Задава се недостиг на храни

Блумбърг

В селскостопанските райони на Украйна складовете са пълни с 15 милиона тона царевица от есенната реколта. По-голямата част от това количество вече трябваше да се продава на световните пазари. Запасите представляват около половината от царевицата, която Украйна се очакваше да изнесе за сезона. Заради руската инвазия в страната обаче, те стават все по-трудно достъпни за купувачите. Тази ситуация дава представа за сътресенията, които войната в Украйна предизвика в глобалната търговия със зърнени храни, възлизаща на 120 милиарда долара.
Още преди конфликта тя изпитваше проблеми заради нарушената верига на доставки, бързо нарастващите цени на корабните превози и лошите метеорологични условия. Сега пазарните участници се подготвят за нови катаклизми, тъй като доставките от Украйна и Русия, които заедно генерират около една четвърт от световната търговия със зърнени и житни култури, стават все по-сложни. А за някои от вносителите това може да означава и недостиг на хранителни продукти.

Преди атаката на Русия

украинската царевица щеше да стигне с влакове до черноморските пристанища, като Одеса и Николаев, откъдето щеше да бъде натоварена на кораби, пътуващи за Азия и Европа. Но тези пристанища в момента са затворени, което означава, че единственият коридор за износ остава железопътният транспорт през Румъния и Полша. Има и допълнително затруднение - колелата на вагоните трябва да се сменят на границата, защото, за разлика от европейските релси, украинските вагони се движат по по-широки коловози от съветската епоха.
"Железниците не са предвидени за износ на зърно. Това прави цялата логистика много скъпа и неефективна, а също и много бавна", коментира пред Блумбърг заместник-председателят на Украинския клуб за агробизнес Катерина Рибаченко.
Украйна е един от най-големите износители на царевица, пшеница и слънчогледово масло в света, но в момента почти цялата й търговия е в застой. Износът на зърно в момента е ограничен до 500 000 тона на месец, в сравнение с близо 5 милиона тона преди войната. Това носи загуби от 1,5 милиарда долара, показват данните на Министерството на земеделието на страната.
Реколтата от Русия, която е най-големият износител на пшеница в света, все още е достъпна, но остават въпросителните относно доставката и плащането на бъдещите товари. Прекъсванията в търговията със зърнени и маслодайни култури, които са основни продукти за милиарди хора и животни по света, водят до покачване на цените.
Страните, които се страхуват от потенциален недостиг на храна, се опитват да намерят алтернативни доставчици и сключват нови сделки, пише още изданието.
Индия, която в миналото продаваше пшеницата си основно у дома, благодарение на определена от правителството преференциална цена, вече излиза и на експортния пазар, предлагайки рекордни количества в цяла Азия.
Износът на пшеница от Бразилия през първите три месеца на тази година далеч надмина този за цялата 2021 г. Товари с царевица от САЩ се насочват към Испания за първи път в последните четири години. А Египет обмисля замяна на торове за румънско зърно и води преговори за внос на пшеница от Аржентина.
Но дори и тези усилия може да не се окажат достатъчни, смята Дан Басе, който е президент на компанията за селскостопански проучвания AgResource. "Можем да разместим част от веригите на доставка. Но ако конфликтът продължи до лятото, когато износът на пшеница от Черно море обикновено се ускорява, тогава светът ще започне да се сблъсква с проблеми и ще станат ясни всички недостатъци", коментира Басе.

Алтернативните доставки

на зърнени и житни култури са по-скъпи, транспортирането им е по-бавно и качеството им е различно, което допълнително ускорява инфлацията на хранителите продукти. Световните доставки вече намаляват заради редица други проблеми - сушата в Канада и Бразилия, блокирането на транспорта в някои части от света, рекордното натоварване на железопътните линии в САЩ и стачкуващите шофьори на камиони в Испания.
Допълнителният шок от войната доведе до рекордно поскъпване на селскостопанските суровини, като фючърсите на царевица и пшеница в Чикаго се повишиха с повече от 20% от началото на тази година.
Организацията на обединените нации предупреди, че цените на храните, които вече са на рекордно високо ниво, могат да се повишат с още до 22%. Сериозният спад в износа на зърнени и житни култури от Черноморския регион може да остави още 13.1 милиона души недохранени и да задълбочи проблемите с прехраната в свят, който все още се възстановява от последиците от пандемията.
Някои правителства ограничават търговията, за да противодействат на поскъпването на храните. Сърбия - деветият по големина доставчик на царевица, временно забрани износа. Аржентина и Индонезия увеличиха данъците върху експорта на растително масло, а Казахстан планира да ограничи доставките на пшеница.
Световната търговия със зърно, без да се включва оризът, може да се свие с 12 милиона тона този сезон, което би било

най-силния спад за последното десетилетие

изчислява Международният съвет по зърното. Междувременно вносителите отменят ограниченията, за да получат зърно от повече доставчици. Испания, която е вторият най-голям купувач на царевица от Украйна, облекчи правилата за използването на пестициди, за да позволи внос на фуражи от Аржентина и Бразилия. Страната получи 145 000 тона от САЩ през март, което беше първата доставка оттам от 2018 г. насам.
Китай - друг основен клиент на украинските производители на царевица, също увеличава американските покупки.
Италианската индустриална група Assalzoo заяви, че някои животновъди вече унищожават стадата си заради липсата на фуражи. Страната получава повече от 5 милиона тона царевица годишно от чужбина, а производителите се борят да плащат сметките си, тъй като цената на зърното скача с рекордно високи темпове, казва изпълнителният директор на Assalzoo Джулио Усаи. "Животновъдите не получават почти никакви доставки нито от Русия, нито от Украйна поради морската блокада в Черно море. Полагат се усилия за доставка от Америка, но процесът ще отнеме време. Следващите засегнати ще са свиневъдите", казва той.

Вносителите от Северна Африка

и Близкия изток са особено зависими от руските и украинските доставки и се борят с намирането на алтернативи. Алжир, който започна да внася черноморска пшеница едва миналата година, вече се връща към френските доставки.
Египет, който е най-големият вносител на пшеница в света и разчита на Русия и Украйна за 80% от вноса, е принуден да намали покупките, тъй като цените растат. В същото време страната поддържа програма за субсидиране на производството на хляб, за да облекчи инфлационния натиск върху потребителите.
За момента няма признаци, че проблемите с предлагането скоро ще бъдат разрешени. По тази причина Rabobank прогнозира през март, че фючърсите на пшеницата ще поскъпнат средно с 11 долара за бушел (1 бушел се равнява на 25,4 килограма) до края на годината, а царевицата - с около 7,75 долара за бушел. Това е увеличение от поне 30% в сравнение с края на 2021 г.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви пред холандските депутати, че руснаците "правят всичко, за да разрушат селскостопанския потенциал на неговата страна и да провокират продоволствена криза не само в Украйна, но и в света". Зеленски твърди също, че руските войски са поставили противопехотни мини в полетата и са унищожили селскостопанското оборудване.

Profit.bg