Изкуството - безкраен опус, създаван от личности

Вече години наред се налага тенденцията, както в чужбина, така и у нас, към големоформатната живопис. Някакси е по-ефектно, по-убедително е, когато закачиш платно, което да заеме колкото е възможно по-голяма площ върху стената. Напук на логиката, че когато поставиш един свой малък проблем върху прекалено голям формат, резултатът се доближава до банална и обезценена тапетна измислица.  
"Опус 41" е названието на колективната изложба, представена в арт галерия "Париж-Москва", която е доказателство, че невинаги размерът има значение в изкуството. Съставена бе от творби, които са достойни не с размерите си, а с чисто естетическата си стойност.
В експозицията бяха представени творби от Васил Петров, Владимир Пенев, Георги Попов, Евгени Велев, Иван Кънев, Мариана Кушева, Милена Йоич, Николай Янакиев, Огнян Читаков, Ради Неделчев, Светлин Ненов, Стамен Касабов, повечето от които са вече познати на посетителите на галерията. Всеки от тях е построил своя самотен път на изкуство, който, в края на краищата, води към душата на всеки от нас. Светлин Ненов е постигнал този път, стремейки се към успокояващото въздействие на човешкото тяло в търсенето си на духовните измерения както в изкуството, така и в живота.
В платната си Георги Попов се стреми да изплете тънка мрежа от отношения като живота, който според него е обмяна на субстанции, които се подкрепят взаимно. Авторът носи съзнанието, че един индивид, бил той предмет или лице, е резултат от отношения в целия останал свят.
В духа на своята лирична живопис Владимир Пенев представя многофигурна композиция, където дъждът е загатнат като символ на непресъхващата жажда за романтични изживявания в градския свят, преизпълнен всъщност със самота и отчужденост.
Малките пластики на Огнян Читаков, изградени на принципа на натегнатите конструкции, са определяни с основание като камерни, ювелирни и загадъчни, в които синтезът между твърдия камък и стъклото сякаш образува единна органична клетка.
Иван Кънев е сред малцината художници, способни да пресъздават толкова непринудено и искрено смълчаната прелест на пустите улички, меланхоличното всекидневие на прихлупени къщурки, осиротели дървета, обвити в оловносиви облаци и в кадифена зеленина.
Творбите на Милена Йоич въздействат със своите изразителни, силни тонове, както и с изяществото и с прецизността на декоративните си орнаменти, съставящи деликатната композиционна структура в платната й.
Изобщо една изложба, която ни напомня, че изкуството е безкраен космичен опус, съставян от земни личности, разчитайки на своята ярка индивидуалност.


Владимир Пенев, "Улицата"

Георги Попов, "Съединени останки"