Есенни въздишки

Обичам и четирите наши годишни времена. Но сега, в моята есенна възраст, особено ме радва есента! Най-вече се наслаждавам на времето,  когато лятото не е изживяло всичките си топли дни, не е отнело още силата на слънцето. В това междусезоние се чувствам щастлива с щедростта на природата, радвам се на меката топлина, съзерцавам с отворени очи цветната прелест на дърветата, които се разделят с красотата на короните си. Какви хубави дни ни подари ранната есен тази година! Кому да благодарим, че сякаш се потопихме в Рая в тия топли дни, забравени от жаркото лято?
Вървя по горска пътека, стъпвам по мекия и пъстър килим на листопада, съсредоточила съм се в краката си, но очите ми пият чудните багри на листата и се чувствам малко грешна, че настъпвам тяхната умираща красота. Звънката тишина в гората е нарушена от нежно пърпорене - пъргави катерички се прокрадват между клоните и бързо се шмугват нейде. Заети са със зимовината си! Въздишам и им се усмихвам съчувствено: "За всяко живо същество животът е и грижа!" Спирам се и отправям поглед нагоре. Там, в клоните на дърветата, са осиротелите гнезда на птиците. Те са вече на юг. Дали и те като нас, хората,сънуват далечните си къщи? Как безпогрешно ще се върнат в тях напролет! Златна есен златни листи рони. Шушне гората. Тук хорът на есенните въздишки най-добре се чува и аз потъвам в неговите тайни...
В тези вълшебни есенни дни се случих в родния си Пловдив. Сега съм сама и освободена от грижите за пораснало си дете, оставила за мигове семейните си задължения, бродя по улиците на любимия си град, гледам жадно хубостите му и ахкам от красотата, която е изписала есента. Как по-рано не съм ги виждала тези каскади от листите на дивите лози! Та те са обвили къщите, комините и сега греят пурпурно! До тях се кипрят в златни премени дърветата, а слънчевите лъчи гальовно се промушват помежду им и хвърлят шарени сенки наоколо. В това есенно великолепие, в това тържество на багрите, чувствам всеки божи ден като подарък и му се радвам от сърце! Скитам из градините, ходя по тепетата и събирам красота! Кътам я в душата си, та да ме радва в мрачните зимни дни.
Пътувам с автобус за старопрестолния ни град Велико Търново. Чакам светлината на деня в ранното утро, очаквам и приближаването на Балкана! Тръпна от желание да видя пъстрата пелерина, с която се е наметнала Стара планина! Ето я - почва се есенната приказка! Всички топли тонове на жълтото, кафявото, оранжевото, червеното красят гората! А между пъстрите китки на широколистните дървета се мъдрят величествено зелените борики! Това е тържествен пир на цветовете!
Пристигам в старата ни столица и ако щете вярвайте, но аз вече се чувствам като болярка, надарена щедро с богатства от природните ни хубости. А в града ме очаква неговото неповторимо великолепие! Отвсякъде ме радва красотата на Велико Търново! Гледам накацалите къщи, спирам погледа си на църквите, виждам ги как разноцветно се отразяват във водното огледало на Янтра и въздишам благодарствено! Така хубаво се е вписал този приказен град в пазвите на трите хълма - Трапезица, Царевец и Света гора, особено сега, в празника на есента! Вечерта се наслаждавам на Светлинното шоу, което със звуци, музика и песни, и най-вече с разноцветни светлини и лазерни лъчи, разказва историята на България от създаването й, като не пропуска големите събития, разтърсили земята и народа ни. Слушам тържествения финал с "Многая лета" и въздишам с оправдана гордост: "Да пребъде вечно тоя красив български град!"
Прибирам се в София с душа, изпълнена с толкова хубави преживявания, че не знам откъде да почна да разказвам. Голямата ми внучка ме слуша, слуша и казва: "Бабо, седни и го напиши!" И аз, слушам - сядам пред компютъра и пиша. Пиша и въздишам, пак пиша и пак въздишам! Ах, тази есен! Тя е като жена - красива, богата, щедра в най-зрялата си възраст, когато много е преживяла, много е видяла, много знае, много може и най-вече умее красиви, цветни и полезни дарове да ни подарява! Огледайте се и вие, още има какво да сгрява душите ни и да ни прави, надявам се, по-добри в това иначе трудно наше, българско време...