Псувните

Нашенец звъни по телефона: "Ало, Енергото ли е?" Отсреща чува глас: "Не, "Топлофикация" е..." "И на вас да ви таковам майката!" "Таковам" е за благоприличие, а той си е рекъл баш както си е. Вицът е брадат, но все пак е в демокрацията заченат, щото в соца имаше други неща за псуване, а нямаше защо да ругаем, и то на майка, тока, парното и водата, за които брояхме дребни пари.
Тази пролет разбунената улица показа кукиш на властта. И тегли не само по една на всички и на всичко, дори на собствения си живот. Сетих се за една историйка на Станислав Сивриев: Стрико Насо върви след магарето, натоварено с дърва, по нанадолнището към Гела, говори си сам. "То не беше говор като говор, а псуване. Небето, планината и магарето му бяха свидетели - аз не влизах в сметката. Псуването му бе неописуемо творчество и жалко, че не може да се публикува". "Слушай, Сивриюв! Да има как, ще хвана гюнлюкчия да пцова дене и нъще...", рекъл той. Много ще да му се е събрало на тоя стриковец, щом е готов да наеме надничар да псува вместо него...
 Найден Шейтанов нарича псувнята клетва чрез пол, заклинание, чиято граница географски е очертана както следва: западно от линията Фиуме - Петроград се намира Европа без сексоклетва, а източно - с този род злословие. И разказва за нашенец, който се върнал бързо от Виена, защото там "нито имало кого да напсува, нито се намерил някой да го напсува". Сега американските филми ни убеждават, че и на Запад щедро ръсят мръсотиите. Жените у нас не псували (в наше време опровергават това твърдение), те кълнели, но знаят, че както псувнята, така и клетвата не постигат. "Мъжки псувни, женски клетви дърво не изсушават" - казва пословицата. Писателят Любомир Котев пише: "Българинът не псува злобно, а за разтуха, за него псувнята е начин на изразяване, някакъв нюанс, който обагря речта, без да я прави зла и разрушителна. Изразяваме се по-живописно псувайки, а недоизказаността, не във фразата, а в мислите, непременно завършва с псувня, макар и неизречена. Псуващият българин не бива да разбираме буквално, защото псувнята за нас е метафора". Казват, че турчинът можеш да го биеш, той ще изтърпи боя и няма да ти се разсърди. Няма да ти прости, ако го напсуваш. Българинът пък няма да се засегне, ако го псуваш, ще си каже на ум "дума дупка не прави". Пази боже обаче да посегнеш да го биеш. Сърбите са по-гнусни в устата, както казва един герой на Цани Гинчев. Антон Страшимиров написа, че българите са единственият народ на Балканите, който не псува на вяра. Бог, светците и религиозните символи у нас са защитена територия в този ругателен речеви акт.
Народецът псува, когато е ядосан, когато е учуден, когато е радостен, когато иска да покаже характер, от разтуха и умиление, а за някои то си е вкоренен навик, псувнята му е все на устата, завършек на всяка фраза. Тя може да бъде и случайно изтървана хула от дълго таена обида. Акад. Александър Балан съобщава, че е бил подтикнат към "устопсувни мръснословия", тъй като "са злигорчили душепокоя му". Всяка заран в селото, което често обитавам, чувам заканите, които говедарят сипе към "майките" на кравите. Същото полово заклинание той отправя и към дъжда, който руква отведнъж, към тръна, на който се закачва дрехата му, дори към лайното, което не е видял и е настъпил. Станало е идиом словосъчетанието "псува като каруцар". Днес тази чест имат шофьорите на таксита, псуването им е ритуал - дълги и цветущи псувни срещу дупките по пътя или срещу колега, изпреварващ ги неправилно, пък и по-обобщаващи тлъсти ругатни срещу властта.  Щедро се псува по спортните терени, има и ярка "българска следа", Стоичков и там се "увековечи".
Ясно е, че "устопсувните мръснословия" са си простотия, но като езиков факт са и огледало на народната самобитност, та не знам дали да ги осъждам или да ги подмина. Щото в други страни водят война с тях - в Брюксел глобяват за обиден език на улицата, в Русия има закон срещу мръсните думи в медиите, забраниха псувните на сръбските депутати в Скупщината, във "Формула 1" наказват жестоко за фриволен език. И тъкмо се бях наточил да призова да поспрем с тая простотия, науката ме възпря. Учени не откъде да е, а от Кеймбридж откриха, че псувните облекчават стреса и отпускат душата, дори имали болкоуспокояващ ефект. Естествено те ни съветват като цивилизовани хора да си контролираме думите в обществото и пред децата си, но е здравословно да "изпуснем парата" в някоя кръчма сред приятели на чаша бира и без да му мислим много, да теглим "майна" на всичко, което ни яде отвътре. А за капак изследователи от Монреал доказаха, че птичето послание "чик-чирик" било жива псувня, сходна с "монолозите" на каруцарите. Сиреч и природата псува.