Срамът е по-силен от страха

Кулоарите на парламента още помнят смразяващия страх у новоизлюпените депутати-гербери, които не смееха дори до тоалетна да изтичат преди почивката. Колегите им ветерани си разказваха като виц как преданите на Б.Б. народни избраници се презапасяват с минерална водичка в пленарна зала, защото не знаят кога Цецка ще им даде знак, че могат да се разтъпчат.
Свъсеният поглед на Искра Фидосова пък и досега кара по-крехките души да потръпват, когато върви гласуване на поредния законопроект. Всички гербери гласуваха като един, по команда и без да му мислят. Всички рано-рано изпълваха своята половина в пленарна зала, а при парламентарния контрол бурно и ентусиазирано подкрепяха своите министри-полубогове.
Страхът движеше парламентарната група на ГЕРБ като смазана машина през първата година от мандата на това НС. Ясно бе, че всички рапортуват и изпълняват по команда, предани на вожда. Без неговото величие и ослепителна пътеводна светлина нямаше никога да стъпят на жълтите павета. 
Пропукването в редиците на казармената група не закъсня. Първо започнаха отсъствията от заседания на комисии. Дали мързелът вземаше връх над страха, или пък се роди срамът от абсурдните закони на това правителство. Все повече от депутатите на ГЕРБ странно се разболяваха точно в дните, когато скандални проекти минаваха през комисия. Други вече по-смело шепнеха на колеги, гневно шокирани от цирка, в който сами са се вкарали. Появиха се и първите явни разцепления в редиците на ПГ. Медиите бързо провидяха скандали между верните на Цв.Цв. структури и личните приятели на Б.Б. от тепиха и футболното игрище.
Страхът и преклонението пред премиера-божество бавно, но сигурно отстъпиха място на разума и дори на съвестта. Срамът от собствените поразии и от собствените закони, които затриват цяла държава, все по-често кара герберите изобщо да не влизат в пленарна зала. Мисълта все пак се прокрадва в главите им и заслеплението от Б.Б. изчезва.
Две години по-късно кворумът вече е по-крехък от порцеланова чинийка, а самите гербери дори не трепват пред заплахите на Красимир Велчев, че ще глобява за отсъствия. Парламентарното кафе се пука по шевовете, докато залата кънти полупразна и предстои гласуването на важен закон. Срамът вече е по-силен от страха.
Първото голямо пропукване бе в началото на юли, когато герберите бламираха собствения си правосъден министър. Скандалният законопроект за отнемане на имущество, придобито при престъпна дейност, така и не мина. Въпреки че Маргарита Попова лично дойде да го защитава от трибуната. Само за два часа вчера три пъти мнозинството не успяваше да гарантира кворум. При това за собствени закони. И вече никой не се заблуждава, че гафовете са от мързел, недоглеждане или объркване. 
Просто срамът е по-силен от страха.