Надежда за малкия човек

* В постановката си "Лодка в гората" Мариус Куркински ни среща с много добрите, много чистите, много скромните хора
* Вярвай в оправянето на света, въпреки всички "доказателства" на историята в обратното - тази мисъл на Николай Хайтов е духовното мото на представлението


За Мариус Куркински Николай Хайтов е "голям писател, запаметяващ с дарбата си нашето минало. А миналото е памет за живия, бъдещ човек. Николай Хайтов с неговия светъл интелект подарява чудна информация за спомените и събитията на нашия хубав народ." След впечатляващия с духовната си енергия и проникновеност моноспектакъл "Сътресение", сега Мариус Куркински поставя на сцената на Малък градски театър "Зад канала" Хайтовия триптих "Пътеки", "Лодка в гората" и "Кучета". Три драматични произведения, три самостоятелни пиеси, но обединени от една идея. Една триизмерна идея, според режисьора, чиито тематични координати са: 1. Човекът срещу системата; 2. Човекът и любовта; 3. Любовта, която възкресява човека за борба в името на по-добър свят.
Показателен за чувствителността и рефлективността на режисьора е самият факт, че е посегнал към театралния триптих на Хайтов сега, когато никак не е модерно да се разказват истории за селяни, за обикновени честни, тихи, но и гневни и търсещи истината и любовта хора. Във виждането на Мариус Куркински героите на Хайтов не са просто хора, които умеят да слушат гласа на дърветата и гората, да страдат с болките на животните и природата, да имат свои истински и поетични мечти, а и хора, които дълбоко в себе си търсят смисъла и светлината на живота, истината и мъката да бъдеш човек. Такъв е Влашо на Антоний Аргиров - обущарят, който строи пътища и се изправя срещу бюрократа на Симеон Бончев в "Пътеки". Такава е крехката и силна Гина на Луиза Григорова, която среща Марин на Иво Аръков в гората и двамата замечтават да плават в самотна лодка в морето. Такъв е и овчарят Мильо Бузата на Александър Кадиев в "Кучета", който надиграва с мечтите и емоциите си примирилите се и отказалите се персонажи на Владимир Димитров и Александър Димов.
В спектакъла на Мариус Куркински, толкова искрен в обичта си и толкова премислен в посланията си, витае и се налага като съдбовно важно внушение повелята на Николай Хайтов: "Обичай хората въпреки техните грехове и се опитвай да откриеш в тях неповторимото, красивото, човечното, чудесното. Ако не го откриеш - измисли го!" Впечатляващата с поетичността си сценография е на Петя Стойкова, музиката е написал Мартин Каров.

Гина на Луиза Григорова и Марин на Иво Аръков в "Лодка в гората"

Бузата на Александър Кадиев и Начо на Владимир Димитров в "Кучета"