Политическа зима

Върху смъртния одър на престъпленията си, покрита през глава с одрипавялата многоцветна завивка на национализма и демокрацията, старата буржоазна блудница зъзне и тръпне под мразовития лъх на своята политическа зима. От изток до запад, от полюс до полюс земята е скована от остър финансов и икономически студ и върху ледовете от замръзнала човешка кръв скъпотията и гладът развихрят своя смъртоносен валс. С хиляди камшици на безработицата те гонят пред себе си бездомните и гладни тълпи и шибат, безмилостно шибат посинелите, кървави меса...
Тези редове не са писани днес. Отпечатани са на 10 декември 1921 г. във в. "Народна армия". Текстът носи подписа на Христо Смирненски. Заглавието му е "Политическа зима" и, както е модно да се казва сега, написаното е римейк на знаменития памфлет на Ботйова, публикуван във в. "Знаме" на 2 март 1875 г.
Как всичко се повтаря. Нима днес "земята не е скована от остър финансов и икономически студ", нима скъпотията и гладът не развихрят "своя смъртоносен валс", нима "хилядите камшици на безработицата" не "гонят пред себе си бездомните и гладни тълпи". С тази разлика, че докато на Запад "старата буржоазна блудница" знае и едно, и друго, тя е опитна, веща, отдавна натрупала лой и хитро преде преждата на световните интриги, то нашата блудница е мутреса - дръзка, нахална и млада, тя е перверзна и вероломна, няма мило и драго, род и родина, нито пък морални спирачки.
А нима не тръпнем всички "под мразовития дъх на политическата зима". Борисовата зима не ни обещава нищо друго, освен мизерия, мраз и мерзост. Отрязаха пенсионерите за коледни добавки. Тая ламя, магистралата, ги изяде. Васко Жеков в новия си роман "Закуска за щрауси" пише: "Скоростта е животът на магистралата... тя акъл няма, памет няма, как да има тогава благодарност." Забавили са се европейските пари за пътищата. Завайкали сме се за гърците, в тяхната държава "пред фалит" минималната пенсия е по-висока от максималната във "финансово стабилната" България, техните "нагли старци, излезли на припек", ще си получат по 400 евро добавка за Коледа, а на нашите - среден пръст.  Сега ни обучават как да си изчисляваме пенсията от април. Приятна залисия в очакване на благоволението Дянково. След като три години ГЕРБ замразяваше пенсиите, инфлацията, която е между 12 и 13%, отдавна е изплюскала обещаното повишение. Но и след него ще си останем с най-ниските пенсии в Европа. А има толкова много бездомни и безхлебни люде у нас - тия, които спят в кашони, или тия, които нямат 17 лв. за еднократно боцване със спасително лекарство и избират смъртта.
А у нас предколедно цените растат. А и намаления някакви да има, и те не са по джоба на хорицата. Едва ли ще ги стопли мисълта, че е било време, когато са имали какво да сложат на празничната трапеза. Спомените не хранят. Целият народ стремително върви към бедността. Преди време написах, че 1 600 000 души са под чертата на бедността, т.е. лишени от основни материални блага (летвата е 213,61 лв., щем, не щем, вече се е вдигнала), а оня ден излезе, че те вече са станали 1 660 000. А според новия доклад на Евростат 49 на сто у нас са на прага на бедността. А тоя праг лесно се прекрачва. Тия хора не могат да си платят битовите сметки - парно, ток, вода, смет, данъци. Безработицата е 12,6%, вече 650 000 души останаха без препитание, а колко работещи не си получават заплатите месеци наред. Чет нямат. Нашият народ е не само най-бедният, но и най-болният, защото е недохранен и живее в сиромашия, стрес и студ. Защо не си признаем най-сетне, че сме най-несоциалната държава. Това е парадокс за страна със социална Конституция, но пък и с Конституционен съд, в който вкарат хора от кол и въже.
А Дянков ни прави на кьорави и глухи: "Българите не знаят, че живеят по-добре." Така показвали данните му. Борисов призна, че имало и живот на вересия, но никога не сме били по-богати. Ала България била остров на стабилността. Да беше жив дядо ми Тодор Бен Коруолу, би казал: "Да ти пикая на стабилността!" А Левон Хампарцумян се изръси: "Годината е трудна само в главите на тези, които трудно се справят с живота." Човек като тоя банкер, който взема сто хиляди на месец, изглежда като Хайтовия герой от "Засукан свят", видял се с пари: "Друго стъпваш, инак се кашляш - дълго и дебело, а докато ти се кашляш, другите те слушат и мълчат. Кашлянето ти става дълго, крачката ти става дълга, ами все да прекрачваш: и хората, и хайваните, и къщите, и барчините биля."
И тия наглеци, прекрачили народа, като Ботевия патриотин от "Политическа зима", ще да си рекат: "Да попитаме жената си или своя мозъчен ревматизъм изминала ли е зимата, превалила ли е нощта."