Ибрикчийство

Сборникът "Турците в България. История, традиции, култура" ме накара да зина от удивление заради безграничието на родното ибрикчийство. Книгата обръща историята с хастара навън и е  откровена апология на неоосманизма, нещо, което дори учените в Турция не правят в такава превъзходна степен, тъй като все още портретът на Ататюрк "ги гледа" от стената. 
Нямаме против да се изследва турската етническа общност у нас, да се описват бита и традициите й, но целта на проучванията трябва да е: да се очертаят етническите и верските характеристики, та да се види всичко, което интегрира тази общност в българското общество. Не да се търсят преднамерено другостта и противопоставянето и да се тика етноса към капсулиране и изолиране.
Тази внушителна книга внушително внушава, че известните ни от историята петстотин години, с които "се слави" народът наш, не са били нищо друго освен "османска доминация в нашите земи".  Грешни били учебниците по история, които представяли "доминацията" като поредица от чудовищни масови убийства, набиване на кол и реки от кръв. А се забравяло за архитектурата, културата и обществения живот от османско време. Сякаш не знаем, че повечето от джамиите са построени върху развалините от църкви, а робството е неделима част от обществените нрави.   "В спокойствие и относителна хармония" живеели  българският и турският народ в Османската империя, благодарение на либерализма на султана, който не се интересувал от религията на поданиците, а само от количеството на платените данъци. Излиза, че нашите предци са обитавали щастливата Аркадия. Благатки времена с рахат локум! Да им завидиш. Един от авторите в книгата с половин уста признава, че в "новоприсъединените земи турската колонизация била съпътствана "от процес на ислямизация" сред завареното християнско население, но после бие отбой - "приемането на исляма се превърнало в лесен начин да върнеш свободата си".
Не по-малко виновно е отечественото училище, в чийто задължителен репертоар било "отсичането "заради християнската вяра" на крак, глави и ръце", и то (видите ли!) "заедно с поемите за възхвала на "двойните" ни "освободители". Грях имаме и ние още от деца, дето си туряхме на главите "хайдушки калпачета". Ще да сме събуждали хайдушки копнения.
Голям кабахат има и народният поет Иван Вазов, че написал "Под игото", още по-голямо е провинението и на ония кинематографисти, дето са изкарали романа на филм, да го гледат и турчетата. Кабахатлия е и Антон Дончев с неговото "Време разделно", в което "предположения се приемат за историческа истина и продължават да се популярни и да се приемат за чиста монета".  
В книгата ще намерите четива за турските думи в българския език, за турските навици и мурафети, за турските народни приказки и поговорки, за турската правна система, естествено за турската кухня, за семейните нрави на турците и в това няма нищо лошо, ако не бяха написани така, че да докажат, че "турският "светоглед"  определя съвременния български светоглед много повече  от привнесените от комунистите  идеи от далечния и студен север".  
Изданието "Турците в България" е луксозно, отлично изпълнено полиграфически, богато илюстрирано. Излиза на два езика - български и английски в непознати у нас тиражи - 2 500 и 1 500. Книгата тежи на килограм, тежи и на пара. Което ни прави подозрителни кой е броил звонкове за съчинения, в които се говори "за ужасите на т. нар. възродителен процес", отрича се "турското робство", прославя се религиозната толерантност на Османската империя, възхвалява се ислямът. Още повече, че издателството е  странник в книжния пазар - "Вагабонд Медия", което се слави само с още две книги: "Пътеводител за Османска България" и "На изток от Константинопол". Също извънгабаритни като оформление и цена. Ако това беше преди век и отгоре издателят им да е закичен с орден "Османие". За издател се явява Антони Георгиев, набрал перделък от службата си в ББС Лондон и Радио Свободна Европа. Той си знае откъде към него тече кранчето и чия подлога е. Но по пътя на съмненията трябва да тръгнат някои по-различни служби.
Участниците в тази антибългарска операция са подбрани както се подбират рейнджъри. Шетали по десетина дни из разни краища на отечеството и стъкмили книгата съгласно поръчката. Отвсякъде е видно, че не са "изтъкнати учени", за каквито ги обявяват гръмогласно, но те, научни буболечки,  са дебаркирали от науката, за да се съортачат с дявола заради "шумоленето на пари". Стигат дотам, че "се чудят" защо още у нас няма паметници на загиналите турски войници по време на Освобождението. Валлахи, билляхи! И това доживяхме!