Надиграване със Селското хоро в Перник

Юлия КУЛИНСКА

Пъстра феерия от костюми, изящни трели от гайди, гъдулки и кавали, жизнерадостни думкания на тъпани огласиха  Перник в навечерието на Великден. В празника на красотата и българщината се превърна надиграването "Дръж се земьо, граовец те гази", организиран от сдружение "Локално наследство", което се проведе в Двореца на културата. С танци и хора 500 игротворци  отпразнуваха вписването на традиционното Селско хоро в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство. Празникът е финансиран от Национален фонд "Култура" по програма Подкрепа на частни организации в областта на любителското изкуство/сесия 2021".
 Гости на празника бяха кметът на Община Перник Станислав Владимиров и екипът му, посланиците на Монголия, Сърбия и Палестина - Лхагвасурен Саянаа, Желко Йович и д-р Ал Мадбух, почетният консул на Малта Борислав Боянов, първият секретар на белгийското посолство Виен Де Вутерс Д`Оплиентер и директорът на полския културен институт и втори секретар на полското посолство Ивона Якушко-Дудка.
 "Нашето граовско хоро идва от дълбините на времето и носи послание към бъдещето. То е онази невидима сила, която сродява поколенията и вдъхва жизнерадост в ежедневието. Традицията живее с неговата музика, празниците не минават без неговия ритъм. Селското хоро е музикалната емблема на Граово, то е част от перничани. Когато чуеш граовското, когато се залюлееш в неговия ритъм, ти ставаш друг човек - прероден, възвисен, зареден с енергия", заяви Владимиров при откриването на надпреварата. Преди празника представителите на дипломатическите мисии посетиха и подземния минен музей, който е част от визията на общината за развитието на туризма в града ни.
Селското хоро, популярно още като Граовско хоро, е един от най-жизнените елементи на нематериалното културно наследство в региона. Танцът е неизменна част от празничната култура на региона. Изпълнява се на лични, семейни, селищни и други празници. "Хорото е  жизнено, наситено е с много темперамент, динамика и ритмичност. Той се играе на пояс, затова и организаторите са изработили специални играорки или коланчета", обясни Владимир Русев от сдружение "Локално наследство". По-смелите от публиката също получиха  поясчета, с които се включиха в надиграването.
Организаторите си бяха поставили за цел да покажат приемствеността  между поколенията и локалните особености на различните селищни общности при изпълнението на хорото. Предвижда се празникът да се превърне в традиционна проява като в следващите години в нея се включат и творчески състави от цялата страна.
   

Хорото е сред "Живи човешки съкровища"

Традиционното за Пернишкия край селско хоро стана част от системата "Живи човешки съкровища. Това беше  удостоверено с почетния ранг на официална церемония в Министерството на културата тази година. Това е вторият обичай в пернишко след "Сурва", който става част от най-престижната листа за нематериално културно наследство в България.
Кандидатурата на хорото беше подготвена и представена от Сдружение с нестопанска цел "Локално наследство" и е част от елемента "Традиционно танцуване и традиционни детски игри". Сдружението печели одобрението на комисията с документация, филм с продължителност от близо 9 минути и 103 снимки на хартиен и електронен носител.
Селското хоро е важен елемент от празничната култура на област Перник и по-конкретно общините Брезник, Трън, Перник, Земен и Радомир, които са групови носители на кандидатурата. Народният танц се изпълнява винаги на лични, семейни, селищни и друг тип празници, отличава се с жизненост, темперамент, динамика и изключителна ритмичност. "Граовското хоро" изисква лекота на движенията, пъргавина и скокливост и показва приемственост между поколенията.

Танците в Граово са като ярки картини на художник

Танците от Граово, и особено мъжките, са с ярко очертани стилни и характерни белези и се отличават с разнообразие и изключително трудни елементи. Типични примери в това отношение са мъжките "леси" в такт 2/4 - "Брезнишко", "Вискярско", "Зидарско", "Дивотинско", "Кладнишко", "Бучинско" и  други. Всяко от тези хора има нещо ярко, отличаващо го от другите, и същевременно притежава стилните белези на граовския танц.

В бавните части на "лесите" са съчетани широтата на движенията с краткотрайни приситвания, граовки и прескоци, кръгови движения на ходилата и колената с участие на тялото, което допълва общото впечатление за една изключителна пъргавина и лекота в краката. Често пъти спокойната на вид игра се насича на акцентувани прескоци вляво и вдясно, подчертани с малки навеждания на тялото, които внасят голямо разнообразие в поредицата от движения и са като ярките тонове в картината на художник.
При някои от тези хора мъжете съпровождат играта си с песен - "Зидарско", "Садовишко", "Вискярско" и други. Винаги след бавната част следва живо заиграване, което става все по-бързо и динамично. В него танцуващите набират много настроение и с голямо майсторство и ловкост изпълняват трудните движения. Особено характерни, подчертаващи емоционалното състояние на граовеца при танцуване са специфичните подвиквания, колективните "подръмжавания", които са "солта" и "пиперът" на граовския танц.  

В Граово на "танеца" на "лесата" се залавят най-добрите играчи, защото се смята, че за тях е чест да се заловят на него и да покажат майсторството си. Често танцът е съпроводен к подвиквания "А сега!", "Ашшш", "У бре!", "Ха сега!" и други.    
Жените все още съхраняват традицията да играят предимно на песен. Това са главно хора в размер 2/4, като например "Дойне, моме", "Дос Доне ле", "Недица ле, бела Надо", които са варианти на "Селското.   Играят се в умерено, до живо темпо. Тук разпространение има и женската игра "Разминушка", която в някои селища се нарича "У трапезу", защото се играела на сватбената трапеза пред кума.
Смесените хора се играят на песен или инструментален съпровод. Когато хорото е на песен, пеят само жените. Най-известните хора в Граово са "Селското",  "Брезнишко мъжко хоро", "Бера", "Кошаревско", "Витановско", "Кладнишко", "Дивотинско", "Мъжко бучинско хоро", "Пиперевка", "Зидарско", "Рипна маца", "Садовишко", "Вискярско", "Лиле, Лиле", "Петрунио", "Разминушка" и други.