Алфата и омегата на всяко знание

"Книгата била изживяла времето си, сега думата имала техниката... техническите средства започвали вече да изместват книгата и скоро нейната културно-историческа мисия щяла да принадлежи на миналото. Но колко късогледо, колко недомислено е това твърдение!" - четем в есето на Стефан Цвайг "Книгата като врата към света", писано през 1931 г. Пред мнимата или реална заплаха в началото на ХХI век, че книгата ще изчезне, любопитството ми привлече солидният труд "Книгата като медия" на доц. д-р Милена Цветкова, преподавателка във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", издание на "Ентусиаст либрис".
В своята монография М. Цветкова представя нова теоретична и научно-приложна концепция за книгата като средство за комуникация (медия). Нещо повече, доказва, че книгата е първата изобретена медия в човешката история. От "Какво е "книга"?" до "Анастатика (възкресение) на книгата" - всяка от 17-те глави открива пред читателя неизвестни страници от миналото, настоящето и бъдещето на книгата: етимология и генеалогия; еволюция и археология; пост-гутенберговата книга; обратна връзка с книгата; книгата като текст, средство за манипулация; опасната книга.
Особено впечатлява главата "Книгата като тяло", в която авторката доказва, че всяка медия има "тяло" и "текст", че има книги без тяло, че първата сигнална система на човека закриля книжното тяло, че "книгите са подвързани хора"? Неочаквана е тезата за книгата като вещ/битов предмет и мястото й в интериора на дома. Все още не съм влизал в престижен дом от "висок клас", където има кабинет-библиотека, но нали знаете, че "където има полици за книги, ще има и книги!"
Ще си призная, че като привърженик на "старата" книга не мога да чета "безтелесни книги". Безспорно книгата като материален информационен носител е продукт на човешката мисъл и материалното производство. Днес дигитализацията анулира социокултурни феномени като "ценна" и "антикварна книга". Какво ще стане утре с библиофилите? Как ще се възприема "не-книгата" или "анти-книгата".
Не се съмнявам, че монографията на доц. Милена Цветкова ще е полезна не само на пишещите и четящите българи, но и на издателите и търговците на книги. "Книгата няма за какво да се плаши от техниката, защото как иначе се изучава и усъвършенства техниката, ако не чрез книгата? Навсякъде, не само в нашия личен живот, книгата е алфата и омегата на всяко знание и начало на всяка наука", утвърждава Стефан Цвайг.