15 Юли 2024понеделник00:45 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Хилендарецът

/ брой: 147

автор:Тодор Коруев

visibility 651

Стихотворението на Евтим Евтимов "Паисий обикаля още" може да разтупка всяко българско сърце. Ще ви припомня как завършва: "През тези кратки дни и дълги нощи,/застанал до прозрението пръв/Отец Паисий обикаля още/и проверява българската кръв." И наистина, Хилендарецът застава до прозрението пръв - прозрението за духовно пробуждане и национално обособяване. Константин Константинов е видял и другото: "За първи път нацията търси да се изяви в думите на тоя светогорски духовник." Словото на Паисий получава статут на национално градиво.  Естествено не отвъднъж името на Паисий става пример "что може да направи един човек за цял народ". "Като зиждително слово над първоначалний хаос се е раздал глас от хилендарский манастир: разнебитените и разглобени Българе от този глас се начнали да се сглобяват пак в един народ." - пише през 1909 г. Марин Дринов, който поставя началото на науката паисиезнание.
С Отец Паисий начева Епохата на Българското възраждане, която трае около сто години (1762-1860). Никой вече не се съмнява, че неговата "История славянобългарска" е първата значителна творба в новата българска литература. Тя е не само новаторско произведение, ново качествено явление, не само образец на страстна публицистика, но и програма за националноосвободителното движение. Надявам се, че нашенецът може да не знае много за тая "най-драга книга на българите", но поне помни: "О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин." И на 19 юни т.г. - деня на св. Паисий преподобни Хилендарски, надявам се, пак си ги е припомнил. Тогава чествахме 250 години от написването на "История славянобългарска" заедно с 290 години от рождението на св. Паисий Хилендарски и 50 години от канонизацията му. Нещо хубаво се случи - учители с дух на будители подтикнаха своите питомци да препишат "историйцата", както си я нарича сам монахът. Той ни завеща: "Преписвайте тази историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне."
 Юбилеят бе предшестван и от гаф. Писателката Кина Къдрева разказа в "Словото днес" една "приказка за лека нощ": как синът й взел една лупа и разгледал с нея фотос на първия препис на поп Стойко Владиславов и, виждате ли, открил, че заглавието на Паисиевата история е написано не "История славяноболгарская", а "История славно българска". Много учен народ се смя на несъстоялото се откритие, в което писателката видя и "дългата ръка" на императорска Русия. Ползотворна бе според мен изследователската програма, която разкрива "движението на текста от ръка на ръка" - от Паисиевия автограф в Зографския манастир и "преосмислянето в преписите през следващите 117 години - продължаващо робски."
Хилендарецът ни е по-необходим повече отвсякога, защото днешното време на бездуховност и опростяване наплоди много "неразумни", "слабоумни" (юроди), безумни, глупци и отцеругатели, те "отиват по чужди език и обичай, а своя хулят". Властниците ни не зачетоха по достойнство юбилея на пламенния светогорски монах. Не става за политическа хоругва, защото негова "светая светих" са езикът и народността: "Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и учи се на своя език!" А под родното небе безнаказано се извършва не само обезродяване, но и обезбългаряване. В Родопите с ислямски пари се вдигат джамии, а за черкви средства няма. А там,  където има черкви, няма свещеници. Безнаказано шетат емисари, проповедници на радикален ислям, на конференция в Смолян лъжеучени произвеждат "помашко малцинство" и "българогласни турци". В Кърджали читалище празнува турски национални празници. А навръх дните на Паисия ДПС поиска от българския парламент да му разреши да прави митингите си на турски език, нещо, което и досега вършеха, както си се заричат, че не са етническа партия.
Де да слезеше Паисий и да види как "латиницата" е заляла градовете и е стъпкала  "кирилицата" в прахта. Та да повтори и потрети: "Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език?" Ще не ще, светогорецът ще срещне безброй безписмени дечица, жертви на неграмотността, и подрастващи, които растат без книжчици. Няма да му е трудно да усети как се руши националната идентичност, как изкривяваме историята в услуга на чужди интереси. Навсякъде ще се сблъска с опростачване, огрубяване, безкултурие. И не може да не види как линее и чезне българската народност... Нищо, че у поета има още вяра: "Родили сме се българи и няма /на други да отстъпим своя кръст." ("Паисий обикаля още").
 

Обявяват кандидат-купувачите на "Виваком"

автор:Дума

visibility 1664

/ брой: 131

Плащаме до 10 лв. за чадър на морето

автор:Дума

visibility 1556

/ брой: 131

НАТО пуска военен коридор през България

автор:Дума

visibility 1856

/ брой: 131

Фантазии и шамани

автор:Александър Симов

visibility 1866

/ брой: 131

Райски намерения по пътя към ада

автор:Деси Велева

visibility 1882

/ брой: 131

В очакване на Конституционния съд

visibility 1707

/ брой: 131

Датата - 12.07.2024 г.

автор:Дума

visibility 1733

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ