, аз вече не ти мисля доброто, но въпреки това, ще кажа със съжаление към теб - махай се от нашия живот! Знам, че си бил полезен, но не на нас, беше полезен на дебелите вратове, на гейовете, но не и на нас. Да, опитвахме се да говорим, спомняш ли си, тогава ни каза, че Европейският съюз ще се погрижи за всичко.
Но какво значение имат пътищата и борбата с престъпността, когато ние умираме без време в болниците, страдаме от високо кръвно, а децата ни са хулигани или хакери, в най-лошия случай наркомани. Какво значение има развитието на селското стопанство, когато купуваме турски домати и гръцки краставици и наследствените ни земи пустеят. Да, ние може би не сме работливи като теб. Но знаеш ли каква е работата там? Колко плащат? Не, приятелю! На годината един път. Не, да се върнем на темата. Какво значение имаха думите ти за борбата с корупцията, когато на един държавен документ се нареждат 10-15 подписа и се чака с месеци някакво решение. Какво значение имат потребителите за теб, когато цените на някои храни - заместители на истинските, превишават средноевропейските, а мобилните разговори тук са най-скъпи в Европа. Да, примерът сигурно е глупав, не е най-добрият, но ми кажи какво значение за теб има демокрацията и гражданското общество, когато полицията ни, репресивният орган на държавата, на глава от населението е най-многобройна в Европа и какво влагаш в понятието "сигурността на държавата", когато армията ни се събира на един неголям стадион. Да, бе, знам, че е виновен този преди теб и този по преди теб, това го знаем. Но ние не искаме този след теб да каже същото за теб. Просто, защото сме го чували, омръзна ни! Това е като да ти дадат развалено дистанционно за телевизор, с което уж сменяш канала, а се връща една и съща програма, една и съща до втръсване. Да, вярно, че понякога ни мързи да сменим ръчно или да изключим тъпия телевизор.
Това сравнение го направих, защото ти живееш в телевизията, как да е, ти говориш повече от водещия, някои хора от квартала си мислят, че ти плащат оттам. Те, телевизиите, имат полза от теб, колкото повече лъжеше, повече от нас те слушаха, повече се гледаше и телевизията. Все едно да помагаш да се продадат дъвките или пастата за зъби, които се рекламираха там. Та, пак ти казвам - махай се! Време ти е! Защо не си подаде оставката, когато те хванаха да караш пил? Защо не се махна още, когато по твоя вина загинаха хора в горящ влак? Защо не си отиде, когато заради теб полицаи пребиха невинно семейство? Или пък тогава, когато те хванаха да се срещаш с хора от престъпния свят? Защото си поел ангажимент пред сериозни хора, които ние не познаваме. Интересно, пред кои? Тези, които те завъртяха в телевизиите ли? Или тези, които ти дадоха пари, за да си купиш апартаментите? Не бяхме ли ние хората, бе? Не? Ние, които те избрахме...