ДЖАЗМЕНЪТ

На 24 януари т.г. свети Архангел прибра Петър Петров - Парчето, и, според вярващите, духът му до 40-ия ден e още сред нас. Ала аз съм убеден, че духът на Парчето не ще ни напусне, додето е жив българският джаз. Пиша "българският джаз", а не "джазът в България"! Думата "джазмен" като да е внесена отвън заради него.  Преди доста години написах: "Кой кой е в българския джаз? Милчо Левиев е неговият извънреден и пълномощен посланик зад граница, Симеон Щерев - Банана, е официалното представително лице у нас, Людмил Георгиев е най-големият просветител в този жанр, а Петър Петров е апостол и будител в джаза.  Неговият живот е живот в джаза, за джаза и (най-малко) от джаза."
Преди 15 години, когато "старото момче", така се наричаше, навърши 65, си направи подарък - нов компактдиск "Избрано от Петър Петров - Парчето и... приятели". Другите до Парчето в диска бяха юнак до юнака - Симеон Щерев, Теодоси Спасов, Йордан Капитанов, Вили Казасян и цялото  му "биг-бенд" войнство, оркестър "Русе" и младото трио "Русчук", в което тогава се подвизаваше и неговият син Борис (сега е в софийски биг бенд.) На Петьо му бе по-ясно от бял ден, че в изкуството на импровизацията е трудно, дори невъзможно да си самотник. Какво е единакът без съмишленици в музикалната "игра"! Та само в нея се раждат неповторими и неповторяеми "парчета".
Но, да припомня частица от митарствата на Парчето. Можел да си остане само солист в Русенската филхармония, където си изкарва хляба 37 години, ако авантюрата с джаза не го привличала. Започва с "Русенските оптимисти" през 1948 г. Година-две по-късно ще излезе съчинение в превод от руски "Музика на упадъка", в която джазът ще бъде заклеймен като опасен за идеологическото здраве, а Гершуин и Армстронг ще бъдат обявени за агенти на империализма. Но Петьо не бил от плашливите - в толкова стени на догматизма се е сблъсквал. Желанието на баща му, адвокат, известен социалдемократ, да го види политик, не го възпира да запише консерваторията (в класа на проф. Сава Димитров). Завършва я и се връща в родния град и благодарение на неизчерпаемата му енергия и възрожденската му всеотдайност Русе започва да дава "тон в джазовото изкуство на страната" (Вили Казасян).
Ако сега в крайдунавския град има грамотна публика за джаза и дори младите са на ти с него, това до голяма степен се дължи на Петьо Парчето. Къде ли не е "вършал" оркестър "Русе" - в заводи, в АПК, в училища, в казарми и дори в затвора. Йълдъз Ибрахимова, която миналата година дойде на джаз-срещата в Русе специално заради 80-годишнината на Парчето, разказва как някога Петьо я вкарал заедно с пианиста Боян Воденичаров в картинната галерия и им казал: "Свирете!". Сред картините въздухът е друг, поражда  невероятна енергия, усещането е страхотно - разказва тя.  Съжалява само, че концертът не бил записан.  Джазът се ражда в мига. Петьо Парчето продължава  традицията от преди войната - в дунавския град тогава имало два джазови оркестъра - "Ритъм", ръководен от Лазар Хасон и "Русенски оптимисти" на Петър Хаджистойков. А създаденият от Петър Петров оркестър "Русе" става центърът, около който се ражда Русенската джаз-среща, както и експериментът "Джаз и поезия". Оркестърът има свое "специфично звукоизражение с предпочитание към българската метроритмика", оценено у нас и по света. Под крилото на Петьо Парчето израснаха млади музиканти и композитори, а и четири поколения саксофонисти, че се роди лафът: "Щом чуеш някои саксофонист да свири добре, питай го дали не е от Русе, и няма да сбъркаш."
Помните ли го от подиума - той бе с неизменния си шарен вълнен пуловер, с борсалино на главата, плувнал целия в пот, саксофонът е като играчка в едропръстите ръце. Това едро добро момче, някогашен боксьор, подстриган като рейнджър, бе истински интелектуалец, чиято ерудиция бе за завиждане. Не бе останал само в света на нотите. Знаеше стотици стихове наизуст.  Петьо Парчето бе аристократ на духа, но и бохем.
В последните години беше като болен заради ликвидацията на културата у нас. Мъчеха го  неяснотите около джаз фестивала, съдбата на родния му дом, чийто стени са напоени от музика. В бащината му къща са идвали Л. Пипков, Ф. Кутев, П. Владигеров, Т. Хренников, Ал. Владигеров, Б. Хинчев, Тео Мусев..., даже Петьо Парчето имаше дързостта да мечтае, че един ден домът може да стане музей на музиката. Простих се с него задочно - разгърнал няколкото негови картички и писъмца, които завършваха все с "бати ти Петьо". Благодарих на Провидението, че го срещнах - него и свирнята му. "В моя живот бая свирня падна!" - казваше той.